Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 11.08.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 334/2026
Вид
Решение № 182
Подписан
11.08.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83ж · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1, изречение второ · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ихтиман, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200334 по описа за 2026 година

Делото е образувано по жалба /озаглавена възражение/, подадена от „Дуйгу Тааххют Ве Иншаат Аноним Ширкети“ КЧТ, ЕИК 202800046, със седалище и адрес на управление: с.

Вакарел, местност „Галабец“ 1, чрез З. Д. – юрисконсулт /с представено пълномощно и доказателство за заемана длъжност юрисконсулт на лист 10-12 и 23-26 от делото/ против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

С електронния фиш на жалбоподателя юридическо лице, на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбата е постъпила в съда на 05.06.2026 г., ведно с препис от административната преписка, като преди това е била подадена на

14.05.2026 г. чрез административнонаказващия орган. С жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, като се излагат съображения в тази насока.

В проведеното открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален или зоконен представител. В съдебното заседание не се явява и процесуален представител на наказващия орган Агенция „Пътна инфраструктура“. Районна прокуратура - Самоков, Териториално поделение - Ихтиман не изразява становище по случая.

Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана от лице, спрямо което е издаден оспореният електронен фиш, в установения от закона срок и е подадена пред надлежния съд. От копие на известие за доставяне /лист 8/ е видно, че електронният фиш е връчен на 14.05.2026 г., с оглед на което и предвид получения входящ номер на жалбата при наказващия орган от 14.05.2026 г., същата е депозирана своевременно.

От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната фактическа обстановка, а именно:

1

На

03.02.2023 г., в

11:04 часа, е установено нарушение

№

F492B31DB6453AA2E053011F160A964A, извършено с ППС товарен автомобил МАН ТГС 41.480 8х4 ББ, с технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория евро 6, като нарушението е установено по път I-8 км. 134+876, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 43+448.

Сходна фактическа обстановка е описана и в издадения и оспорен електронен фиш, като в електронния фиш е посочено, че на дружеството, на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева /1278.23 евро/.

От материалите по делото, в това число и от приобщения препис от административна преписка, се установява посочената по-горе фактическа обстановка.

В същото време от материалите по делото не се установява на 03.02.2023 г. процесното превозно средство да е преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други доклади от електронната система и да са направени други статични изображения. Тоест, липсват данни по делото и други устройства, освен посоченото такова с номер 10381, да са засекли процесното превозно средство да извършва нарушение на 03.02.2023 г.

От АПИ, посредством разпореждането за насрочване, е изискано да представи информация какъв е размерът на незаплатената пътна такса, по повод на която е съставен процесният електронен фиш - какъв е размерът на таксата, дължима във вр. с ППС, която такса е следвало да се заплати за съответния сегмент на 03.02.2023 г. в 11:04 часа, който сегмент се намира в границите на устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. С писмо вх. № 4592 от 03.07.2026 г. е посочено, че не може да се представят данни за целия размер на незаплатената пътна такса поради спецификата на елекронната система за събирне на пътни такси, за която е посочено, че няма възможност да проследява целия изминат маршрут на конкретно ППС.

За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите, общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО, клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

2

Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки..

В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е разписано, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева, глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП гласи, че, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лева.

В обжалвания електронен фиш е описана фактическата обстановка, а така също са посочени разпоредбите на закона, които са нарушени според наказващия органа, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, кое е санкционираното лице и какъв е размерът на наложената имуществена санкция. Съдържанието на електронния фиш формално отговаря на изискванията на чл. чл. 189ж, ал. 1, изречение второ от ЗДвП.

В същото врече, обаче, съдът счита, че оспореният електронен фиш подлежи на отмяна, а съображенията за това са следните:

По-горе бе посочено, че от приобщените по делото материалите е видно, че за процесното превозно средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент /само в един участък, като няма данни и в други участъци превозното средство да е засечено по повод незаплатена тол такса/, а именно - на 03.02.2023 г., в 11:04 часа. Не се установява, а и не се твърди, да е имало други сегменти, освен вече посочения, които да се засекли превозното средство да се движи без заплатена тол такса или маршрутна карта на 3

03.02.2023 г.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а и в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е предвидена имуществена санкция във фиксиран размер, а именно - 2500 лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на санкцията не дава възможност на наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи пропорционална, съответна и справедлива административна санкция, която да отговаря и на размера на неплатената тол такса.

От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. По този начин от съдържанието на решението на СЕС може да се направи извод, че нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В подобен смисъл са и мотивите към Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024 г., Решение № 750 от 11.06.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 280/2024 г., Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г. и Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г. В подобен смисъл е и Решение от 21.11.2024 г.на СЕС по дело С-61/23, постановено във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Хасково.