Решение № 559 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503321 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 50142/16.11.2022г. постановено по т.д.№ 1833/21г. по описа на ВКС, Второ ТО, е отменено решение №411 от 21.04.2021г. по в.гр.д.№3194/2020г. на САС, 2 състав, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

С решение №411 от 21.04.2021 г. по в.гр.д.№3194/2020 г. на САС, 2 състав е потвърдено решение № 26 от 25.06.2020 г. по т.д.№109/2017 г. на ОС- Кюстендил, с което С. С. е осъден да заплати в полза на „Банка ДСК” АД, на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 78 858.57 лв., главница по договор за жилищен кредит от 04.04.2007г. и допълнително споразумение от 16.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.08.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 32 267.40лв., договорна лихва по посочените договор и споразумение; сумата от 302.58 лв., лихва за забава по т.20.1 от ОУ и сумата 1642.45 лв. такси и разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник С. И. С., излага доводи за неправилност. Правят се оплаквания досежно изводите на съда с които е прието, че не са налице неравноправни клаузи в сключения договор за кредит и допълнителното споразумение, и въз основа на това е достигнато до погрешен извод за дължимост на сумите. Посочва, че основен елемент на договора за кредит е лихвата, а при положение, че клаузите за определяне на лихва са 1 нищожни, то това обстоятелство води до нищожност на целия договор. От там извежда извод за недължимост на процесните вземания. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Банка ДСК” ЕАД оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В жалбата няма направени доказателствени искания, но доколкото в отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания, а именно - въззивният съд в противоречие с посочените разяснения, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил своевременно наведените от ответника в отговора на ИМ, поддържани и във въззивната жалба доводи, че в допълнителното споразумение от 16.10.2009г. задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, поради което е нищожно /вкл. и в частта, с която е фиксиран лихвен процент в размер, по-висок от размера, уговорен при сключване на договора за кредит/. При новото разглеждане на делото съдът да се произнесе и по въпроса нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит от 16.10.2009 г. и да определи какъв е размерът на вземанията на кредитора, вкл. и във вариант на уговорена лихва в размер към момента на сключване на договора за кредит /при евентуална основателност на възраженията на ответника/ и да установи каква част от тези задължения е била погасена с извършени плащания по договора.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от ДСК АД, с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството се развива след като банката вече е провела производство по реда на чл.422 ГПК след издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но с решение по гр.д.№ 4454/2015г. по описа на САС, ГО, 7 състав, решението е отменено, а исковете отхвърлени като неоснователни. Издаден е обратен изпълнителен лист, въз основа на който длъжникът, сега жалбоподател, си е върнал обратно сумите, получени от банката в резултат на реализираната публична продан на недвижим имот.

От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен на 04.04.2007 г. договор за жилищен кредит за сумата от 84 300 лева, за рефинансиране на кредит към „Уникредит Булбанк" АД в размер 41 393.67 лева и ремонт и подобрения на жилище в гр.Кюстендил. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване - на части със срок до 04.04.2008 г., на два етапа: 61 393.67 лева - за рефинансиране на другия кредит и за външна топлоизолация и дограма, и 22 906.33 лева за ОиВ, настилки, облицовки, боядисване и др. Предвидено е погасяването му да става на 2 месечни вноски, съгласно погасителен план, на 4-то число. В чл.7 от договора е уговорена възнаградителна лихва в размер, както следва: първоначална лихва за срок от 1 година - в размер на 1.5 %, за останалия срок- лихва в размер на базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично, и надбавка, подлежаща на намаляване с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют", като размерът на базовия лихвен процент към датата на сключване на договора е определен на 3.69%, а стандартната надбавка 5 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е определен на 8.69 %.

Безспорно е установено, че са допуснати закъснения в обслужването на отпуснатия кредит, поради което на 16.10.2009г. е сключено Допълнително споразумение за предоговаряне на кредита към Договора за кредит между БАНКА ДСК ЕАД - кредитор и С. С. /което именно е дало основание на ВКС да върне делото на САС/.

В допълнително споразумение от 16.10.2009г. са постигнати следните договорки: остатъкът от дълга към датата на подписване на споразумението е определен на 82 988.62 лв., от които главница в размер на 80 549.93 лв., възнаградителна лихва в размер на 2 438.69 лева и наказателна лихва в размер на 200.72 лева. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателна лихва в размер на 200.72 лева, за периода от 23.09.2009г. до 16.10.2009 г.

Предвидени са и други условия за погасяване на остатъка от дълга в размер на 82 988 лева, като гратисен период за издължаване на главницата за срок от 6 месеца, без промяна на крайния срок, без плащане на лихва по погасителен план с изключение на лихва до 370 лева; капитализиране на непогасената част от лихвата към остатъка от главницата, на първия работен ден - следващ последната падежна дата от периода по т.1; изключена е капитализация на лихвата при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период; лихва в размер на 10.19 %; уточнено, че при предсрочна изискуемост на кредита, настъпила след изтичане на гратисния период, поради осъществяване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общи условия, капитализацията по т. 1.2 отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължими; уточнен е нов погасителен план за дължимите месечни вноски, след първата падежна дата, следващ датата на сключване на споразумението; посочена е друга разплащателна сметка за погасяване на кредита - №02/13766325; начисляване на сторнирана лихва, при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план.

