Решение № 724 от 31.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Перник, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Д. Ст. Д. като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720100958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул.

„Ястребец” 23Б, срещу Т. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. *****, обективно кумулативно съединени установителни с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1860,29 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ***, апартамент - северна половина, сумата 229,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2023 г. до изплащането й, сумата 40,18 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., и сумата 8,06 лв. мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2023 г. до изплащането й, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 18403/26.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 32170/2023 г. на Софийски районен съд.

Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. ***, апартамент - северна половина, по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е 1 необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и имот топлинна енергия в размер на 3720,58 лв. – главница за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. и 80,37 лв. – главница за услуга „дялово разпределение“, за която не е заплатена дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичане на посочения срок купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно 459,47 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г. и 16,12 лв. – мораторна лихва върху услугата за „дялово разпределение“ за периода 16.07.2020 г. – 23.05.2023 г. Твърди, че ответникът дължи ½ част от процесните суми, поради което моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот, както и че през процесния период е доставено количество топлинна енергия в претендирания размер. Твърди, че липсва подписан от страните индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Заявява, че през 2001 г. е подадена декларация за откриване на партида на Р.Т. Б., който се явява единствен потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество. Твърди, че между посоченото лице и ответника е висящо дело за делба пред СРС № 12643/2007 г. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК 831609046, е издадена Заповед за изпълнение № 18403/26.06.2023 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32170 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник срещу Т. А. Б., ЕГН **********, за заплащане от всеки на сумата 1860,29 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ***, апартамент /северна половина/, сумата 229,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2023 г. до изплащането й, сумата 40,19 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., и сумата 8,06 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2023 г. до изплащането й, както и разноски в размер на 42,77 лв. – за държавна такса, и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 23.10.2024 г., който е депозирал възражение на 09.11.2023 г.

Разпореждането на съда с укзанията по чл. 415 ГПК е връчена на заявителя на 19.12.2023 г., който е предявил иска на 19.01.2024 г.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г.

От Нотариален акт № 189, том IV, дело 1657/1967 г. се установява, че на 20.04.1967 г. Т.

СТ. Б. и А. А.а Б.а са закупили 1/5 ид.ч. от дворно място с площ 1177 кв.м., находящо се в гр.

****, парцел XII в кв. 104 по плана на гр. ****, пл. № 8, и 1/10 ид.ч. от къщата.

От представената по делото в заверен препис искова молба до СРС, вписана в СВСофия, е видно, че Т. А. Б. е предявил иск за делба срещу Р.Т. Б. на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *****, северна половина на сградата, заедно с мазе с площ 22,40 кв.м. и тавнаско помещение с площ от 22.80 кв.м. заедно със 160 ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж, върху което е построена сградата, при квоти по ½ ид.ч. за всеки.

В проведеното открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ул.

*****, северна половина на сградата, за който се претендира цена на топлинна енергия, в качеството на наследник на А. А.а Б.а.

Видно от приложената по делото молба-декларация от 27.12.2001 г., че Р.Т. Б. е отправил искане до ищцовото дружество за откриване на партида за имот на адрес: представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *****, северна половина на сградата.

По делото е представен Протокол от 01.10.2001 г. за провеждане на Общо събрание на живущите в ул. ****, с което е взето решение да сключи договор за топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД от името на етажните собственици.

Приет е Договор №Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация-София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в сгради в етажна собственост.

С молба с вх. № 13634/19.06.2024 г. от третото лице помагач „Директ“ ЕООД са представени документи относно имот на адрес гр. София, ул. *****, ап. 5, с аб. № 35725 за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за периода м.05.2020 г.

– м.04.2022 г.; индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода м.05.2020 г.

– м.04.2022 г., документи относно връчването на изравнителните сметки за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. на представител на етажната собственост; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. и удостоверение за регистрация № Р-0501/29.09.2009 г. от МИЕТ.

От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че установява, че количеството топлинна енергия за СЕС е определно правилно, съгласно методиката залегнала в Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е констатирана 3 разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Според вещото лице начислените суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. През процесния период фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на потребителите от СЕС. Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти. Спазени са принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Начислените суми за разход на топлинна енергия в процесния имот отговарят на действащата нормативна уредба през процесния период. Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се изпозлва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.

От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че неплатената главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за абонат с адрес: гр. ****, ет. 3, апартамент – северна половина, с абонатен номер 35725, е в размер на 3720,58 лв., от която ½ се равнява на 1860,29 лв. Неплатената сума за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер на 80,37 лв., от която ½ част се равнява на 40,19 лв. Лихвата за забава за периода 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. върху главницата от 1860,29 лв. е в размер на 229,73 лв. Лихвата за забава за периода 16.07.2020 г. – 23.05.2023 г. върху главницата от 40,18 лв. е в размер на 8,06 лв. За порцесния период няма издадени фактури за изравнителните сметки.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени, неоспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите 4 на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.