Протокол с решение от ОСЗ № 7793 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 7793 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330101066 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:39 часа се явиха:

Ищецът ВСККЧЗС „МАРИЦА ИНВЕСТ“, редовно уведомен, представлява се адв. Р., с пълномощно по делото.

Ответниците М. И. С., Б. И. Б., И. М. С., редовно призовани, не се явяват, и не се представляват

Адв. Р.: Моля да се даде ход.

Съдът счита, че не са налице пречки по хода на делото, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Р.: Поддържам исковата молба.

Докладва се делото съгласно Определение № 6813/23.05.2025 г.

Адв. Р.: Нямам възражения, да се приеме докладът.

С оглед липсата на възражения докладът следва да се обяви за окончателен.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА доклада за окончателен.

УКАЗВА на страните преклузията на чл.146 ГПК, а именно, че могат да вземат становище по доклада на съда и да направят доказателствени искания най-късно до края на днешното съдебно заседание, като в противен случай ще изгубят тази възможност за по-късно на основание чл.146, ал.3 от ГПК.

Адв. Р.: Считам, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение с оглед редовното призоваване на ответниците, като същите не са подали отговор, не се явяват. Моля да бъде постановено такова.

Представям списък на разноските.

Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за 1 неоснователно. Макар ответниците да не се явяват след предупреждение в тази връзка, не всички предявени искове съдът намира за вероятно основателни, поради което не са налице предпоставките на чл. 238 ГПК. Ето защо

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за постановяване на неприсъствено решение.

Адв. Р.: Направили сме искане за назначаване на ССЕ, която моля да допуснете.

Съдът намира, че исканата ССЕ не се явява необходима, доколкото изводът на съда за липса на вероятна основателност не касае размера на вземанията, а необходимостта от преценка за наличие на неравноправни клаузи и спазване на потребителското законодателство. В тази връзка на ищеца е дадена възможност в доклада по делото да проведе доказване за сключване на валиден договор с валидни клаузи.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ССЕ.

Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания. Относно указаното ни за потребителски клаузи – те са неприложими, тъй като нашата дейност е уредена с ПМС № 343/ 2008 на Министерския съвет, по което отношенията са съвсем други. Кредитополучателят е член-кооператор, а не е потребител. Тези съображения ще изложа в писмена защита.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да приеме всички писмени доказателства по делото, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА всички писмени доказателства като относими.

Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания. Моля за ход по същество.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЛАГА КРАЙ на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Адв. Р.: Моля да се уважат предявените искове изцяло като основани и доказани. Моля да ни бъдат присъдени разноски. Подробни съображения ще изложа в писмена защита. Моля за поне 10 дни срок.

Съдът запита ищеца дали може да формулира съображенията си в о.с.з. или държи на срок за писмена защита.

Адв. Р.: Основното съображение е това: Нашата дейност е уредена на база цитираното постановление. Дейността е регулирана с него, условията за 2 отпускане на кредити също. Касае се за отношения между кооперацията и член-кооператор, който следва да е член. Няма основания за прилагане на потребителското законодателство. В тази насока има и съдебна практика, която постановява, че когато става въпрос за член-кооператор, не се прилага ЗПК.

Съдът, след като взе предвид становището на ищеца и доказателствата по делото, въз основа на закона, намира следното:

Установява се от представения договор за заем, че ищецът сключил с ответника И. С. договор за заем, като в чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено, че при сключване на договора за заем заемополучателят задължително прави вноска за внасяне или довнасяне на дялов капитал в кооперацията в размер на 155 лв., както и че тази вноска може да се извърши с парични средства от предоставения му заем. В същия текст заемополучателят дава съгласие след падежа на договора, в случай на непогасени задължения по заема, да се извърши прихващане с вноската му за дялов капитал. С други думи, чрез тази клауза заемополучателят чрез финансиране от заемодателя внася вноска в дяловия капитал на кооперацията и по този начин става член-кооператор.

