Решение № 58 от 14.07.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Добрич, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20243200900121 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2 срещу „А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК 124524172, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №10 и А. Г. А., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ №10 вх.В ет.4 ап.8 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.240 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците имат солидарно задължение към ищеца за следните суми:

295 000.00 лв. - неплатена главница по договор за заем №263-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г., ведно със законната лихва от 04.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението; 17 372.26 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем №263- ДЧ12.10.2018г. от 12.10.2018г., съгласно чл.2.2. б. „ж" и б. "з" от договора, изчислена за периода 19.07.2021г. - 01.11.2021г.; 4916,67 лв., представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем №263- ДЧ-12.10.2018г., изчислена за периода от датата на прекратяване на договора – 01.11.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК;

5 000.00 лв. - неплатена главница по договор за заем №262-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г., ведно със законната лихва от 04.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението; 283,33 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем №263- ДЧ12.10.2018г. от 12.10.2018г., съгласно чл.2.2. б. „ж" и б. "з" от договора, изчислена за периода 19.07.2021г. - 01.11.2021г.; 83,33 лв., представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем №263- ДЧ-12.10.2018г., изчислена за периода от датата на прекратяване на договора – 01.11.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, за които 1 вземания по ч.гр.д. № 22 по описа на РС Добрич за 2022г. е издадена заповед №189/10.02.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

Ищцовото дружество „НОВО ФИНАНС" ООД се е намирало в облигационни отношения с ответниците „А. ГРУП" ЕООД и А. Г. А. по силата на два сключени договора за заем Договор за заем №263-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г., по който е предоставена заемна сума в размер на 295 000.00 лв. и Договор за заем №262-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г., по който е предоставена заемна сума в размер на 5 000.00 лв.

Договорите за заем са прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс" ООД, поради неплащане на задължения от страна на ответниците, като са останали изискуеми, за което „НОВО ФИНАНС" ООД е образувало ЧГД № 22/2022г., по описа на РС – Добрич. С Разпореждане № 3588 от 19.06.2024г., постановено от РС - Добрич, по ЧГД № 22/2022г. са приети писмени възражения на ответниците и на основание чл.415, ал.1 ГПК ищцовото дружеството предявява настоящия иск.

Вземанията произтичат от два договора за заем, сключени при Общи условия, при представен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на потребителските кредити.

Съгласно договор за заем №263-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г. на длъжниците „А. ГРУП" ЕООД и А.А. е предоставена сумата от 295 000.00 лв. по посочени от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 20%. Длъжниците следвало да заплащат ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска от 4 916.67 лв., платими ежемесечно до 12-то число на месеца, като датата на първата вноска била до 12.11.2018г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните за изтичане на договора. Съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.

С изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.

№249/01.11.2021г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 01.11.2021г., ищцовото дружество е обявило предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски, на основание чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и", в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на поканата - 01.11.2021г.

Съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора за заем №263-ДЧ- 12.10.2018г. от 12.10.2018г., страните са се споразумели, че дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се разпределя и начислява ежемесечно до 12-то число на месеца.

Годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва (20%) - Фиксирания лихвен процент се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 12-то число на 2 месеца, като лихва за изминалия период. Към датата на прекратяване на договора 01.11.2021г. дължимата от длъжника лихва, съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и чл.2.2. б.

"з" и чл.2.2. б „и" от договора за заем №263-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г. е в размер 17 372.26 лв., съгласно Погасителен план.

Съгласно погасителния план претендираната възнаградителна лихва е както следва:

Месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.08.2021г., изчислена за периода от 19.07.2021г. - 12.08.2021г., в дължим размер на 4 425.03 лв.; Месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.09.2021г., изчислена за периода от 13.08.2021г. - 12.09.2021г., в дължим размер на 4 916.67 лв.; Месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.10.2021г., изчислена за периода от 13.09.2021г. - 12.10.2021г., в дължим размер на 4 916.67 лв.; Месечна възнаградителна лихва, дължима до 01.11.2021г., изчислена за периода от 12.10.2021г. 01.11.2020г., в дължим размер на 3 113.89 лв.

Съгласно договор за заем №262-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г. на длъжниците „А.

ГРУП" ЕООД и А.А. е предоставена сумата от 5 000.00 лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент - 20%. Длъжниците следвало да заплащат ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска 83.33лв., платими ежемесечно до 12-то число на месеца, като датата на първата вноска била до 12.11.2018г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните. Съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.

С Изявление за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. №248/01.11.2021г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 01.11.2021г., ищцовото дружество е обявило предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на поканата - 01.11.2021г.

Съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и б. "з" от договора за заем №262-ДЧ- 12.10.2018г. от 12.10.2018г., страните са се споразумели, че дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се разпределя и начислява ежемесечно до 12-то число на месеца.

Годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва (20%) - Фиксирания лихвен процент се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 12-то число на месеца, като лихва за изминалия период. Към датата на прекратяване на договора 01.11.2021г. дължимите от длъжниците лихви съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и чл.2.2. б. "з" и чл.2.2. б „и" от договора за заем №262-ДЧ-12.10.2018г. от 12.10.2018г. са в размер на 283.33 лв., съгласно Погасителен план.

Съгласно погасителния план претендираната възнаградителна лихва е както следва: месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.08.2021г., изчислена за периода 19.07.2021г. 12.08.2021г., в дължим размер на 63.89 лв.; месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.09.2021г., изчислена за периода от 13.08.2021г. - 12.09.2021г., в дължим размер на 83.33 3 лв.; месечна възнаградителна лихва, дължима до 12.10.2021г., изчислена за 13.09.2021г. 12.10.2021г., в дължим размер на 83.33 лв.; месечна възнаградителна лихва, дължима до 01.11.2021г., изчислена за периода от 12.10.2021г. - 01.11.2020г., в дължим размер на 52.78 лв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.

Излагат се съображения за неоснователност на предявените искове.

Исковете са неоснователни, тъй като същите произтичат от клаузи на договори за заем, които изначално не са произвели никакво правно действие поради несбъдване на уговореното в същите договори условие да бъде заплатена гаранционната вноска в размер на 20 % от общия размер на заемната сума. Предоставянето на паричните суми на ответника „А. ГРУП" ЕООД само по себе си не обуславя извода, че тези суми са предоставени на основание на сключените договори за заем, тъй като, доколкото същите не са породили правно действие, сумите се явяват предоставени без основание, евентуално - на неосъществено или отпаднало основание, в който случай не се дължи претендираното вземане.

Договорите за заем № 183-ДЧ-18.06.2018 г. и № 182-ДЧ- 15.06.2018 г. не са произвели правно действие. Условие за пораждане на действие и на двата договора е заплащането на уговорената гаранционна вноска съгласно пар. 2 вр. чл. 1.2. от Договор за заем № 263-ДЧ12.10.2018 г. и № 262- ДЧ-12.10.2018 г. Това условие не е настъпило - ответниците не са заплащали такава вноска. Поради това договорите за заем изначално не са породили действие, което важи и за всички съдържащи се в тях клаузи за лихви и неустойки.

Сумите, за които от ищеца са предоставени доказателства за плащане са действително получени от заемополучателя, който дължи връщането само на тях, тъй като са дадени без основание, евентуално - на неосъществено или отпаднало основание.

Поради ненастъпване на уговореното условие - заплащане на гаранционната вноска, никоя клауза на двата договора за заем не е породила правно действие. Уговорката, че договорите за заем пораждат действие само след заплащане на гаранционната вноска изрично следва от разпоредбата на т. 1.2. на всеки от договорите, според която заемът се предоставя само при условие, че Заемополучателят заплати в уговорения срок гаранционната вноска. По аргумент на обратното, ако тази вноска не е заплатена, дори и да е предоставена някаква сума на Заемополучателя, тя не е предоставена на основание на договорите за заем, тъй като такива липсват - не са породили действие.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорите за заем са породили действие, е наведено възражение, че договорна лихва в размер на 20%, от уговорената главница не се дължи, тъй като клаузите на т. 2. 2, б. „ж" и б. „з" на всеки от договорите за заем е нищожна - противоречи на чл. 26, ал. 1., пр. трето от ЗЗД - уговореният й размер противоречи на добрите нрави. Договорената лихва далеч надхвърля пазарната лихва към датата на сключване на договорите и я надвишава над 10 пъти. С прилагането на същата може да се стигне до прекомерно обогатяване на кредитора, което изцяло противоречи на принципа на добросъвестността и добрите нрави. В настоящия случай добрите нрави са очевидно накърнени с уговорената лихва в размер на 20% и 25% от общия размер на 4 заемната сума. Освен това е договорено, че ответниците нямат право да погасят предсрочно заема, както е посочено в чл. 2. 2., б. „й".

Евентуално, ако се приме. че договорите за заем все пак са породили действие, се твърди, че значителна част от вземането е погасено.