Решение № 159 от 11.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Благоевград, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210100011 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид, следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮроБанк България” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изп. директори **** чрез пълномощник адвокат Д. Е., АС *** и съдружници срещу З. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *** сумата в общ размер на 6889,42 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща общият размер на задължението по сключения между страните на 22.05.2019 година Договор за кредитна карта с № МК97600, от която: 4654.41 лева, представляваща непогасена главница по Договора, дължима за периода от 08.03.2021 г. до 06.12.2022 г.; 1161,13 лева, представляваща лихва върху редовна главница, дължима за периода от 08.03.2021 г. до 28.11.2022 г.; 1073.88 лева. представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 08.03.2021г. до 06.12.2022 г. Направено е искане да бъде присъдена и законната лихва за забава от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът З. З. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „ЮроБанк България“ АД, Договор за кредитна карта с № МК97600 сключен на 22.05.2019 г., с разрешен кредитен лимит в размер на 5000 лева. Сочи се, че на дата 08.03.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихви, като е изпаднал в забава и е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихви, считано от датата на изпадане в забава - 08.03.2021 г.

1

Твърди се, че с оглед на формираното просрочие Банката е предприела действия за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като в тази връзка и на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ е възложена за връчване покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Борис Велинов с peг. № 890 и район на действие - ОС Благоевград, която е връчена при условията на чл. 47 от ГПК на 28.11.2022 година. Посочва се, че с исковата молба се претендира вземането на „ЮроБанк България“ АД по Договор за кредит МК97600 от 22.05.2019 г. срещу З. З., като изцяло и предсрочно изискуемо на 28.11.2022г.

В случай, че съдът приеме, че връчването на поканата, с която е съобщено за предсрочната изискуемост, до З. З. е нередовно, то банката упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с исковата молба, съгласно уговореното между страните в чл. 20.2 от Общите условия, които са неразделна част от договора.

Изпълнена е надлежно процедурата по чл.131 от ГПК.

Съобщението до ответника е връчено на 15.05.2023 г. чрез назначения му особен представител - адвокат А. Б.. В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен. Направено е възражение за неравноправност на клаузите в договора, че договорът е недействителен.

Твърди се, че претендираните задълженията за възнаградителна лихва са погасени по давност, поради което не се дължат. Прави се възражение в отговора, че видно от процесния Договор за издаване на кредитна карта № МК97600 сключен на 22.05.2019г., в т.1 на същия е посочено, че договорът се сключва между „ЮроБанк България“ АД, вписано в ТР, ЕИК ***, представлявано от надлежно упълномощения търговски пълномощник посочен по долу, наричано за краткост по - долу „Банката". На стр.26 от договора за „ЮроБанк България“ АД по пълномощие е записано име ***, като липсва изписване на трите имена на посоченото лице и не става ясно името „***“ бащино или фамилно име е на лицето. Сочи се, че липсват доказателства, че ***, която се е подписала на договора като представляващ банката е изрично овластена за това, поради което се твърди, че договора от страна на Банката е подписан от лице, което не е било надлежно упълномощено да сключи и подпише процесния договор, т.е. на това основание процесния договор е нищожен, поради което същият не е породил облигационно отношение между страните по него. На следващо място, се твърди, че в процесния договор за издаване на кредитна карта № МК 97600 от 22.09.2019г. сключен между Банката и З. З. в чл.2 е посочено, че неразделна част от договора е Заявлението за издаване на кредитна карта. Твърди се, че З. З. не е подписвал и подавал такова заявление, както и същият не е получил кредитна карта /съгласно т.3.1 от Общите условия/, включително не е получил и Персоналния идентификационен номер /ПИН/, който се предава заедно с кредитната карта, поради което същият не е получил и кредита в размер на 5 000 лв. Съгласно раздел 2 от Общите условия: „Издаване и предаване на картата. Правоимащо лице. Валидност“, т.2.2. се навежда, че издадената карта се предава само лично на Картодържателя от служител на Банката или може да бъде предоставена лично с куриер при условията описани по цитираната точка от договора. Получаването на картата се удостоверява с подписването на протокол, респ. на куриерската товарителница. З.

2

З. не е подписвал протокол за получаване на издадената карта, протокол за получаване на запечатания плик, съдържащ ПИН кода на банковата карта, както и документ за нареждане за превод на такса за издаване на банковата карта. Следователно, след като кредитната карта не е получена от З. З. се сочи, че същият не е могъл да я ползва, за да изтегли процесните суми, лично или чрез друго лице, поради което и на това основание исковата претенция се сочи, че е неоснователна. На следващо място се сочи, че ищецът не е посочил кога и какви плащания са правени по този договор, което затруднява правото на защита на З. З.. Твърди се, че ответникът не е ползвал никакви платежни услуги по банковата карта, нито пък разрешавал изпълнението на платежни операции. Сочи се още, че от представените с исковата молба писмени документи, не ставало ясно какъв е срока на договора, както и по какъв начин следва да се извърши погасяване на задълженията по договора. Навежда се възражение, че в процесния Договор за издаване на кредитна карта № МК97600 са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във връзка с чл. 24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди се, че в процесния случай не са налице индивидуално уговорени клаузи. Предвид посоченото се счита, че клаузите на процесния договор не са индивидуално договорени, видно е, че е използван бланков договор, поради което клаузите са съставени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието им.

