Решение № 1228 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000501454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.01.2022г по гр.д. № 11572/2018г Софийски градски съд, ГО, 26 състав е обявил, по предявения иск от М. Г. С. и Н. И. К. за недействителен по отношение на тях договор за дарение от 30.08.2013г сключен между А. З. А. и Е. Д.

С., на осн. чл.135 от ЗЗД на недвижим имот в гр. ***, ул. *** № ***, представляващ 5/6 ид.ч. от самостоятелно жилище със застроена площ от 58кв.м. и 24/100ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VIII-156, кв.195 по плана на гр. ***, местност ***, с площ 315.5кв.м. С решението съдът е възложил разноските по делото.

С определение от 16.03.2022г по делото съдът се е произнесъл по молба на ищците по чл.248 от ГПК, като е оставил молбата без уважение.

Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ответниците по делото А. З. А. и Е. Д. С., представлявани от адв. Ш. , с оплаквания за неправилност.

Въззивниците считат, че не са налице основанията на чл.135 , ал.1 от ЗЗД за уважаване на предявения иск, тъй като към момента на предявяване на иска ищците не са кредитори на ответниците. Оспорват и правото на ищците да встъпят в правата на удовлетворен кредитор към момента на предявяване на иска. Въззивниците молят 1 въззивния съд, след като съобрази изложените доводи да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да отхвърли предявените искове.

На подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от М. С. и Н. К., представлявани от адвокати В. и Л., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемите поддържат, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД и молят решението на СГС да бъде уважено.

По делото е постъпила частна жалба от М. С. и Н. К., представлявани от адв. В. против определението на СГС постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно СГС е приел, че следва да определи възнаграждение по чл.38 от ЗА само в един размер, тъй като е защитаван един интерес.

Молят за всеки един от ищците да бъде определено възнаграждение на пълномощника по реда на чл.238 от ЗА.

А. А. и Е. С., представлявани от адв. Ш., депозират отговор на частната жалба, с който я оспорват.

В о.с.з въззивниците А. А. и Е. С. не се явяват, представляват се от адв. Ш. , която поддържа въззивната жалба и моли по съображения изложени в нея решението на СГС да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва депозираната частна жалба. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Въззиваемата страна М. С. и Н. К. не се представлява в последното о.с.з.

Депозират писмена молба, с която заявяват, че оспорват въззивната жалба и поддържат своята частна жалба. Молят решението на СГС да бъде потвърдено.Претендират разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представят.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не 2 страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите между страните няма спор, няма развити въззивни доводи към фактическата обстановка , изложената от СГС , поради което и с оглед възможността на чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СГС в посочената част, като обосновка на собствения си акт.

В исковата си молба ищците М. и Н. К. твърдят, че заедно с ответника А. А. са сключили договор за финансова услуга с „Хипокредит”АД, като дружеството им е предоставило сума в заем , а те са поели задължения като заематели, солидарно.

Твърдят, че са заплатили на кредитора си 132 748.26лв, което надхвърля припадащата се част от техните задължения. След заплащане на по-голяма от припадащата им се част, твърдят, че са встъпили в правата на удовлетворения кредитор, включително и в правото му да предяви иск по чл.135 от ЗЗД. Твърдят, че са предявили иск против за заплащане на надплатеното по кредита. Твърдят, че след като 2013г А. А. е дарил на майка си своя процесен имот, той няма друго имущество. Твърдят, че тази сделка уврежда кредиторите на А..

В отговорите на исковата молба ответниците оспорват сделката между тях да уврежда кредиторите им и оспорват качеството на кредитор на ищците. Оспорват правото на ищците да встъпят в правата на удовлетворения кредитор. Оспорват чл.135 от ЗЗД да намира приложение по отношение на извършените от поръчител разпоредителни действия. Възразяват,че дареният имот е несеквестируем.

Във въззивната си жалба ответниците- въззивници поддържат само, че към момента на завеждане на иска ищците нямат качество кредитори на ответника А..

Възразяват,че към момента на завеждане на делото ищците нямат действително вземане и нямат право да встъпят в правата на удовлетворен кредитор.

По делото е представен договор № НСТ-02-0874-0 от 22.02.2010г, по силата на който „Хипокредит“ АД е предоставил на заемателите „НС финанс“ ЕООД, представлявано от управителя Ангел А., „Нестстрой“ ЕООД, представлявано от управителя Н. К., Н. К., М. С. и А. А. паричен заем в размер на 34 000 евро. В договора е записано, че сумата се предоставя на заемателите като солидарни длъжници/ 2.1/ и заемателите солидарно се задължават да изплатят заема-т.2.5 от договора. Договорът е подписан от заемателите в това им качество, липсват положени подписи за поръчители.

Видно от НА № 54 , н.д. № 51/2013г по описа на Нотариус М. Е., с район на действие СРС, на 30.08.2013г ответникът А. А. е дарил на своята майка, Е. С. собственият си , придобит с дарение, недвижим имот, находящ се в гр.***- процесния.

