Решение № 375 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Ф.а при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000502687 по описа за 2020 година

Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение от 20.05.2020г. по гр.д. № 2022/2017г. на Софийски градски съд, ГО 1-9 състав, с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ЕАД искове против П. Х.

П. и „Ню Билдинг Пропърти“ЕООД за обявяване на относителната недействителност на сключена между ответниците сделка на 01.12.2016г., оформена с нотариален акт № 119 обективиран в нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ № 119, т.V,рег.№7677, н.д. № 689/2016 г. на Нотариус С. Ф., вписан в СВ София с вх.рег.№75959/01.12.2016 г.,акт №197, том СLХХVI, дело №55226, по силата на който първият ответник е прехвърлил на втория 1737.41/2194.41 идеални части от ПИ с идентификатор № ***, с площ по КК 2 193,00 кв.м. представляващ УПИ ІІ – 1857, 2630, 2675, 2676, 2747 и 3265 в кв. 5а по плана на гр.София, местност Малинова долина части:1-ва,2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“, в който имот попадат бивши поземлени имоти от кв.21б, с планоснимачни номера: №:1857, №:2630, №:2675, №2676 - по плана на гр. София, местност „***“199, том ВП, рег. № 3998, н.д. № 368/2007г. на нотариус Ст. П., с район на действие СРС.

Жалбоподателят-ищец „Банка ДСК“ЕАД поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Конкретните доводи са против изводите на съда, че извършеното разпореждане не е довело до увреждане на кредитора, и че вземането му било обезпечено с друго имущество на ответника.На следващо 1 място се поддържат оплаквания против изводите на съда, че първият ответник П.П. е действал като довереник на втория- дружеството „Ню Билдинг Пропърти“ЕООД, в която връзка се излагат подробни съображения. И на края, че е налице знание за увреждането от страна на приобретателя по сделката, което се установявало от множеството факти относно качеството, в което е действал неговият управител. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете по чл.135 ЗЗД.

В срок е постъпил отговор и от двамата ответници, с който се излагат подробни съображения в подкрепа решаващите изводи в решението за липса на имуществено разместване до което да е довела атакуваната сделка, защото длъжникът не е намалил или затруднил удовлетворяването на своя кредитор, и че е налице договор за поръчка с достоверна дата, по силата на който страните по сделката изрично са постигнали съгласие, че извършените от довереника действия ще породят правни последици за сметка на доверителя.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сключената на 01.12.2016г. между ответниците сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/, с която го увреждат в качеството на кредитор на първия ответник, тъй като препятстват възможността да удовлетвори вземанията, произтичащи от договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение и за който по ч.гр.д. № 15475/2011 г. били издадени за описаните суми заповед за изпълнение и ИЛ, съответно образувано изп. дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д.. Излагат се пространно обстоятелства, че е увреден от първия ответник, който като взискател, наред с други, по изп. дело № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. е инициирал публична продан на имоти, които сам бил дал в обезпечение на отпуснат кредит от банката. През м. декември 2016 г. ищецът се присъединил като взискател по изп.д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К., като от 04.03.2016 г. до 04.04.2016 г. е протекла публична продан на имотите по изп.д.на ЧСИ М.К. и с постановление за възлагане от 18.10.2016 г. първият ответник бил обявен за купувач на имоти с пл. номера:1857, 2630, 2675, 2676 и 2747, в кв. 21б, по плана на гр. София, местност „***“ и попадащи в ПИ с идентификатор № ***. Постановлението за възлагането е влязло в сила на 30.11.2016 г., като следващата дата 01.12.2016 г. е вписан и нотариален акт за прехвърляне недвижимите имоти от първия на втория ответник. Излагат се и твърдения, че първият ответник и негов длъжник умишлено е вписал постановлението за възлагане преди нотариалния акт за прехвърлянето на имотите с цел да предотврати възможността кредитора 2 да удовлетвори вземането си, подкрепени с доводи, че управителят на дружеството приемател едновременно е бил и пълномощник на първия ответник, което сочи на знание за наличието на дълг. Като втори довод се изтъква, че първият ответник е бил на трудов договор в дружество „София Вижън” ЕООД, което до 30.05.2016 г. е с едноличен собственик на капитала на същия управител, впоследствие вписан и като управител на втория ответник. Отделно твърди, че същото лице – управител на ответното дружество Д. Г. е била и едноличен собственик и управител на друго ЕООД, собственост на втория ответник, като двете дружества са взискатели по изп.д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. по договор за цесия от 01.12.2016 г., сключени с първия ответник и участници в публични продан по същото дело.

В срока за отговор ответниците са оспорили исковете. Първият ответник П.П. е противопоставил възражения, че имотът, даден за обезпечение на процесния договор за кредит е продаден и ищецът от него е получил 217 238,95 лева за погасяване на вземането си, и че липсва увреждане на ищеца-кредитор, тъй като освен, че банката е удовлетворена от цената на имота, има и други възбрани, наложени от ЧСИ Г. Д. по изп. д. № 695/2011 г. в полза на банката върху негови недвижими имоти, с които вземането на последната е напълно обезпечено, тъй като стойността им е достатъчна да покрие задълженията му.

Вторият ответник оспорва иска като неоснователен с подробни доводи относно липсата на знание за увреждане от страна на дружеството, и че управителят на дружеството не е получил съобщение за наложен запор на трудовото възнаграждение на първия ответник, както и че упълномощаването не поражда знание за пълномощника за твърдения факт, че упълномощителят има кредитори.

