Решение № 250 от 13.06.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 250 13.06.2022г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Ива А. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 498 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.

145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.М.К. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, кв.“Индустриален“ № 32, против Ревизионен акт № Р-*********-091-001 от 13.04.2021г., издаден от З.Д.В.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 353/ 28.06.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит на стойност 1 871 987.10лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 625 341.37лв. и допълнително установен годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 26 287.38лв., ведно с прилежащите лихви от 15 902.17лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон, и на решения на Съда на Европейския съюз.

Сочи за неправилни и необосновани констатациите досежно преобразуванията на счетоводния финансов резултат за 2014г. със сумите от 6 600лв. /по договор за наем на вещи от ЕТ“З. М.“/по чл.26, т.1 от ЗКПО/ и 170 419.94лв. по чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО. Оспорва направения от органите по приходите извод, че текущите разходи за наем на машина за брикети от ЕТ „З. М.“ в размер на 6 600лв., осчетоводени като разходи за външни услуги, били разходи, несвързани с дейността на търговеца и съотв. не са признати за данъчни цели.

Сочи, че макар и производството на брикети да не попадало в предмета на дейност на ревизираното лице, същото било пряко свързано с дейността на фирмата, доколкото произвежданите от наетата машина еко брикети са използвани за отопление на складовите помещения на РЛ през зимния период на годината. Ето защо тези разходи се явявали свързани с дейността, както и останалите разходи за ток и др. подобни, поради което неправилно е отказано да бъдат признати от ревизиращия орган. На следващо място твърди, че в случая са били налице законоустановените предпоставки на чл.46, ал.3 от ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на неговото намаляване със сумата от 170 419.94лв., с която сума е било извършено увеличение на СФР за 2009г.

/установено от подадената ГДД за 2009г./, поради погасяване на задълженията по давност. За неправилен се сочи аргумента на ревизиращия екип, възприет и от решаващия орган – Директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив, че основанията за отписване на задълженията са настъпили в предходни години, когато те са били погасени по давност, с доводи, че самото погасяване по давност към онзи момент не е било автоматично и е нямало въведено задължение да бъде извършено веднага след изтичането на давностния срок, каквото се вменява едва с измененията на ЗКПО през 2013г. Именно във връзка с тази законодателна промяна дружеството е отписало през 2014г. посочените задължения.

Жалбоподателят оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците ЕТ“З. М.“, „Таис 91“ АД „Химически чистене ГМК“ АД и „Еленица К“ АД, подробно посочени в таблици на Ревизионния доклад /стр.102 до стр.119 вкл./, за данъчни периоди от м.януари 2015г до м.май 2020г., в общ размер на 1 871 987.10лв. Жалбоподателят твърди, че в случая са изпълнени всички процесуалноправни изисквания и материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит.Оспорва направения извод за липса на надлежни доказателства за реалност на фактурираните доставки на дрехи втора употреба и за фактическото получаване на стоките, като твърди, че към всяка една от фактурите са представени стокови разписки за получени стоки, които по същество представляват приемо-предавателен протокол, в които е отразено датата на предаване, доставчика и получателя, като са описани подробно вида на стоките, марката и количеството. Според жалбоподателя тези документи, дори и без наличието на кантарни бележки към тях, удостоверяват предаването на процесните стоки, каквото е изискването на закона. Още повече, че при извършена от проверяващите органи инвентаризация в складовете на ревизираното лице били установени различни количества стоки, описани във фактурите и складовите разписки, което обстоятелство противоречало на извода, че стоките /дрехи/ изобщо не са напускали склада на РЛ, а е било налице само формално прехвърляне по документи. По съображения, основани на приетото от СЕС становище, изразено в решения по дело С-18/13, дело С-285/11 и С-643/11, счита за недопустимо данъчната администрация да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите във връзка, с които се иска упражняване на това право, има качество на данъчно задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответните документи в това отношение. Счита, че от събрания доказателствен материал еднозначно и безспорно се установява както надлежното и законосъобразно изпълнение на процесните доставки, така и добросъвестността на задълженото лице при упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури от посочените четирима доставчици.

По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е направено искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената част, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез представеното по делото писмено становище от процесуалния му представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по изложените в решението съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия №

Р-16002420005316-020-001/ 03.09.2020г., издадена от З.Д.В.на длъжност Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Г.М.К. с регистрация като едноличен търговец „Г.К.“ с ЕИК *********, адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: гр.Казанлъкщ, кв.“Индустриален“ № 32, с обхват: задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. /л.140, т.I/. Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и К.Й.М.- главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 08.09.2020 г. по електронен път /л.143, т.I/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420005316-020-002/ 07.12.2020г., издадена и подписана от З.Д.В., Началник сектор, като е определен като такъв до 08.02.2021г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420005316-020-003/ 27.01.2021г., издадена от З. В., в ревизиращия екип е включен и старши инспектор по приходите А.Б.Т.. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице №№ Р-16002420005316-040-001/ 09.09.2020г., Р-16002420005316-040-002/ 12.10.2020г., Р-16002420005316-040-003/ 30.11.2020г, Р-16002420005316-040-004/ 13.01.2021г., Р-16002420005316-040-005/ 28.01.2021г.и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки – ПИНП № П-16002420197053-141-001/ 30.11.2020г. на „Таис-91“АД, ПИНПН № П-16002420197431-141-001/ 09.12.2020г. на „Еленица –К“АД, ПИНП № П-16002420204385-141-001/ 11.01.2021г. на „Химическо чистене-ГМК“ АД, ПИНП № П-16002420204370-141-001/ 11.01.2021г. на ЕТ“З. М.“ и др.; протоколи за присъединяване на документи.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), А.Б.Т. на длъжност старши инспектор по приходите и

К.Й.М.на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002420005316-092-001/ 19.02.2021г /л.57-130, том I/, с който по отношение на ревизираното лице ЕТ „Г.К.“*** се предлага установяване на допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2014-2019г. в общ размер на 1 510 948,60лв., както следва: за 2014г – 245 937.16лв; за 2015г. – 210 911.57лв.; за 2016г –

211 111.94лв; за 2017г – 263 750.93лв; за 2018г – 278 843.50лв и за 2019г – 300 393.50лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 503 391,60лв и задължения за ДДС на стойност 1 871 987.10лв. и прилежащи лихви в общ размер 625 341,37лв, в резултат на непризнат данъчен кредит в същия размер. Прието е, че на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС, както и във вр. с чл.6 и чл.12 от същия закон, следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет на доставка дрехи втора употреба /“дрехи жълт крем“/ „дрехи крем жълт“/, издадени от „Таис - 91" АД с ЕИК по

БУЛСТАТ *********, ЕТ „З. М." с ЕИК по БУЛСТАТ *********, „Еленица-К" АД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и „Химическо чистене - ГМК" АД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* /подробно посочени с номер, дата на издаване, ДО и размер на ДДС в таблици на стр.80 до стр.97 от РД/, като общият размер на отказания данъчен кредит по години е както следва: за 2015г. в размер 289234,46 лв., за 2016г. в размер на 276279,29 лв., за 2017г. в размер на 350388,08 лв., за 2018г. в размер на 381371,19 лв., за 2019г. в размер на 403329,98 лв. и за периода 01.01.2020г. - 31.05.2020г. в размер на 167296,74 лв. Съответно са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.

Така приетото е обосновано със съображения, че посочените фактури, издадени от четиримата доставчици, не документират реално осъществена доставка на стоки /дрехи втора употреба/ по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и се основава на доказателствата от извършени насрещни проверки на „Таис - 91" АД с ЕИК *********, ЕТ „З. М." с ЕИК *********, ,„Химическо чистене - ГМК" АД с ЕИК ********* и „Еленица - К" АД с ЕИК *********, като са анализирани начина на извършване на доставките /местонахождение на стоките, транспортиране, сортиране/, лицата, участващи в процеса, наличие на реално плащане; наличие на документи, удостоверяващи извършена дезинфекция на дрехите втора употреба за всяка от партидите съгласно изискванията на Наредба №27/16.08.05г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба и други.