С оглед на горното се твърди, че клаузите в т.7 от Приложение № 1 и не само посочените към общите условия са неравноправни, което обуславя тяхната нищожност и нямат обвързващ характер за ответника по делото. Твърди, че ищецът претендира посочените в исковата молба размери на главница, възнаградителна и мораторна лихва, без обаче да сочи как точно е получен този размер, което сочи, че затруднява правото на защита на З. З.. В тази връзка се твърди се, че от представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на Банката не става ясно как е определен размера на претендираните главница, мораторната лихва, както и размера на възнаградителната лихва на главницата.

Отделно от изложеното, претендираните задълженията за възнаградителна лихва се твърди, че са погасени по давност, поради което не се дължат. Твърди, че възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави и води до нищожност, тъй като лихвения й процент многократно надвишава размера на законната лихва.

На следващо място, се поддържа, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от т.10.6 от Общите условия - Годишния процент на разходите по настоящия Договор към момента на неговото сключване в размер, посочен в Приложение № 1, изчислен при допусканията изредени в т.10.6, като в буква „ж" е посочено, че общия размер на кредитния лимит е 3 000 лв. Видно от чл. 3 от процесния договор, разрешения кредитен лимит към датата на сключване на договора е 5 000 лв. С оглед изложеното, се 3 твърди, че процесния договор е недействителен, защото в него е посочен годишен процент на разходите, но върху общ размер на кредитен лимит от 3 000 лв., а не е посочен годишен процент на разходите върху общия размер на кредитен лимит от 5 000 лв. Процесният договор се твърди, че е недействителен и защото не е посочена и общата сума дължима от потребителя. Възразява се също така, че изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е невалидно, тъй като е изпратена покана-уведомление чрез ЧСИ Борис Велинов до ответника, във връзка с която е съставен протокол на 28.11.2022г., описващ обстоятелства по посещение на адреса на ответника и залепване на уведомление, но тези действия не обуславят надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост.

С оглед на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете претенции като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител, постъпила е писмена молба, с която се иска уважаване на предявените искове, като се претендират и сторените в исковото производство разноски.

В съдебно заседание, ответникът, който е редовно призован чрез назначения по делото особен представител не се явява. Назначеният особен представител адвокат Б. поддържа подадения отговор, оспорва исковете, по същество се иска отхвърляне на същите.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :

От приет като доказателство по делото Договор за издаване на кредитна карта № МК97600, се установява, че на 22.05.2019г. между „ЮроБанк България“ АД, в качеството му на кредитор и З. З. - кредитополучатели е сключен Договор за издаване на кредитна карта № МК97600, по силата на който Банката е предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5 000 лева с кредитна карта Mastercard Standart, който картодържателят може да усвоява по начините уговорени в чл. 5 и чл. 6 от Общите условия.

Предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договора, картодържателят усвоява различни суми, през различни периоди. Той може да използва предоставения му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед собствената му преценка и необходимост. Съгласно чл. 2 от Договора неразделна част от договора са заявлението за издаване на кредитна карта и Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и всички техни приложения.

Дължимата главница се формира от сумите, които е изтеглил /или е потребил за плащания/ като стойност от картата.

Съгласно чл.9.3 от ОУ задълженията се погасяват в следния ред: - натрупани за периода лихви; - всички такси и други разходи; -покупки; - теглене на пари в брой и преводи; Съгласно чл. 11 от ОУ, за предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползване на картата, които се предоставят от Банката, картодържателят заплаща не само лихви, а и възнаграждения, посочени в Приложение № 1 към Общите условия (л.31).

Според уговореното в чл. 10.2 от ОУ, лихва се дължи считано от съответната дата, посочена 4 като „Дата на транзакция“ в Месечното извлечение, върху всички начислени задължения по кредитния лимит на Картата, като за начислени задължения за такси лихва се дължи само за посочените такива в чл.10.2., а именно : - по т. 1.7 от ОУ - такса при блокиране на картата по вина на кредитодържателя - 15 лева; - по т. 1.13 от ОУ - такса за разглеждане на искане за промяна на параметри на договора - 20 лева; - по т. 2.2-2.7 вкл. от ОУ: т. 2.2 - такса за използване на картата при теглене в брой от банкомат на ЮроБанк (3 лв. - 2 % от стойността на транзакцията) т. 2.3 - такса за използване на картата при теглене в брой от банкомат на дружа банка (6 лв. + 2 % от стойността на транзакцията); т. 2.4 - такса за използване на картата при теглене в брой от банкомат в чужбина (10 лв. + 2 % от стойността на транзакцията); т. 2.4 - такса за използване на картата при теглене в брой от офис на ЮроБанк (3 лв. + 2 % от стойността на транзакцията); т. 2.6 - такса за използване на картата при теглене в брой от офис в чужбина (10 лв. + 2 % от стойността на транзакцията); т. 2.7 Такса за използване на картата за превод чрез е РауРау към друга сметка - 3 % от стойността на транзакцията; - по т. 3 от ОУ - такса за разсрочване на транзакции на равни месечни вноски - от 3 до 12 равни месечни вноски - от 3 % до 6 % от стойността на транзакцията.