Решение № 123 от 03.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Харманли, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200197 по описа за 2026 година

Производството е по Глава III Раздел V чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Д. И. А. ЕГН ********** от гр. Харманли, чрез адв.

Д.Казанджиева, обжалва наказателно постановление № 26-0271-000114/10.IV.2026г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, като го счита за неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирано е становище от жалбоподателя чрез пълномощника си, с което моли съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока.

Административно наказващия орган- Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег. № 271000 -3197/21.IV.2026г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление, както и е направено искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована - не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С наказателно постановление № 26-0271-000114/10.IV.2026г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. GA № 5062820/18.III.2026г. на Д. И. А. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от Закон за движение по пътищата, са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 255.65 евро (500.01 лв.) и "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 месеца, за това, че:

1

"На 18.III.2026 г. в 19.16часа в гр. Харманли на кръстовището на бул. " България " (Г. Димитров) и бул. „Цар Освободител“, като водач на лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № ***, държава България, при обстоятелства: В гр. Харманли по бул. "България" до кръстовището образувано с бул.“Цар Освободител“ в посока към ул.“Асен Златаров“ управлява собствения си лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред, а е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 09.XII.2025г. в 04.57ч. е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, с което виновно нарушил: чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. ".

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA №

5062820/18.III.2026г., са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпита С. Г. С.

– актосъставител, от чиито показания се установяват обстоятелствата, установени във връзка с изпълнението на служебните му задължения и свързани със съставеният от него акт за установяване на административно нарушение. В показанията си свидетеля заявява, че при проверка в техническото им средство- ръчна станция за отдалечен достъп, установили, че автомобила е с прекратена регистрация на 09.XII.2025г. в 04.57ч. Спрения за проверка водач (жалбоподателя) бил собственик на автомобила и пред полицейските служители заявил, че не знаел, че регистрацията на автомобила му е прекратена.

Към административно наказателната преписка е приложено и в хода на настоящото производство е приобщено като доказателство по делото – Постановление от 30.III.2026г. на Районна Прокуратура Хасково ТО Харманли (заверено като препис ксерокопие) за отказ да се образува досъдебно производство. От посоченото постановление се установява, че е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като е прието че обстоятелството, че липсват данни собственика (жалбоподател в настоящото производство) да е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила му, което изключва умисъла от негова страна в осъществяване на престъплението.

Представени и приети по делото са застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от датата на проверката, а именно от 18.III.2026г., Експертно решение от МБАЛ „Света Екатерина“ Димитровград, видно от което жалбоподателя А. е с Телк 60% и диагноза Неревматични болести на аортната клапа.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 14.IV.2026г., като жалбата е депозирана пред Административнонаказващия орган на 19.IV.2026 г., като е входирана под № 271000-3161 от 19.IV.2026г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда констатира, че процесния Акт за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189, ал. 1 и чл. 12 от Закон за движение по пътищата вр. чл. 37, ал. 1 б. б и чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 б. а от Закон за административните нарушения и наказания и предвид приложеното заверено като препис ксерокопие от Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021 г. на Министър на вътрешните работи (заварено като препис ксерокопие), което не се и оспорва от страните.

Според настоящия съдебен състав, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.

Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Спазени са и 2 сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 изр. 1 от Закон за движение по пътищата:

"По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ". В настоящия случай на жалбоподателя А. е вменено нарушение именно на тази норма.

Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП - "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3 пр. 1 от закона, който регламентира, че се наказва с "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и с "Глоба" от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните в хода на производството както гласни, така и писмени доказателства, според съдебния състав по безспорен начин се установява, че на 18.III.2026г. жалбоподателя Д.А., е управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № ***, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от Закон за движение по пътищата, предвид което от обективна страна е бил осъществен съставът на вмененото на водача административно нарушение.

Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.

1 от ЗДП, то по делото не се е доказало административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.

За да е налице нарушение по посочената норма (чл. 140, ал. 1 от ЗДП), за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от закона, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175 ал.

3 пр. 1 от закона, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от Наказателен кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието-поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние.

Според състава на съда, настоящият случай е именно такъв, тъй като в нормата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

В конкретния случай регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, като от данните по административно наказателната преписка се установява, че това е станало на основание чл. 143, ал. 10 от Закон за движение по пътищата. По силата на тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекс за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т. е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на застраховка "Гражданска отговорност", или при изтичане на срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице 3 предвидената в нормата на чл. 574, ал. 11 от Кодекса хипотеза, и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система за регистрация на моторните превозни средства. Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл. 18б ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № І45/24.III.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В процесния случай сред представените с административно наказателната преписка доказателства не са налице такива, от които да се установи по безспорен начин, че към момента на проверката – 18.III.2026г., собственикът на управляваното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на същото, каквото задължение е вменено на компетентните органи по силата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказателства за уведомяване на лицето не са налице, а данни в обратна насока се съдържат в дадените по случая обяснения от наказаното лице по време на проверката.