Определение № 3267 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3267 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503256 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 вр.чл.95 ал.5 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от В. Ф. К. срещу Определение № 15624/18.08.2025г. постановено по гр.д.№ 4973/2024г. по описа на СГС, ГО, 10 с-в, с което е прекратена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.95 ГПК, предоставена съгласно определение от 18.10.2024 г.

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя на 18.09.2025г..

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 25.09.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят В. Ф. К. изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че не следва да бъде предоставена правна помощ, тъй като семейството му се състои от 4 души.

Синът му има говорни проблеми, когато бил на четири години вследствие на извършена операция от д-р Г., свидетелка по защитата на ответницата .Дъщеря му А.-М. е студентка в Нидерландия. Пред завършване за получаване на степен магистър по Международни икономически отношения профил Китай. Искането за предоставяне на правна помощ е необходимо, тъй като няма финансови възможности за заплащане на адвокатски хонорар.

Ответникът по ч.ж. В. В. К. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че събраните по делото данни за имущественото състояние на частния жалбоподател не сочат липса на средства за заплащане на адвокатска защита. Частният жалбоподател е декларирал граждански брак със С. К. и че семейството му притежава автомобили. От друга страна са налице разпоредителни сделки, в резултат на които той би следвало да има доходи, както следва: Покупко-продажба - на 06.08.2019г. ПИ с ид.№ ***, находящ се в „Манастирски ливади - Голяма могила“, 1 570 кв.м на дъщеря си А.-М. К., Дарение - на 10.07.2018 г. Частният 1 жалбоподател дарява на дъщеря си А.-М. К. идеални части от апартамент и ПИ на ул. „***“ № 17, както и тавански помещения. Покупко-продажба - на 10.05.2018 г. Частният жалбоподател продава УПИ ІІ-31 (1 144 кв.м) в с. Калотина, общ. Драгоман и двуетажна масивна жилищна сграда (РЗП 128 кв.м) в същия парцел. С оглед изложеното - признатите от съда семейни доходи над линията на бедност, фактът че частният жалбоподател притежава собствени автомобили и установената имуществена активност (продажби и дарение) - не е налице предпоставката за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23, ал. 3 ЗПП липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Правната помощ по чл. 95 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП се предоставя само при кумулативно наличие на две предпоставки: доказана липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и когато интересите на правосъдието да изискват това. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е била предоставена.

СГС е преценил, че видно от представена декларация за материално и гражданско състояние от ищеца той няма недвижимо имущество, притежава автомобил и доходите му (съобразно броя на членовете на семейството) превишават линията на бедност за 2025г. Същевременно ответникът е представил доказателства, че в периода 2018 – 2019г. ищецът се е разпоредил с три недвижими имота, възмездно и безвъзмездно. От друга страна по делото са събрани всички допуснати доказателства, с изключение на разпит на допуснати на ищеца свидетели, които не са доведени в няколко последователни съдебни заседания. Това води до преразглеждане на извода относно необходимостта от правна помощ за ищеца, доколкото сам се е поставил в положение да се да не разполага с имущество, за да може да заплати възнаграждението на адвокат (продал и дарил е собствените си недвижими имоти), а от друга – тъй като процесуалните действия по делото, за които е необходима адвокатска защита, вече са извършени.

Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:

Правилен е изводът на СГС, че в случая частният жалбоподател не е доказал липса на средства. Когато по молбата за правна помощ не са ангажирани доказателства по чл.23, ал.3 ЗПП, а са изложени само твърдения за липса на финансови възможности или имущество, искането следва да бъде оставено без уважение. Освен това по настоящото дело вече е направена съдебна преценка за доходи над линията на бедност и притежавани МПС (Определение № 12072/02.08.2024 г.). Също така от приложената справка от Имотния регистър към Агенция по вписванията е видно, че жалбоподателят е извършвал разпоредителни сделки с три недвижими имоти, последната от които е от 2019г., поради което може да се направи извод за парични постъпления, въпреки че едно от тях е дарение.

2

Настоящият състав споделя разрешението, че в чл. 96 ал. 1, т. 1 ГПК е посочено, че правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена, а в чл.97 ал.1 ГПК се предвижда лишаване от правна помощ, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Условието за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по граждански дела според чл.23, ал.3 ЗПП е липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а пречките за предоставянето й са посочени в чл. 24 от същия закон. Промяна в обстоятелствата би била налице, ако лицето вече има необходимите средства или се е появила някоя от пречките по чл. 24 ЗПП. Лишаване от предоставената помощ би следвало да се постанови, ако още при предоставянето й страната е имала парични средства или са съществували пречките, посочени в закона. Именно тази последна хипотеза е доказано установена от съда, поради което правилно е прекратена правната помощ.

Същевременно с молба от 13.06.2025г. жалбоподателят заявява, че служебният му защитник е напълно дезинтересиран и не желае повече да бъде представляван от него , тъй като не реализира в пълен обем правото му на защита. Моли за определяне на друг служебен защитник. От адв.М. е постъпила молба, че е заминал да живее във Великобритания и не може да изпълнява своите функции.

В този смисъл определението следва да се потвърди. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК е очертан кръгът на подлежащите на самостоятелен инстанционен контрол пред по-горен по степен съд определения, а именно – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1), и тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена от закона (т. 2). Съгласно чл.

95, ал. 5 ГПК на обжалване с частна жалба подлежи определението, с което се отказва правна помощ, като определението на съда по частната жалба е окончателно (чл. 96, ал. 6 ГПК).

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15624/18.08.2025г. постановено по гр.д.№ 4973/2024г. по описа на СГС, ГО, 10 с-в, с което е прекратена предоставена съгласно определение от 18.10.2024г. безплатна правна помощ на ищеца В. Ф. К. по реда на чл.95 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4