Решение № 4600 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4600 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20221100104017 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл.

430, ал.1 и ал. 2 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от “Юробанк България” АД срещу С. Х. Х., ЕГН ********** - приобретател на наследството /като съвкупност от права и задължения/ на починалия кредитополучател С.С.С., по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на следните вземания: 166 065,01 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит №HL67870/15.09.2014г., сключен между „Юробанк България" АД - кредитодател и С.С.С.- кредитополучател, за периода от 07.11.2016г. до 21.11.2021г.; 35 412,02 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.11.2016г. до 29.08.2021г.; 8 813,66 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 07.11.2016г. до 21.11.2021г.; 200,00 лева - такси за периода от 26.04.2018г. до 21.11.2021г.; 297,38 лева - застраховки за периода от 12.05.2017г. до 21.11.2021г.; 365,00 лева - нотариални разноски за периода от 26.04.2018г. до 21.11.2021г., ведно със законовите последици от това, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 66637/2021г. по описа на 62 с-в на Софийски районен съд, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 66637/2021г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в.

1

„Юробанк България“ АД посочва, че кредитополучателя С.С.С. е починал на 26.08.2016г. и е оставил за единствен свой наследник по закон сестра си Н.С.С..

Последната с договор за продажба на наследство от 31.01.2017г. се е разпоредила както с правата, така и със задълженията в наследствената маса, останала след смъртта на С.С.С., в полза на ответника С. Х. Х.. „Юробанк България“ АД твърди, че в качеството си на приобретател по договор за продажба на наследство от 31.01.2017г., С. Х. Х. отговаря за задълженията, възникнали по силата на договор за банков кредит №HL67870/15.09.2014г. Посочва се, че с покана до С. Х. Х., връчена лично на 29.08.2021г. чрез ЧСИ М.П., peг. № 851 на Камарата на ЧСИ, „Юробанк България" АД уведомила длъжника за формираните просрочия и неизпълнението на условията по договора за кредит. Твърди се, че с оглед липсата на изпълнение, всички задължения по кредитната сделка за обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, преди крайния срок на погасяване.

Производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 4545/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1-12-ти състав. На 03.07.2025г. по делото са постъпили заверени преписи от Решение по гр.д. № 4545/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1-12-ти състав, потвърдено с Решение №244/04.03.2023г. по гр.д.

№2419/2021г. по описа на САС, 14 състав и недопуснато до касация с Определение №1524/21.05.2025г. по т.д.№1218/2023г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение. Видно от Решение по гр.д. № 4545/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1-12-ти състав е прогласена нищожността на чл.6, ал.2, чл.3, ал.5, чл.12, ал.1 и чл.22 от договора за банков кредит от 28.03.2008г. и е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и чл.2а, ал.2 от Договор за банков кредит от 15.09.2014г. и искове за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.3, ал.1 от договора за банков кредит от 28.03.2008г. С решението „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на С. Х. Х. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД суми в размер на 56510,99лв. и 3314,64лв.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че с оглед на влязлото в сила Решение по гр.д. № 4545/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1-12ти състав и установеното с решението надплащане, липсва просрочие и наличие на основание за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. Сочи се, че банката не се е съобразявала с клаузите на договора и ги е нарушавала. Излагат се подробни доводи за наличие на неравноправни клаузи в Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г., погасен предсрочно със сума по Договор за банков кредит №HL67870/15.09.2014г., в който също се твърди наличие на неравноправни клаузи.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 66637/2021г. по описа на 62 с-в на Софийски районен съд се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „Юробанк България“ АД /ищец по делото/ срещу С. Х. Х. /ответник по делото/ въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 23.11.2021г.

Видно от извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД, приложено към заявлението, усвоения кредит въз основа на договора е 172485 лева, като е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 29.08.2021г.

Искането на „Юробанк България“ АД е изцяло уважено със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.01.2022г.

По делото обаче от ответника е представен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г., сключен между "Юробанк И Еф Джи България" АД и С.С.С., чрез пълномощника му С. Х. Х., по силата на който банката се е задължила да предостави кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 136 000лв. по курс "купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, срещу насрещното задължение на ответника да върне кредита заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Поради наличие на договор, предхождащ правоотношението, въведено със заявлението по което е образувано ч.гр.д. № 66637/2021г. по описа на 62 с-в, следва да се приеме, че облигационното отношение между страните е възникнало към 2008г.

Видно от Договор за банков кредит №HL67870/15.09.2014г. банката предоставя на С.С.С. кредит в размер на 175720лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задължението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г. Доколкото договорът от 15.09.2014г. е сключен единствено за погасяване на задължението по предходния договор, той има несамостоятелно значение и действителността му зависи от тази на предхождащия го договор.

