Решение № 3492 от 18.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3492 гр. Варна, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Н. В. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № ** срещу П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул. „Г. Ж.“ № ** иск с правна квалификация чл. 49, ал.1 СК, с който се иска да се прекрати сключения между тях граждански брак на 10.11.2008 г., поради дълбоко и непоправимо разстройство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответницата сключили граждански брак на 10.11.2008 г., който е първи и за двамата. В началото на брака им са имали добри взаимоотношения и всичко е вървяло нормално, но с годините са се появили разногласия и невъзможност да съжителстват съвместно. През последните години е липсвало взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

Правили са опити да изгладят отношенията си, но това се е оказало невъзможно. Твърди, че бракът им е изпразнен от съдържание, като към настоящият момент живеят разделени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба като оспорва изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че в началото отношенията им са били нормални като не е отдавала значение на дребните неща. Семейството му не я е харесвало и не одобрявало факта, че се е преместил да живее при нея. Недоволствал е, че излиза с приятелки. Освен 1 това не са прекарвали и свободното си време заедно, тъй като той е работел, но въпреки работата са имали проблеми със заплащането на битовите сметки.

Посочва, че в началото отношенията им са били добри, но в последствие са се влошили, тъй като съпругът й искал да контролира живота й да знае къде е.

Оказвал и психическо въздействие върху нея като я карал да си мисли, че без него няма да може да прави нищо. Нещата не се променили и след преместването им в Обединеното кралство, напротив даже се влошили, тъй като съпругът й започнал изцяло да контролира живота й, а тя започнала да получава и паник атаки. Следял къде ходи и къде се намира по всяко време.

Изгубила вяра в себе си и първото нещо, което направила за себе си – била операция на очите в Турция. Това вбесило съпруга й, а по време на престоя й там, не спирал да я търси. С времето осъзнала ограниченията, на които е подложена и потърсила помощ от защита на жените от домашно насилие.

Започнали да ходят на семейна терапия, за да спасят брака си, но докато тя била открита, той бил обран в поведението си. Твърди, че съпругът й я е наблюдавал с камера и е знаел всяка подробност от ежедневието й. Събирала е доказателства, за да може да потърси помощ и да защити правата си. След преглед, при доктор и престой в болницата споделила с него притесненията си и той я свързал с организация, която да я защити. На 17.11.2024 г. Н. бил арестуван. В резултат на действията му, пие антидепресанти, тъй като била в посттравматичен стрес.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Представено като писмено доказателство по делото е удостоверение за граждански брак, издадено въз основана на акт за граждански брак № ****/10.11.2008 г., издадено от Община Варна, от което се установява, че на 10.11.2008 г. е сключен гражданския брак между Н. В. Р. и П. И. Р..

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.

Г. Г., от които се установява, че познава страните по делото като преди години са били в близки приятелски отношения като са се събирали и още тогава отношенията между Н. Р. и П. Р. не били хармонични. Посочва, че П. няколко пъти си е тръгвала като Н. е ходил да я прибира, с цел да запазят отношенията си, заради децата. От показанията му е видно, че след като са занимали за Обединеното кралство, отношенията им не са се подобрили. Установява се, че 2

Н. Р. се е завърнал в България, през януари/февруари 2025 г. и е заявил, че повече няма да им се оправят взаимоотношенията. Посочва, че Н. живее на квартира в град Варна и не е търсил П., след завръщането си. Няма планове да се съберат и за живеят заедно, не гради общи планове с нея и не поддържат комуникация.

Останалите събрани, по делото, писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, предвид липсата на относимостта им към предмета на спора.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:

В настоящия случай българският съд е компетентен да се произнесе единствено по отношение на предявения иск по реда на чл. 49 СК, на основание чл. 7 КМЧП, в който смисъл е и влязлото в сила определение № 17432/12.12.2025 г. по гр.д. № 9331/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, потвърдено с определение № 792/13.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 284/2026 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. По отношение предявения небрачен иск по отношение роденото от брака дете – Рая Н.ва Р., заявен от бащата Н. В.

Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № ** срещу П. И.

Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч., област В., ул. „Г. Ж.“ № ** производството по гр. д. № 9331/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане и произнасяне, аргумент от влязлото в сила определение № 17432/12.12.2025 г. по гр.д. № 9331/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, потвърдено с определение № 792/13.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 284/2026 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. Влязло в сила е и определение № 7867/08.06.2026 г. по гр.д. № 9331/2025 г. в частта, с която съдът връща депозираната насрещна искова молба от П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул. „Г. Ж.“ № ** срещу Н. В. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № **, с искане за прекратяване на брака по вина на съпруга - Н. В. Р., ЕГН **********, на основание чл. 49, ал.3 СК и прекратява производството по гр. д. № 9331/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна в частта по предявената насрещна искова претенция от П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул. „Г. Ж.“ № ** срещу Н. В. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № **, с искане за 3 прекратяване на брака по вина на съпруга - Н. В. Р., ЕГН **********, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

С оглед гореизложените обстоятелства, съдът следва да се произнесе единствено по иска на Н. В. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № ** срещу П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул.

„Г. Ж.“ № ** с правна квалификация чл. 49, ал.1 СК, с който се иска да се прекрати сключения между тях граждански брак на 10.11.2008 г., поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

По отношение искането за прекратяване на брачната връзка: При съблюдаване на действащите правни норми и при съобразяване на постановките на Постановление № 5/1977 г. на Пленума на ВС, които запазват действието си и при новия СК, както и при съвкупната преценка на доказателствата и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л. Г., които съдът кредитира като последователни и логични, се налага изводът, че брачните отношения на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между тях са изчезнали отношенията, характерни за брачната връзка /уважение, разбирателство, подкрепа и др./ и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Нарушен е и следващият основен принцип във връзка с личните отношения между съпрузите, заложен в разпоредбата на чл. 17 СК, а именно че съпрузите чрез общи усилия и взаимно разбирателство са длъжни да осигуряват благополучието на семейството.

Съпрузите не поддържат връзка помежду си от повече от година като същите нямат и общи планове за бъдещето, поради което съдът констатира, че бракът между тях съществува само формално, поради което искането за неговото прекратяване следва да бъде уважено, без съдът да издирва въпросът за вината, тъй като липсва отправеното искане в тази насока, при предявяване на иска, от страна на Н. Р..

По отношение на разноските: На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 25,56 евро. Предвид заплащането на първоначалната такса от страна на ищеца, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на 4 оставащата дължима сума от 12,78 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Н. В. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г. Ч., община Д. Ч. ул. „О.к.“ № ** срещу П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул. „Г. Ж.“ № **, за който е съставен акт за сключен граждански брак № ****/10.11.2008 г. от Община Варна, поради дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал.1 СК

ОСЪЖДА П. И. Р., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. ч. ул. „Г.

Ж.“ № ** да заплати в полза на държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - град Варна държавна такса за развод в размер на 12,78 евро, на основание т.2 от чл. 6 от Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 ГПК РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5