3

С решение от 31.01.2017г. по т.д.№ 6161/2015г на СГС Н. и М. К. са осъдени да заплатят на „Хипокредит”АД солидарно и на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата 57 000 евро, от които 33 900 евро главница, дължима се по договор за заем № НСТ 02 0874 0 от 22.02.2010г, 12 000 евро непогасена договорна лихва за периода 01.10.12г. до 01.10.15г , 11 000 евро непогасена наказателна лихва за забава по заема, дължима за периода 01.10.2012г – 01.10.2015г, ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2015г до окончателното изплащане и 10 459.30лв разноски по делото.

Видно от кредитен превод от 28.04.2017г Н. К. е наредил плащането на „Хипокредит“ АД на сумите по съдебното решение по т.д.№ 6161/2015г на СГС.

Видно от решение № 20162645 от 25.07.2021г. по гр.д.№ 67233/2019г на СРС, влязло в сила на 30.09.2021г. А. А. е осъден да заплати на Н. и М. К. на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД по 22 124, 71лв., представляващи припадащата му се част от изплатените от тях, като съдлъжници, на 28.04.2017г задължения в полза на „Хипокредит“ АД по договор № НСТ-02-0874-0 от 22.02.2010г, ведно със законната лихва . Съдът е приел, че страните по делото са солидарни длъжници по договор за заем и че отговарят поравно за погасяване задължението към кредитора. Съдът е съобразил, че ищците са погасили целия размер на задължението по договора с „Хипокредит“ АД, че длъжниците-дружества са неплатежоспособни, поради което задължението към кредитора следва да се разпредели поравно между длъжниците – физически лица.

При така изложените доказателства за факти съдебният състав приема, че предявените искове са доказани и основателни.

Предявен е конститутивен иск , с който ищецът цели да възстанови състоянието на имуществото на длъжника си , във вид, в който е било към момента на сключване на сделката с кредитор, в чиито права твърди да е встъпил и по която сделка ищецът има право на изпълнение. С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД е дадена възможност на един кредитор да отмени действия на своя длъжник, които увреждат неговия интерес. Съгласно чл.133 от ЗЗД длъжникът отговаря пред своя кредитор с цялото свое имущество, ето защо разпореждането с това имущество , след възникване на задължението, винаги дава възможност на кредитора да защити интереса си чрез иска по чл.135 от ЗЗД. В случая ищците твърдя, че са встъпили в права на удовлетворен кредитор като са погасили общо задължение на солидарни съдлъжници с първия ответник, поради което са придобили и право на отменителен иск по чл.135 от ЗЗД.

Съобразно наведените от ищците твърдения за факти в исковата молба в тяхна тежест тежест е да докажат качеството си на кредитор/ като в конкретния случай като правоприемници на удовлетворен кредитор/ , извършване на сделка от длъжника, след възникване на задължението към първоначалния кредитор, която сделка да го уврежда 4 и знание на длъжника за увреждане интересите на кредитора. С оглед твърдението за сключени безвъзмездни сделки знание за увреда у приобретателите на имуществото не се изследва. Ищците следва да докажат и интерес от удовлетворяването на кредитора встъпването в неговите правата . В този смисъл относно правнорелевантните факти е и постановеното решение № 144/2019г по гр.д. № 4338/2018г на III ГО на ВКС.

По делото е установено безспорно, че на 22.02.2010г Н. К., М. С.- К. и А. А. са поели задължение към свой заемодател „Хипокредит”АД за връщане при договорени условия на сума, получена от тях в заем при условията на солидарна отговорност.

Валидността на договора за заем и обвързаноста на страните с тази сделка са установени със сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения по т.д. 6161/2015г на СГС и гр.д. № 67233/2019г по описа на СРС. От изложеното следва, че на 22.02.2010г ответникът А. А. е поел задължение към „Хипокредит”АД като солидарен съдлъжник да погасява по договорен ред получена в заем сума.

Безспорно е, че преди погасяването на задълженията по договора от 22.02.2010г и по време на обвързаността си от този договор ответникът А. дарява свой имот на своята майка ответницата С..Сделката между ответниците е изповядана нотариално на 30.08.2013г . По делото ответниците не поддържат, че сделката между тях е осъществена след погасяване на задължението към първоначалния кредитор от страна на ответника А.. Установява се , че към момента на изповядване на сделката между ответниците, съдлъжниците по договора от 22.02.2010г са дължали изпълнение на кредитора си „Хипокредит”АД и от диспозитива на представеното решение по т.д. № 6161/2015г.

От изложеното е очевидно е, че задълженията на първия ответник към „Хипокредит” АД са възникнали преди изповядване на процесната сделка , а сделката е осъществена след като длъжникът е узнал за твърдяното негово задължение.

Ответникът А. А. е знаел за сключения договор от 22.02.2010г, знаел е, че е обвързнат от договора и е достатъчно да се установи, че длъжникът има знание за факта, че се разпорежда със свое имущество, с което обезпечава неудовлетворен интерес на свой кредитор , следователно и че това представлява засягане на интереса на кредитора.