Решение № 4198 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110146494 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ..., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 18,71 BGN (осемнадесет лева и 71 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, 3,34 BGN (три лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., 4,52 BGN (четири лева и 52 стотинки), представляваща главница - за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, 0,87 BGN (нула лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2023 г. до 01.08.2025 г., с които суми длъжникът в качеството на собственик на обект, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди, който не е сключил договор със заявителя, но е получил топлинната енергия и е заплатил със забава стойността й, неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 321/2025 г. по описа на РС 1

Тополовград, 2 гр. състав и съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК.

При така изложените факти и като поддържа, че длъжника е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София 1387, р-н ..., ... Б, ..., аб.№ 450400 / инсталация 4000431227, без между него и заявителя да е бил сключен договор за доставка и покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, с което като собственик на имота, неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, като не заплатил претендираните вземания. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. Ищецът формулира искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи заплащане на сумата 18,71 BGN (осемнадесет лева и 71 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, 3,34 BGN (три лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., 4,52 BGN (четири лева и 52 стотинки), представляваща главница - за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, 0,87 BGN (нула лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2023 г. до 01.08.2025 г., с които суми длъжникът в качеството на собственик на обект, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди, който не е сключил договор със заявителя, но е получил топлинната енергия и е заплатил със забава стойността й, неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ... е депозирал отговор, чрез адв. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Заявява, че в случая е налице неправилно счетоводно отразяване на сумите, които са заплатени. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Бизов Сервиз” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ... № 87.

2

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 321/2025 г. по описа на РС Тополовград, 2 гр. състав, от ищеца на 06.08.2025 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1387, р-н ..., ... Б, ..., аб.№ 450400 / инсталация 4000431227. По отношение на собствеността на имота не е налице спор, че ответника е собственик на имота, като видно от нотариален акт № 99, том I, дело № 93/28.04.2006 г., инкорпориращ договор за покупко – продажба на недвижим имот, именно ответното дружество АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ... е придобило собствеността на имота. В тази насока е и заявлението от 15.08.2017 г. на ответното дружество, с което е изявило желание да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в гр. София 1387, р-н ..., ... Б, ..., аб.№ 450400 / инсталация 4000431227, като между страните не е налице спор, че такъв договор не е бил сключен. Затова и с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника съдът намира, че именно за него е възникнало задължението да сключи договор за покупко - продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имота.

От неоспорено писмо от 16.01.2026 г., депозирано от третото лице – помагач „Бизов Сервиз” ЕООД се установява, че всички имоти в сградата са на реален отчет на ползваната топлинна енергия и изравнителни сметки не са били изготвяни.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за сградата-етажна собственост, в която се намира имотът, собственост на ответниците, е сключен договор за разпределение на ТЕ с дружеството „Бизов Сервиз” ЕООД, като отчитането на ТЕ е извършвано от това дружество по реален отчет на топломера и разпределение между потребителите, в съответствие с действащата нормативна уредба. За имота не е начислена сума за топлинна енергия за отопление, тъй като не е имало отоплителни тела, а единствено за отдадена от сградна инсталация и топла 3 вода. В имота е имело индивидуален топломер и един брой водомер за топла вода, като уредите са с дистанционен отчет. Размерът на дължимата ТЕ е в размер на 173.72 лв.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че длъжниците не са платили начислените суми за процесния период, като неплатената сума за главница за ТЕ е в размер на 11.88 евро, а за лихва за забава върху посочената главница е в размер от 2.28 евро.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със задължението на ответника да сключи договор за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/ по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен договор при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало задължение именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал процесния недвижим имот през исковия 4 период, като е бил и негов съсобственик. С оглед на това ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. От друга страна фактът, че ответникът притежавайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, има задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59 от ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна енергия в имота на ответника.

На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял ТЕ в процесния обект, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Това е видно от заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ и ССЕ относно размера на дължимите суми - главница за ТЕ е в размер на 11.88 евро /с левова равностойност 23.25 лв./, за главница за потребена топлинна енергия, т.е. по-висок от претендирания от ищеца размер от 18.71 лв. Затова съдът намира, че искът е основателен за пълния предявен размер.

В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че задължението би трябвало да е заплатено, тъй като видно от заключението на неоспорената ССЕ, не е налице плащане на начислените суми за главница и лихви.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като периода на доставката е 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 06.08.2025 г., т.е. не е изтекъл предвидения в чл. 111, б.в. от ЗЗД давностен срок от три години.

5

За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл.

84, ал. ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. По делото не са представени доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а именно преди 06.08.2025 г. Ето защо съдът намира, че не се установява ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и исковете по чл. 86, ал.

1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.08.2025 г., до окончателното плащане на задължението.