С Решение по гр.д. № 4545/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1-12-ти състав, потвърдено с Решение №244/04.03.2023г. по гр.д.№2419/2021г. по описа на САС, 14 състав и недопуснато до касация с Определение №1524/21.05.2025г. по т.д.

№1218/2023г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение е прогласена нищожността на чл.6, ал.2, чл.3, ал.5, чл.12, ал.1 и чл.22 от договора за банков кредит от 28.03.2008г. и е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и чл.2а, ал.2 от Договор за банков кредит от 15.09.2014г. и искове за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.3, ал.1 от договора за банков кредит от 3

28.03.2008г. С решението „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на С. Х. Х. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД суми в размер на 56510,99лв. и 3314,64лв. Видно от мотивите и на трите съдебни акта Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г. е приет за валидно сключен и действащ между страните, като е прието, че задължението по договора към 15.09.2014г. е в размер на 125 586,61 лева остатъчна непогасена редовна главница, а не както банката е приела 172484,91 лв.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК е дадено тълкуване на пределите на силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважено искане за плащане на част от вземане. В това тълкувателно решение, ВК С е приел, че решението за уважаване на осъдителен иск за парична сума, която представлява само част от задължението, произтичащо от дадени юридически факти, формира сила на присъдено нещо по отношение на фактите, от които възниква вземането, и тяхната правна квалификация, включително действителността на договора, от който вземането произтича. Следователно, ако едно и също вземане е предявено по съдебен ред с две искания, но за различни части от него, е недопустимо в производството по второто искане за остатъка от вземането да се спори относно основанието на същото вземане и правната му квалификация.

С Определение на СЕС (девети състав) от 18 декември 2023 година по дело C231/23 (Производство по иск на „Юробанк България“ АД) на въпрос по преюдициално запитване от СРС, касателно това дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, която забранява на съда, сезиран с искане от продавач или доставчик за осъждане на потребител да плати дължимия остатък от вземането, произтичащо от сключен с него договор, да проверява служебно евентуалната неравноправност на клаузите на този договор, когато в предходно съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, СЕС дава следния отговор: В това отношение Съдът е постановил в точка 49 от решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C-421/14, EU:C:2017:60), че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която забранява на националния съд служебно да преразглежда неравноправни клаузи в договор, сключен от потребител с продавач или доставчик, когато с влязло в сила решение вече е установена законосъобразността на всички клаузи в този договор с оглед на посочената директива, като това следва да се провери от този съд. В точка 52 от същото решение обаче Съдът е уточнил, че в хипотезата, когато при предходно разглеждане на такъв договор, довел до приемането на влязло в сила решение, националният съд се е ограничил служебно да разгледа в светлината на Директива 93/13 само една или определени клаузи от договора, посочената директива го задължава, когато е редовно сезиран впоследствие от съответния потребител и 4 разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства, да преценява по искане на страните или служебно твърдeния неравноправен характер на другите клаузи от посочения договор, при положение че при липсата на такъв контрол защитата на потребителя би се оказала непълна и недостатъчна и не би представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на този тип клаузи, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от тази директива.

Видно от мотивите на решенията на СГС и САС е обсъждано единствено дали Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г. е произвел действие между страните, какъв е бил размера на задължението по него към конкретен момент и на лице ли е сума, дължима в полза на потребителя по този договор.

Присъдената сума по втория договор от 15.09.2014г. не може да бъде установена по основание и не е ясно защо е прието, че същата е дължима. Независимо от това и двете присъдени суми не представляват предявена част от едно вземане, за да се приеме, че е на лице частично предявен иск. В настоящето производство ищецът основава претенцията си на договор, различен от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL33416/28.03.2008г., т.е. присъдената сума в полза на потребителя по първия договор не може да бъде част от цялото вземане, поради това, че е вземане в полза на различно лице, от ищеца в настоящето дело. Видно от Решение №244/04.03.2023г. по гр.д.№2419/2021г. по описа на САС, 14 състав след оставяне на исковата молба без движение, ищцата уточнява, че задължението по Договор за кредит №HL33416/28.03.2008г. към дата 15.09.2014г. е в размер на 113637,64лв. остатъчна непогасена редовна главница. Въпреки това, при рефинансиране на дълга, при сключване на втория договор от 15.09.2014г., банката е погасила несъществуващо задължение в размер на 172484,91лв. или с 58847,27лв. повече от реално дължимото.