Поради неплащане на дължимите падежирали вноски по кредита по главница и лихви от страна на ответника, „БАНКА ДСК” ЕАД на основание сключения договор за кредит и допълнително споразумение е предприела необходимите действия за събиране на дълга по съдебен ред. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. По заповедното производство е образувано гр.д. № 1346/2013г. на РС-Кюстендил, а по исковото производство по установителния иск – т.д.

149/2013 г. на ОС-Кюстендил. И в двете производства, банката-кредитор се позовава на т.нар. „автоматична предсрочна изискуемост” съгласно раздел VІІ „Отговорност и санкции”, т. 20.2 от ОУ към процесния договор за банков кредит от 04.04.2007г. Тезата за 3

„автоматичната предсрочна изискуемост” бе отречена от ВКС с постановеното ТР № 4/18.06.2013г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК за заповедното производство.

Затова с решение на САС, ГО, 7 състав е отменено решение № 30, постановено на 18.05.2015 г. по т.д.№ 149/2013 г. на ОС - Кюстендил, в частта, с която е приел за установено, че С. И. С., ЕГН: **********, дължи на Банка „ДСК” ЕАД, сумите, както следва: 80 914.86 лева – главница по договор за банков кредит от 04.04.2007 г., 960.72 лв. – договорни лихви, начислени от 19.08.2011 г. до 04.05.2012 г., 147.23 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 1346/2013 г. по описа на РС – Кюстендил, както и в частта за присъдените от първата инстанция разноски и вместо това е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска по чл.422 ГПК, предявен от Банка „ДСК” ЕАД, против С. И. С., с които е поискано да се признае за установено, че С. дължи на банката сумите, както следва: 80 914.86 лева – главница по договор за банков кредит от 04.04.2007 г., 960.72 лв. – договорни лихви, начислени от 19.08.2011 г. до 04.05.2012 г., 147.23 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 1346/2013 г. по описа на РС – Кюстендил.

От приетата пред първоинстанционният съд експертиза се установява, че лихвения процент по кредита е променян 3 пъти до 02.06.2017г. /датата на подаване на исковата молба/, както следва: 1/ на 04.04.2008 год. съгласно решение на КУАП от 1,50 % на 9,69 %; 2/ на 21.10.2008 год. съгласно решение на КУАП от 9,69 % на 10,69 % и 3/ на 04.11.2009 год. съгласно подписаното допълнително споразумение на 16.10.2009 г. към договора за кредит № П/13776146 лихвения процент по кредита се променя от 10,69 % на 10,19 %. Вещото лице установява, че ако не се взима предвид увеличението на лихвения процент, съгласно решенията на КУАП за периода от 04.04.2008 г. до 16.10.2009 г., непогасеният остатък по кредита до момента на получаване препис от исковата молба е както следва: главница - 78 858.57 лева; договорна лихва - 32 734.90 лева; лихва по т.20.1 от ОУ-327.66 лева.

Така САС, 2 състав, е прогласил за нищожни клаузите досежно изменението на лихвата, каквито са предприети за периода до подписване на допълнителното споразумение, в което е бил фиксиран лихвеният процент и което има действие занапред по отношение на ответника, който го е подписал, предвид което не следва да се вземат предвид сочените изменения на лихвения процент в този период. Счел е, че изключението на чл.144, ал.2, т.1 от ЗПП даващо възможност за едностранно изменение на цената при сделки с финансови инстР.ти, е приложимо към договорите за банков кредит, само ако същите по ясен и недвусмислен начин формулират начина на изменение на дължимата се насрещна престация /лихвата по кредита/ и то в зависимост от обективни критерии, които не са под контрола на страните по договора, а в случая не се установява изменението да е било с оглед договорно очертана методиката за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти, 4 съответно всеки едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент, при което изменение на база решения на КУАП не следва да се отчетат и това води до промяна на структурата и размера на дълга към момента на допълнителното споразумение. Ето защо е достигнал до извод, че не следва да се вземат предвид измененията на лихвения процент в периода 04.04.2008г. -16.10.2009г., а при горните изводи за действителността на клаузите от договора в останалите им части, с оглед на общите правила за тълкуване на договорите, съдържащи се в чл.20 ЗЗД и заключенията на вещото лице /съгласно което ако не се взима предвид увеличението на лихвения процент, съгласно решенията на КУАП за периода от 04.04.2008 г. до 16.10.2009 г., непогасеният остатък по кредита до момента на получаване препис от ИМ е: главница - 78 858.57 лв.; договорна лихва - 32 734.90 лв.; лихва по т.20.1 от ОУ-327.66 лв./, е приел, че исковете са основателни за уважените с първоинстанционното решение суми.