Първоинстанционният съд е поставил правна квалификация на предявените искове по чл.135 ал.1 ЗЗД и ги е отхвърлил с решаващите мотиви, че не е доказан един от елементите от фактическия състав чрез извършено правно действие ответникът да е увредил кредитора си чрез създаване или увеличаване на неплатежоспособността си. В тази връзка са изложени съображения, че вземането на ищеца е обезпечено с имущество на значителна стойност, което сочи на извод за липса на увреждане, и че е представен договор за поръчка между първия и втория ответник в предвидената в закона форма и с достоверна дата, по силата на който правата на довереника се считат за права на доверителя и съответно са придобити от втория ответник, като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липса на уреждане.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, по следните съображения:

Пред първата инстанция не е имало спор по фактите и те са изяснени посредством многобройни писмени доказателства, от които се установява, че ищецът „Банка ДСК“АД е предоставила по силата на договор за ипотечен кредит от 30.08.2006г. на първия ответник ответник П. Х. П. кредит в размер на 186 000 евро за закупуване на ПИ № 3101, кв. 151, находящ се в гр. София, р-н Студентски със срок на издължаване – 300 месеца и 3 обезпечен с ипотека в полза на банката-кредитор върху същия имот. Ипотеката върху имота, служеща за обезпечение на задължението по кредита, е била вписана на 31.08.2016 г.в СВ гр. София с вх. рег. № 56754/31.08.2006 г., акт №191, том IV и в последствие е подновена на 22.08.2016 г. с молба, вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. рег.

№ 51731/22.08.2016г., акт №162, том XLVI. От представените заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 15475/2011 г.66 с/в, по описа на СРС се установява, че първият ответник П. е осъден да заплати на банката-ищец сумите от 183 336, 48 евро, главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.04.2011 г. до изплащане на вземането;10 401, 53 евро договорна лихва за периода 01.10.2011 г. 11.04.2011 г.; 5 043, 99 евро лихва за забава за периода 04.01.2011 г. - 11.04.2011 г.; 7 800, 67 лева - държавна такса и 4 338,78 лева - юрисконсулско възнаграждение. Въз основа заповедта за изпълнение и ИЛ по чл. 417 и ИЛ е образувано изп. дело № 965/2011 г.по описа на ЧСИ Г.Д., по което е изпратено запорно съобщение изх. №02927/29.02.2016 г. за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника П.П. в „София Вижън“ЕООД, по което разписката е върната в цялост с отбелязване, че дружеството не е намерено на адреса.

Пред първата инстанция е приета СТЕ, от заключението на която се установява, че по изп. дело № 956/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. в полза на ищеца и взискател „Банка ДСК“ ЕАД са наложени възбрани върху следните недвижими имоти на първия ответник:поземлен имот с пл. № 3101, кв. 151, по плана на град София, местност „***“, целият с площ от 815 кв.м., по ½ идеални части от две жилищни сгради тип „А“: № 18 и № 19 - с идентификатори *** и ***, със застроени площи на всяка от по 44,00 кв.м и с РЗП от по 88,79 кв.м., находящи се във ваканционно селище „Елеганс“, гр. Свети Влас, община Несебър и ¼ идеална част от апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр. Монтана. Пазарната стойност на ПИ с пл. № 3101 е определена на 358 460лв; на притежаваната от длъжника ½ идеална част от жилищна сграда тип „А“ № 19 - 20 340лв; на притежаваната от длъжника ½ идеална част от жилищна сграда тип „А“ № 18 – 20 340лв и на притежаваната от длъжника ¼ идеална част от апартамента в Монтана с идентификатор ***. – 15 980 лв.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2016 г. по изп. дело № 176/2009 г. на ЧСИ М.К. са възложени на ответника 1737,41/ 2194,41 идеални части от ПИ с идентификатор № ***, включващ ПИ с пл. № 1857; №:2630, №:2675, №2676 и №2747, всички находящи се в кв. 21б, по плана на гр. София, местност Студентски град.

Постановлението е влязло в законна сила на 30.11.2016 г. и е вписано в СВ на 01.12.2016 г. видно от справката за извършените вписвания и отбелязвания по персоналната партида. От писмените доказателства се изяснява също, че банката-ищец е присъединен кредитор по същото дело на ЧСИ М.К. от 19.04.2017 г. въз основа на ИЛ издаден по гр.д. № 18476/2017 г. 126 с/в СРС във връзка със вземане срещу лицето- собственик на ипотекиран имот пл.№ 2747. В протокола за извършено разпределение на суми от 07.10.2016 г. и писмото от ЧСИ с вх. № 134362/01.11.2019 г. е посочено, че на ищеца като присъединен кредитор е била изплатена сумата от 68 835,60 лева, и че същият е бил уведомен за насрочения опис и 4 публична продан на процесните имоти, както и за насроченото разпределение, което не е обжалвано, и че върху имот №2747 е имало договорна ипотека в полза на банката. Идеалните части от имота са възложени на първия ответник П. с посоченото погоре постановление за сума от 321 480 лева, която е преведена на ЧСИ М. К. от втория ответник „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД, който факт не е бил спорен между страните.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/, вписан в СВ с вх. рег. № 75959/01.12.2016г.,акт №197, т. СLХХVI, дело №55226, придобитите с постановлението за възлагане 1737,41/2194,41 идеални части от ПИ с идентификатор № *** са прехвърлени от първият ответник П. на втория ответник „Ню Билдинг Пропърти“ЕООД, по която разпоредителна сделка прехвърлителят П. е представляван по пълномощие от Д. Ц. Г., действала и в качеството на законен представител – управител на приемателя „Ню Билдинг Пропърти“. В нотариалния акт е обективирано изявлението на страните, че продажната цена по публичната продан по изп. дело № 176/2009г. на ЧСИ М.К. е заплатена от дружеството вместо от ответника П.П..