Решение № 1 от 09.01.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Търговище, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

С решение № 417 от 01.10. 2024 г., по гр.д. № 173/ 2024 г. на РС – Търговище, е признато за установено по отношение на В. Д. С. от гр.

Търговище, че А. А. А. от с. Лиляк, община Търговище, не е собственик въз основа на упражнявано десетгодишно давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на недвижим имот, представляващ ПИ № 548, в кв. 79 по плана на с.

Лиляк, община Търговище, с площ от 1905 кв.м., при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ № 549, който имот е отразен в скица № СК-1281/06.11.2023 г., на Община Търговище, като ПИ № 548 с площ от 1905 кв.м., при граници: ПИ № 547 на А. А., ПИ № 549 на А. А. и С. Н., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Отменен е изцяло н.а. за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК № 116, том 1, рег. № 1983, дело № 80/2023 г. по описа на нотариус С. И., с район на действие РСТ, рег.№ 735, с който ответникът А. А. А. с ЕГН ********** от с.

1

Лиляк община Търговище, е признат за собственик на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК на недвижим имот, представляващ ПИ № 548 в кв. 79 по плана на с.

Лиляк, община Търговище, с площ от 1905 кв.м., при граници: улица, ПИ № 547 и ПИ № 549. Осъден е ответникът А. А. да заплати на В. Д. С. разноските по делото в размер на 974,83 лв.

Срещу това решение е постъпила жалба от адв. И. Й. И. АК, пълномощник на ответника А.. Решението било неправилно и незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено и да постановено ново, с което да въззивният съд да отхвърли изцяло предявения иск. Съдът е кредитирал избирателно показанията на разпитаните свидетели, както и част от събраните писмени доказателства. Ищцата освен това не се е грижила като добър стопанин за този имот, нито го е работила, нито пък е събирала блага от него като го дава за стопанисване на други лица. Самият факт, че ищцата от близо 20 години пребивавала трайно в Испания показвал нейната незаинтересованост. Освен това свидетелските показания взаимно се изключвали, защото св. Ивелин И., очевидно заинтересован от изхода на делото, заявява обстоятелства, от които да черпи позитивни факти, но спестява обстоятелства които, относно изградената ограда, както и относно изградената кошара в процесния имот. Налице бил очевиден интерес в св.

Владо Владев, който бил ползвал преди много години имота и очевидно имал и бъдещ интерес към този имот. Не ставало ясно защо съдът игнорирал и факта, че нито ищцата, нито нейният син са отправяли претенции към ответника. Най-правдиви били обясненията на св. Л. Т. и св. Ж. А., тъй като те излагат факти, които удостоверяват обстоятелства, че ответникът е ползвал и се грижил за този имот повече от 10 години, като едва от около 6-7 години заявяват че е купил горния имот който, граничи с процесния. Съдът не бил направил разграничение между двата имота. При условията на пълно доказване, съобразно трайната съдебна практика ищцата следвало да установи, че доверителят му не е владял в непрекъснат период от време, повече от 10 години процесния имот. Свидетелските показания установили осъществяване на фактическата власт върху имота, с намерение за своене, като владението е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Предвид, че съдът бил интерпретирал погрешно свидетелските показания, иска да се извърши преразпит на свидетелите относно визираните обстоятелства.

2

В законния срок е постъпил отговор от адвокат Р. Р., пълномощник на ищцата. Той оспорва жалбата и счита, че решението е правилно. В тежест на ответника е било да докаже придобИ.ето на правото на собственост и изтеклата в негова полза придобивна давност. В този връзка, съдът е дал вяра на двамата свидетели, които са били доведени именно от ответника. Давайки пълна вяра на тези показания, няма как да се стигне до извод, че ответникът е осъществявал владение върху имота в продължение на 10 години. Не било вярно, че не е направено разграничение между двата имота. В показанията и на двамата свидетели няма каквото и да било съмнение за кой имот говорят.

Освен това нямало как да бъдат пренебрегнати показанията и на свидетеля Владев, който имал най-добра представа за ситуацията около имота, защото притежава имот в близост, знае как е преминавала собствеността през годините, околните имоти и именно той е забелязал промяната в имота.

Оспорва се искането за преразпит на свидетелите, защото не е налице нито едно от основанията по чл. 266 от ГПК. Свидетелите вече са разпитвани за същите обстоятелства и и подобен разпит не е необходим.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно, процесуално допустимо и по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение, в изпълнение на задължението си за излагане на самостоятелни мотиви и на такива, свързани с оплакванията в жалбата, въззивният съд намира следното:

На първо място предявеният от ищцата иск е отрицателен установителен иск относно право на собственост, признато на ответника чрез издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка. Същият е признат за собственик на имота по давност и владение, продължило повече от 10 години, като актът е издаден на 10.05. 2023 г. от нотариус в гр. Търговище. Имотът се намира в с.

Лиляк, община Търговище, не е застроен, в рамките на регулационния план.

При отрицателния установителен иск тежестта на доказване се прехвърля върху ответника. Той именно, а не ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи пред съда правото си на собственост. В случая, след като в отговора си се позовава на продължило повече от 10 години давностно владение, признат е за собственик на това основание, то 3 доказателствената тежест се съсредоточава именно върху тези факти и обстоятелства – кога е установено владението, как е било упражнявано същото, било ли е прекъсвано по някакъв начин, било ли е добросъвестно.

От друга страна ищецът следва да докаже единствено и само правния си интерес от завеждане на иска. Той не е длъжен да доказва, че сам е собственик на процесния имот.

С оглед на тези уточнения съдът отговаря и на част от оплакванията в жалбата. С оглед и на относимите към предмета на доказване обстоятелства следва да се коментират и събраните по делото доказателства.

