Решение № 905 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300501260 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №537 от 10.02.2025г. на Пловдивския районен съд, Х-ти състав, постановено по гр. дело №14933 по описа за 2022г., с което се РАЗВАЛЯ, на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, до размера на 1/3 ид.ч., по иска предявен от Л. Н. Й. ЕГН ********** с адрес *** против В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН **********, двамата с адрес ***, сключения с Нот. акт №***г. на нотариус Б. Т., между Н. И. Н.

ЕГН ********** и ответника В. Н. Н. ЕГН **********, договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр.Пловдив, с административен адрес *** със застроена площ от 78,35 кв.м., при граници: на същия етаж: ***, ***, *** и ***; под обекта:

***; над обекта: ***, ведно с прилежащите избено помещение №28 с площ от 4 кв. м., ведно с 1,072 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците.

Жалбоподателите В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН ********** молят съда да се отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на ищцата.

Въззиваемата Л. Н. Й. ЕГН ********** счита обжалванато решение за правилно 1 и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представения препис от нотариален акт №***г. на нотариус Б.

Т., съставен на 04.11.2020г. се установява, че Н. И. Н. прехвърлил на В. Н. Н. правото на собственост върху недвижим имот - апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр.Пловдив, с административен адрес *** със застроена площ от 78,35 кв.м., при граници: на същия етаж: ***, ***, *** и ***; под обекта:

***; над обекта: ***, ведно с прилежащите избено помещение №28 с площ от 4 кв. м., ведно с 1,072 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж срещу задължението на приобретателя В. Н. Н. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя и му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Безспорно е, а и от представения препис от удостоверение за брак се установява, че към момента на сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, приобретателят В. Н. е бил в граждански брак с Е. А. Н., сключен на 08.07.2000г.

За установяване дали приобретателите са изпълнявали задълженията си по процесния договор за изслушани показания на петима свидетели. От показанията на свидетелката Р. Н., която е бивша съпруга на прехвърлителя и майка на Л. Й. и В. Н., се установява, че през последните 15 – 20 години е живяла с бившия си съпруг Н. Н. в апартамент, който е различен от този, който е прехвърлен на жалбоподателите, а именно в гр. Пловдив с административен адрес на ***. Свидетелката установява, че сина ú В. никога не е издържал нея и бившия й съпруг, а всички грижи за покойния Н.

Н. в домакинството е полагала изцяло тя, изразяващи се в чистене, пране, готвене.

Средно около веднъж в месеца В. е посещавал дома им, но не е помагал за нищо. Дори бравата на спалнята им е била развалена цяла година, но въззивникът не е предприел нищо за поправянето ú. Никакви други ремонти не е правил В.. Е. също не е полагала грижи за Н., нито е давала издръжка. Единствено когато Н. се е разболял от *** В. го а закарал до личния лекар за медицински изследвания, но когато през ноември 2021г.

Н. се е наранил при падане от стълби В. не е дошъл, за да помогне.

От показанията на свидетеля П. С., който живее в съседство с бившите съпрузи Р. и Н. Н. се установява, че В. и баща му са се разбирали, а отношенията с майка му и сестра му не са били добри. Свидетелят знае, че В. е плащал телефонна на баща си, давал му е пари, които Н. понякога ги е отказвал, за да ги даде на децата за подаръци и абитуриентски вечери. Синът е посещавал баща си когато е имало нужда, но свидетелят не може да посочи колко често е правил това, а също така двамата често са говори по телефона. Спомня си, че В. е говорил с баща си за зъбна протеза.

Свидетелят И. Н., който е еднокръвен брат на Л. Й. и В. Н., се установява, че Н.

2 и В. имали прекрасни отношения, чували са се по телефона по два – три пъти на ден и винаги, когато е бил с В., ако баща му се обади, той се е отзовавал веднага.

Свидетелката Л. Т., която е приятелка с Р. и Н. Н. също установява, че при падането на Н. от стълбите на подлеза до тяхното жилище непосредствени грижи са му оказвали неговата съпруга и дъщеря, но В. не е бил там.

Последният разпитан свидетел е А. Н., който е син на жалбоподателите и установява, че заедно със своя брат всеки ден са посещавали дядо си и баба си – Н. и Р., до последният ден от живота на Н., като последното им посещение е било в ден сряда, а той е починал в четвъртък. Този свидетел определя здравословното състояние на дядо си година и половина преди смъртта му като перфектно.

От така събраните доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелката Р. Н., тъй като тя има ежедневни непосредствени възприятия за състоянието, грижите и издръжката, предоставяна на Н. Н., понеже през последните петнадесет – двадесет години са живели заедно. Установеното от нея, че В. не работи, т.е. не полага труд по трудово правоотношение съответства на отразеното в писмо рег. № 11 - 01 – 865/13.06.2023г. изпратено от ТД на НАП Пловдив, където е посочено, че В. Н. Н. не се осигурява.

Установеното от свидетелите С. и А. Н., че В. е разговарял често с баща си по телефона, помогнал му е като го е завел на лекар при заболяването му от ***, както и че му е осигурявал някои лекарства, както и зъбна протеза не изпълват съдържанието на задължението на приобретателите да гледат и издържат прехвърлителя. Това е така, защото те дължат непосредствени ежедневни натурални грижи и издръжка. Тук следва да се обсъдят представените разписки, в който е отразено, че Н. Н. е получил парични суми от по 500лв. и 600лв. от сина му В.. В случая е без значение дали ще се приеме за доказано чрез показанията на свидетелите Н. и Т., че тези разписки са подписани по принуда оказана от страна на В. Н. по отношение на своя баща, понеже най – късно издадената разписка е от дата 05.11.2021г. и до смъртта на Н. Н. – 07.04.2022г. е изминал достатъчно дълъг периода, за който не са ангажирани доказателства за предоставена издръжка. Освен това, не се твърди и не се установява постановена от съда трансформация на натуралните задължения в парични, за да е налице надлежно изпълнение от страна на Е. и В. Н., а задължението на приобретателите освен за издръжка е и за гледане, което се изразява в задоволяване на ежедневните нужди на прехвърлителя от храна, лекарства и всичко необходимо за нормалния му живот.

При установеното, че В. Н. е посещавал дома на своя баща средно по два пъти в месеца не може да се приеме, че той и неговата съпруга са изпълнявали задълженията си по процесния договор.

От показанията на останалите свидетели също не може да се установи изпълнение на задълженията на приобретателите по разглеждания договор.

3

Изложеното налага извода, че е налице неизпълнение на задълженията, които В. и Е. Н. са поели с процесния договор, което е значително с оглед интереса на кредитора.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като договорът ще се развали поради неизпълнение до размера от 1/3 ид.ч. от прехвърленото право на собственост, на колкото възлиза наследствената квота на Л. Й..

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата разноските направени във въззивното производство в размер на 1 200лв.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №537 от 10.02.2025г. на Пловдивския районен съд, Хти състав, постановено по гр. дело №14933 по описа за 2022г.

ОСЪЖДА В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Л. Н. Й. ЕГН ********** с адрес *** сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4