Решение № 4718 от 28.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. Варна, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110102369 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №17851/26.02.2025 г., подадена от Д. Ж. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. В. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на Анекс №645137/29.02.2024г., който е неразделна част от Договор за потребителски кредит №615894 от 28.11.2023 г., сключен между ищеца Д.

Ж. К. с ЕГН ********** с ответното дружество -“АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК 202255877, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност, в случай че процесният Анекс № 645137/29.02.2024г., който е неразделна част от Договор за потребителски кредит № 615894, е действителен, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 637,28 лв. при непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.02.2025г. Д. Ж. К. сключила Анекс №645137 към Договор за потребителски кредит № 615894 с ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД /“Анекс към Договор за потребителски кредит“ или „Анекс към ДПКЧ.

По силата на Анекс №645137 към Договор за потребителски кредит № 615894, били предоговорени условията по т.нар. Активен кредит (Договор за потребителски кредит № 615894). Съгласно чл. 3 от процесния Анекс № 645137 от 29.02.2024г., страните по анекса са се съгласили да предоговорят Активния кредит за допълнителен срок и/или сума, които са посочени изрично в Приложение № 1 към процесния Анекс.

Съгласно Анекс №645137 към Договор за потребителски кредит № 615894 и Приложение №1 към него „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е поело задължението да предостави на ищеца, парична сума в размер на 800,00 лв., а ищецът се е задължил да върне 1 заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

Общ размер на отпусната сума - 800,00 лв.

ГПР - 26,90%;

Фиксиран годишен лихвен процент на заема - 34,77 %;

Лихвен процент на ден - ЛИПСВА;

Брой погасителни вноски - 12, като всяка вноска е дължима ежемесечно;

Размер на погасителната вноска - 86,54 лв.

Неустойка за непредоставено обезпечение - 627,28 лв.

Обща сума, дължима по кредита /без неустойка/ - 1038,49 лв., а с включена неустойка - 1665,77 лв.

Ищецът счита, че Анекса към ДПК е изцяло недействителен или в условия на евентуалност, че отделни клаузи, съдържащи се в него, са нищожни, като излага следното:

На първо място, процесният ДПК не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и по-конкретно - не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а наред с това не отговаря на изискванията за форма и шрифт.

В Анекса към ДПК е визиран ГПР на разходите, но като абсолютна процентна стойност - 34,77 %, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин, а наред с това, в ГПР не е включена и окончателната дължима сума по кредита, която de facto не е 1038,49 лв., а е 1665,77 лв. При това положение за ищеца, остава неясен действителният процент на ГПР, в който е следвало да бъде включена и неустойката за непредоставено обезпечение /определена като размер от икономически по-силната страна при неизпълними условия/, както и всякакви други евентуални разходи, свързани с кредита.

Тъй като при изчисляване на ГПР не били посочени взетите предвид допускания по определения в Приложение 1 към ЗПК начин, счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния Анекс към ДПК липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР от 65,00 %, което води до неяснота относно включените в него компоненти и съответно до нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В процесния Анекс към ДПК липсва и конкретно записан лихвен процент на ден, което е още едно неизпълнение на задължителните изисквания на материалния закон, водещо до пълната недействителност на Договора.

Към Анекса, към ДПК не са приложени Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя, каквито са изискванията на ЗПК, а ако се приеме, че тези ОУ са инкорпорирани в приложения тук Анекс към ДПК, то същият не е подписан на всяка страница от ищцата, което счита, че също води до пълна недействителност на договора.

В чл. 9, ал. 2 от Приложение № 1 към процесния Анекс е указано, какви 2 допускания и изчисления са включени в определяне размер на ГПР. Сочи, че при липса на данни в Анекса към ДПК за наличие на други разходи /ако се изпълнява точно погасителния план/ по кредита може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидена в договора възнаградителна лихва в размер на 34,77%, като при това положение не става ясно как е формиран ГПР от 65,00%, тоест какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.

Твърди, че неясното определяне на ГПР, при това в размер, който е по-нисък от реалния, е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Излага, че клаузата регламентираща „неустойка“ за непредоставено обезпечение в размер на 627,28 лв. /тоест - приблизително малко над 80 % от отпуснатия заем от 800 лв./, е нищожна поради противоречието й със ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

Ищецът счита, че кредиторът не би предложил и не би сключил процесния Договор за паричен заем без включване в него на нищожната клауза - за неустойка при непредоставено обезпечение, с което кредитът е оскъпен с още 627,28 лв., невключени при изчисляване на ГПР. Счита тази клауза за съществена за целия Анекс към Договор за потребителски заем и ако кредиторът не я бе включил в Анекса и приложението към него, то не би имал интерес от сключването му. Счита, че дружеството - кредитор, при тези параметри на договора е действало изцяло недобросъвестно, а Договорът за потребителски заем противоречи и на общите разпоредби на материалния закон, а именно - на чл. 26 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/.

Счита, че нищожна поради неравноправния й характер по смисъла на ЗЗП е клаузата, регламентираща неустойка в размер на 627,28 лв. при непредоставяне от страна на заемателя на визираните в Погасителен план към Договор за потребителски креди №645137. Счита, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 627,28 лв. при непредоставено обезпечение, не е индивидуално уговорена между страните, макар и да е поместена в индивидуален Договор за потребителски кредит, погасителен план и анекс към него, тъй като счита, че се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, което следва да е служебно известно на съда от множеството дела с предмет - идентични с настоящия договори за кредит.

Сочи, че клаузата в общите условия, според която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок до края на следващия ден от датата на усвояване на заемната сума на обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследването от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспортирана в ЗПК. Счита, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не стори това, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Сочи, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично посочено в чл.16 от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

На следващо място излага, че неустойка за неизпълнение на задължението, 3 което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от не предоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът. Тази неустойка не съответства на възложената й функция да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а е уговорено за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя, и макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на договора, като основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури поемане на солидарно задължение на трето лице.

Не на последно място ищецът счита, че по посочения начин се заобикаля законът и в частност разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва на предявените искове.

Възразява изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 666026 се явява нищожен, както и че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Възразява срещу твърденията, че процесният договор се явява нищожен, поради липса на подписани на всяка страница общи условия към договора за кредит, както че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК, като излага, че настоящите правоотношения са сключени между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните са използвали изключително средства за комуникация (чл. 6 от ЗПФУР), при което поставянето на физически подписи от страните върху всяка страница от Общите Условия е практически невъзможно.

Твърди, че на кредитополучателя е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК. Процесният договор съдържа всички изискуеми съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК условия, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. При сключване на процесните отношения са предоставени всички изискуеми от закона документи на насрещната страна.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че сключеният между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и кредитополучателя процесен анекс е недействителен (нищожен) поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а именно липса на информация за 4 условията и прилагането на лихвения процент по кредита и индекс или референтен лихвен процент, както и че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.