Не се спори от страните, че ответникът се е снабдил с нот. акт на 10.05.

2023 г., издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, като с него е признат за собственик на основание давностно владение. В отговора на исковата молба е посочил, че е закупил имота през 2009 г., а в съд.зас. се уточнява, че това било от сина на собственик на имота. Владението върху имота се упражнявало от 2009 г. Договор не се представя, няма каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение.

През 2017 г. ответникът закупува с нот. акт № 156, том втори от 23.05.

2017 г. на нот. Г. Г. от гр. Търговище поземлен имот, който е в съседство с процесния имот – дворище 547, в кв. 79, с площ от 2500 кв.м., с жилищна и стопански сгради. Процесният имот – дворище 548 обаче не е вписан като граница в нотариалния акт, въпреки че от юг точно той е граничният имот.

След като закупува имота с къщата, ответникът е разчистил границата с процесния имот – там имало доста трънаци, имало и ограда, която била стара.

Пускал там и животни, които гледал. Някъде около 2022 г. започнал да изгражда и нещо като навес, където пускал животните. През 2023 г. прави постъпки за снабдяване с нот. акт и плаща данъци за имота. Преди това в процесния имот е имало засята люцерна и бил отдаван от ищцата – чрез брат й най-вече, на хора от селото да си косят и да ползват имота.

За процесния имот – дворище 548, в кв. 79, с площ от 1905 кв.м. по плана на с. Лиляк ищцата притежава акт за собственост. Тя го е придобила по наследство от своята майка Р. Х. Д., починала през 1992 г. През 2006 г. е извършена доброволна делба между ищцата В. С. и нейния брат И. И..

Договорът е с нот.заверка на подписите, сключен на 20.09. 2006 г. Майката на ищцата получава този имот по наследство от своя баща и по силата на договор 4 за доброволна делба от 19.11. 1991 г., с нот. заверка на подписите. Имотът съществува в този вид и с тези граници от много години, но със сигурност след 1991 г. е така.

Хората, които са познавали дядото на ищцата, майка й и цялото семейство знаели, че празните места са техни. Те били от двата края на пътя.

Известно време имотът е ползван от ищцата, но след като тя заминала за чужбина да работи (вече повече от 20 години) бил наеман от хората от с.

Лиляк да косят люцерна. Бащата на ответника пускал животните си в имота и през последните години той го ползвал. За имота се грижел най-вече братът на ищцата, но той починал през 2022 г.

През 2023 г., след като били уведомени от свид. В., че в имота се забелязват някакви промени, семейството на ищцата прави справки и установява, че имотът се води на ответника. Малко по-късно е заведено и настоящото дело.

Тези факти се установяват от показанията на всички свидетели и от писмените доказателства по делото.

Конкретно от показанията на свидетелите, доведени от ответника, се установява, че процесният имот, който е до реката, бил ограден с бодлива тел, мрежа и дървени колове. Свидетелят Т. знае, че мястото е голямо и това, че ответникът А. го е закупил преди 6-7 години с къщата. Свидетелят А. посочва, че А. си купил къща в горната страна, а под тази къща имало място. А. чистел там и не давал на хората да си хвърлят боклуците. Там гледал овце, направил нещо като навес и кошара. Не посочва кога е станало това. Когато А. си купил къщата мястото било като гора, не можело да се каже къде е границата, всичко било обрасло и А. го почистил. Но кое точно е купил и докъде е купил, свидетелят не знае.

Съдът дава вяра на всички свидетели, включително и тези на ответника.

Показанията на сина на ищцата също се приемат за достоверни, защото те кореспондират с показанията на останалите свидетели, които не са заинтересувани. Най-подробни и конкретни са показанията на свид. Владев.

Същият, който през последните години е бил и кмет на с. Лиляк познава всички имоти в тази част, самият той притежава имоти в близост и непрекъснато осъществява наблюдение. Не се установява каквато и да било 5 заинтересуваност на свидетеля относно изхода на спора. Този свидетел е категоричен, че навесът – нещо като барачка в процесния имот, е направен през 2023 г.

От така установените факти и с оглед на посоченото по-горе относно доказателствената тежест, съдът прави следния извод: искът е установен в своето основание.

В тежест на ответника беше да установи как и кога е установено владението на имота и това, че то е продължило достатъчно време, според изискванията на ЗС, за да може той да придобие имота по давност. Именно ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване по тези обстоятелства.

В случая няма изложени правни доводи, че владението е добросъвестно, няма такива твърдения, няма и доказателства. Следователно, при недобросъвестно владение ответникът е следвало да държи имота като свой в продължение на 10 години непрекъснато, преди датата на завеждане на исковата молба.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът започва да ползва имота едва след като през 2017 г. закупува съседния имот с къщата. Тогава той разчиства имота и започва да пуска животните си там.

Няма каквито и да било доказателства, че преди това той е изразявал по какъвто и да е начин претенции към този имот и да го е държал по някакъв начин. Т.е. упражняването на фактическа власт върху целия имот се доказва за периода след 2017 г. До 07.02. 2024 г. – датата на завеждане на иска, не са изтекли 10 години и липсва основният елемент от давностното владение – фактическата власт върху имота да е упражняване в продължение на 10 години. Що се отнася до това доколко ответникът е държал имота като свой, т.е. да се е считал за собственик на имота, то това с категоричност е след 2023 г., когато изгражда и съответната постройка, и се снабдява с нот.акт. Преди това не се установява субективният елемент на владението – намерението за своене. Защото простото разчистване на имота и пускането на животните в това място не са доказателство, че ответникът е считал този имот за свой.