Решение № 2275 от 15.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330205915 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Дизайн Студио Тиара“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител адв. Д. против Наказателно постановление № 89/11.08.2021 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл.

131, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 Закона за храните е било наложено административно наказание, „имуществена санкция‘‘ в размер от 4000,00 /четири хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 10 Закона за храните.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ц.Б. ангажира становище за неоснователност на жалбата, респективно моли същата да бъде оставена без уважение, като атакуваното Наказателно постановление бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител, и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/ 1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на 2 всички релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесният случай:

В атакуваното Наказателно постановление е изложена следната фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи на актосъставителя и административнонаказващия орган:

При извършена проверка на 21.07.2021 г. от инспектори от отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ- Пловдив в обект Магазин за пакетирани хранителни стоки с топла точка, находящ се на адрес гр. Пловдив, 3 ул. „Патриарх Евтимий” № 52 магазин 2, стопанисван от фирма „Дизайн Студио Тиара” ЕООД, с Удостоверение за регистрация по Закона за храните № 23749/ 21.07.2020 г., рег. № 162206355 при която се установи: При поискване не се представят обективни доказателства от управителя на фирмата - търговец на храни, че се прилага и поддържа Системата за управление безопасността на храните в обекта.

Представените дневници към Системата за самоконтрол не са водени регулярно и редовно записи, а именно:

В Дневника за входящ контрол на приети храни и опаковъчни материали не са въвеждани записи след 20.07.2020 г. до момента на проверката;

В Дневника за поддържане на хигиенното състояние на обекта няма въвеждани записи след 04.06.2021 г. до момента на проверката;

В Дневника за отчитане на температурата на хладилните системи няма въведен нито е един запис;

В дневника за личната хигиена на персонала също няма въведен нито един запис.

Тези факти се потвърждават от иззетите дневници към системата за самоконтрол на фирма „Дизайн Студио Тиара” ЕООД. Не воденето на записи по програмите на системата за самоконтрол влияе върху безопасността на храните, а именно не воденето на записи за отчитане температурата на хладилните съоръжения не може да гарантира, че предлаганите в обекта храни се съхраняват при температурен режим указан от производителя и има опасност да поддържат репродукцията на патогенни микроорганизми или образуването на токсини, които могат да доведат до риск за здравето на потребителя.

Освен това съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/: „Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Гореописаното нарушение не се характеризира с никоя от изброените хипотези и не представлява маловажен случай, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.

4

28 от ЗАНН.

Въз основа на гореизложеното, административно наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата чл. 10 от Закона за храните, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от Закона за харните наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер – 4000 лева.

Съдът като анализира съдържанието на процесните АУАН и НП, и при съблюдаване на гореизложените принципни положения и законови изисквания намира, че е налице нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в процесните АУАН и НП липсва надлежно описание на твърдяното нарушение, както и изрично отбелязване на датата, която административно - наказващият орган е приел, че е датата на която е извършено нарушение на чл. 10 от ЗХ. Според последно цитираната разпоредба бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/ 2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти. Посоченото в АУАН и НП, че нарушението се състои в тава, че при поискване не се представят обективни доказателства от управителя на фирмата - търговец на храни, че се прилага и поддържа Системата за управление безопасността на храните в обекта, чрез посочване на ненадлежно водените дневници към системата за самоконтрол не изпълва критериите за надлежно, пълно и ясно описание на твърдяното нарушение, така щото същото да се субсумира под нормата на чл.

10 от ЗХ.

Все в тази връзка връзка следва да се подчертае, че датата /времето/ на извършване на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.

Освен това в трайната съдебна практика е прието, че деянието представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.

Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на 5

ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС, Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.

От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.

Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние. Предвид спецификата на конкретния казус следва да се съобразява и правната същност на вменените нарушения, доколкото в процесните АУАН и НП изрично е посочено, че се касае за нередовно водени записи в дневници към Системата за самоконтрол, като в Дневника за входящ контрол на приети храни и опаковъчни материали не са въвеждани записи след 20.07.2020 г. до момента на проверката; в Дневника за поддържане на хигиенното състояние на обекта няма въвеждани записи след 04.06.2021 г. до момента на проверката; в Дневника за отчитане на температурата на хладилните системи няма въведен нито е един запис; в дневника за личната хигиена на персонала също няма въведен нито един запис. Така изложеното в АУАН и НП описание на деянията не изпълва критериите за ясно и недвусмислено посочване от страна на административно – наказващият орган коя дата приема като такава на която е извършено нарушението, като неяснотата се задълбочава, тъй като не е ясно и дали се касае за едно нарушение или няколко такива и каква е формата им на изпълнително деяние. Съображения в тази връзка ще бъдат изложени по – нататък в мотивите.