Решение № 424 от 04.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Видин, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20261320100915 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. **********, чрез адв. С. Т. против „Креди Йес“ ООД – Хасково, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за кредит и на клаузи от договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба, че на 11.06.2024г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски паричен заем № 143041682 в размер на 700.00 лева за срок от 10 месеца при фиксиран ГЛП 2.50% и ГПР 48.1588% и обща стойност на плащанията 1540.00 лева, в която са включени главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент, както и такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем. Посочва се, че ищцата е заплатила по процесния договор общо 708.16 лева.

Твърди се от ищцата, че договора е недействителен и съдържа неравноправни клаузи, както следва:

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси.

1

Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

Начислените такси за експресно разглеждане на документи е свързана с усвояване и управление на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същото се отнася и до предвидената „такса ангажимент“, разписана в чл. 2.9. от договора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

При условията на евентуалност се иска съдът да обяви за недействителна клаузата на чл. 1.5. от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита.

При условията на евентуалност се иска съдът да обяви за недействителна клаузата на чл. 2.9. от договора, предвиждаща заплащане на такса ангажимент за фиксиран годишен лихвен процент.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба, редовно уведомени, не е подаден такъв. Постъпило е становище в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуален представител, в което са наведени доводи за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 11.06.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 143041682 като на ищеца е отпуснат заем в размер на 700.000 лева. В т. 1.6, ал. 1 от договора е посочено, че с подписване на договора, страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 177556991 от 29.03.2024г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 313.30 лева. Посочено е в ал. 2 също, че страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения 2

, а именноот заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъкът от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 2.1.

Посочено е в договора, размер на сумата 834.49 лева, в която са включени главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент. Посочен е и размер на сумата от 1540 лева, в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Посочено е, че срокът на заема е 10 месеца, платим на 10 месечни погасителни вноски. Фиксирания годишен лихвен процент е 2.50%.

В чл. 2.9. е договорено, че за да не се променя лихвения процент по договора, заемателят е поел задължение да заплаща такса ангажимент на заемателя в размер на 0.03% на ден върху размера на усвоената главница и се дължи на падежа на всяка вноска. Посочено е, че таксата е включена в ГПР, който е 47.996%.

Няма спор с оглед качеството на заемател на ищцата, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от договора, в които е уговорена такса за експресно разглеждане на документите и такса ангажимент очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение. Действително нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана 3 с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за разглеждане е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Създаването на задължение за потребителя да плати разходите по упражняване на същинската дейност на институцията, свързани с разглеждане на документите за отпускане на кредита, няма своето основание нито в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка е нищожна, поради липса на основание за сключването й.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на 4 законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 47.996% и привидно не надхвърля законоустановения максимален размер. Безспорно се установи обаче, че в договора, е уговорено заплащане от заемателя на такса за експресно разглеждане, която не е включена при формиране на размера на ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;

5 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.