Обратно, след падежа на договора, в случай на задължения, които са останали в тежест на заемополучателя, той дава съгласие да се прихванат с взимането му в дяловия капитал, след което прихващане обаче фактически същият няма да има участие в дяловия капитал, тоест ще изгуби качеството на членкооператор Правилни са доводите на ищеца, че заемите, предоставени от взаимоспомагателни каси или кооперации, не влизат в приложението на ЗПК съгласно чл. 4, ал. 1, т. 13 от същия. Но в този текст са предвидени критерии, а именно в случай че заемът се отпуска на член-кооператор без лихва или при лихва по-ниска от обичайната на пазара. В случая уговорката на чл. 4, ал. 3 от договора съдът намира, че заобикаля цитираната норма на ЗПК, доколкото преди сключване на договора за заем заемополучателят не е член-кооператор и получава това качество именно със сключване на договора за заем. Обратно, след падежа на заема и в случай че не изпълни всички задължения, качеството му на член-кооператор се прекратява. От тази уговорка следва, че заемополучателят има качеството на член-кооператор единствено за целите на получавания заем.

Ето защо съдът намира, че нормата от ЗПК, която изключва приложението на закона за такъв тип заеми в случая не е приложима, доколкото качеството на заемополучателя на член-кооператор не съществува извън договора за заем. Ето защо договорът следва да отговаря на ЗПК. В случая това не е сторено, защото не е посочен ГРП, общодължима сума, право на отказ от договора.

Отделно от това в размера на главницата са включени и такси за управление и разглеждане на молбата за кредит, както и капиталова вноска.

Следва да се отбележи, че цитираните такси не се дължат срещу престирането на реална услуга и по този начин прикриват печалба за кредитора. Това е така, 3 тъй като разглеждането на молбата за кредит и управлението на кредита са дейности, свързани със сключването на договора и неговото евентуално изменение и не съставляват допълнителни услуги.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен, и на осн. чл. 23 ЗПК, дължима е само чистата стойност на кредита.

Договорът е недействителен и на още едно основание, което не засяга потребителското законодателство, а именно - уговорката в договора, че кредиторът има право едностранно, без предизвестие, без предупреждение и без анекс да променя размера на договорения лихвен процент, като такова право съответно не е предвидено за заемополучателя. Ето защо тази клауза е неравноправна, поради което и нищожна. Съдът намира, че тълкувайки волята на страните и уговорените редица допълнителни начини за печалба на кредитора – а именно - допълнителни такси, неустойка от 25% върху главницата и договорната лихва – се прави извод, че договорът не би се сключил без тази клауза. В същото време, тя също е начин да се заобиколи цитираната норма от ЗПК, която определя, че договорът за заем на членкооператор няма да се влияе от правилата на ЗПК, в случай че лихвата е пониска от обичайната на пазара. По процесния заем лихвата от 14% действително е по-ниска от обичайната, но с цитираната клауза нерегламентирано нейният размер може да бъде завишаван по усмотрение на кредитора. Ето защо тази клауза повлича нищожност на целия договор с оглед чл. 26, ал. 4 ЗЗД, а също и поради накърняване на добрите нрави. Отделно от това, допълнително обосновава извода, че настоящият договор за заем се регламентира от ЗПК.

Въз основа на изложеното следва да се отхвърлят исковете за договорна лихва и неустойки.

По отношение размера на главницата следва да се вземе предвид, че реално преведената на заемополучателя сума е в размер на 12632,67 лв. съгласно представеното платежно нареждане, а сумите, прихванати за допълнителни такси и дялов капитал, не съставляват реално усвоени от потребителя суми по смисъла на чл. 23 ЗПК. От тази сума следва да се приспадне платената сума в размер на 4460,39 лв. съгласно твърденията на самия ищец. Така остава задължение на заемополучателя за чиста стойност на кредита в размер на 8172,28 лв., а в останалата част искът е неоснователен.

По отношение на поръчителите исковете подлежат изцяло на отхвърляне, доколкото с оглед недействителността на договора за заем и на основание чл. 138 ЗЗД поръчителството не може да съществува за недействителен дълг. Поръчителите не дължат чистата стойност на кредита, доколкото тя не е получена от тях, нито отговарят солидарно за нея, тъй като солидарност може да произтича само от договор или от закон, а в случая договорът за поръчителство като акцесорен на договора за заем също е недействителен и не поражда солидарност.

Въз основа на всичко изложено разноските по делото следва да се присъдят по съразмерност съгласно уважената част от претенцията.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ: