Протокол № 271 от 21.04.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 271 гр. Разград, 19.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ

Съдебни

ПЕТЯ СТАНЧЕВА СТЕФАНОВА заседатели: СОФКА ВАСИЛЕВА ЛАЛОВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от общ характер № 20213330200657 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА РП- Разград се явява прокурор Н..

ПОДСЪДИМАТА М.Й., уведомена в предходно съдебно заседание, явява се лично и със защитник адв. М. Т. от АК Разград.

СВИДЕТЕЛКАТА, редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:

К. ИВ. ХР. - на 39 години, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, б.р

Свидетелката, предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Х.: Познавам М.Й. може би от три - четири години. Аз работя във фирма „Рейнбоу“ е тя стана търговски представител за кратко време на почистващи системи „Рейнбоу“. Доколкото знам тя си закупува такава система на лизниг към фирма „Рейнбоу“, но е прекратила с 1 плащане на вноските. Аз лично съм я търсила многократно. Аз работя в офиса в Шумен, офиса на фирма „Рейнбоу“. Работя за фирма „Рейнбоу“ – Шумен по трудов договор. Имам спомен, че е идвала веднъж, около 2019 година, но не съм сигурна за годината. Веднъж е платила при мен месечна вноска. Или 2020 година, не съм сигурна за годината, но само една месечна вноска. М.Й., не съм много наясно как е станала търговски представител, защото съм касиер. Разбрах, че е станала представител, защото когато има нови колеги ние се събираме, така се запознаваме. Когато има колеги на вътрешен лизинг, както е тя, би трябвало да си плаща месечните вноски към фирмата. Месечните вноски за почистваща система на „Рейнбоу“, по договора за покупка. Не знам за други колеги дали си вземат такава система по вътрешен договор. По принцип, всеки, както си желае, така си я закупува.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се предяви на свидетелката касовата бележка, изпратена от „Рейнбоу България“, издадена от офиса в Шумен, за да каже дали това е бележката, издадена на подсъдимата, за да конкретизираме мястото и евентуално времето, представена с предходно писмо от месец март.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свидетелката К Х. заверено копие на касов бон, находящ се на лист 94 от материалите по съдебното производство.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Х.: Н ай - вероятно е това плащане, което е направила в офиса в Шумен, който е на ул.“В Л“ № **. Това е адресът и в касовия бон. С подсъдимата не сме в никакви отношения, нито приятелски, нито сме познати. М.Й., по спомен, една вноска е правила. От адреса в бележката, гр.Ш, ул.“В Л“ № **, разбрах че това е нейна вноска. Аз рядко имам месечни вноски, може би веднъж месечно. Другият ред за заплащане, е по банка. Вариантите са по банков път и в офиса. С касов бон се потвърждава плащане. Друг документ не изготвям. Приходен касов ордер не издавам, само издавам касов бон. Не мога да твърдя със сигурност, че това е вноска от М.Й..

Аз съм отразила по програмата на фирмата, счетоводната програма. Не помня М.Й. да ми е звъняла март месец, да ми казва, че ще внесе две вноски. Не си спомням да е внасяла две вноски. С.А., няма как да знам дали е вземал пари на ръка от клиенти, за да внася вноски. От време на време съм пътувала до Разград и С.А. не ми е давал пари за вноски. Не са ми давали пари на ръка за вноски.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Може да освободим свидетелката.

АДВ.Т.: Нямам въпроси.Да освободим свидетелката.

По съгласие на страните свидетелката се освободи от залата.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Х.: Моля да ми бъдат изплатени транспортни разходи, тъй като пътувам с личната си кола.

2

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетелката К.Х. разходите за транспорт за явяване в с.з. в размер на 15,15 лева от бюджета на Районен съд – Разград.

/ИЗД.РКО – 15,15 лева /

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило заявление от управителя на „Рейнбоу България“, от което става ясно, че е във фирмата не се съхраняват протоколи от участие на подсъдимата в демонстрации на почистваща система „Рейнобоу“ и не са й начислявани финансови средства, комисионни възнаграждения, във връзка с участието й в демонстрации на почистваща система „Рейнбоу“.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приложи по делото.

АДВ.Т.: Не възразявам.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото като писмено доказателство заявлението на управителя на „Рейнбоу България“.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ.Т.: Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ ПОКАНИ подсъдимата да даде обяснения.

ПОДСЪДИМАТА М.Й.: Аз не казвам, че съм изплатила сумата, не съм възстановила сумата, но не и тази, която те твърдят. Документът в заложната къща, аз съм го попълнила. Нямам какво повече да кажа.

Съдът, по реда на чл.283от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива, съдържащи се в ДП № 330 ЗМ – 215/2020 г. по описа на ОД на МВР – Разград.

Счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съдебни заседатели, поддържам повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата М. М. Й. със снета по делото самоличност за извършени от нея две престъпления, а именно, по чл.206, ал.1 от НК и чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Считам, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установи от фактическа страна следното:

Подсъдимата Й. през 2018 годна закупила почистваща система „Рейнбоу“, която ползвала. В тази връзка тя се запознала и със свидетелите И.Х. и С.А., които били търговски представители на „Рейнбоу България“ ЕАД. Тази почистваща система, подсъдимата, съвсем правомерно отчуждила 3 спрямо неустановено лице. През 2019 година тя решила да работи и получавала допълнителни доходи като търговски представител на „Рейнбоу“, поради което и преминала обучение, безплатно, при свидетелите Х. и А., и получила сертификат, че може да извършава демонстрации за търговското дружество. В тази връзка подсъдимата взела с договор за лизинг от „Рейнбоу България“ ЕАД почистващата система „Рейнбоу“, възмездно, за ползване срещу заплащане на месечни вноски. Договорът бил сключен на 02.10.2019 година, на която дата подсъдимата получила с приемо- предавателен протокол вещта. На същата дата тя сключила и анекс към договора, в който били уговорени начинът и размера на плащане на предварителната вноска. С този договор за лизинг подсъдимата получила почистващата система срещу задължението да заплати 36 месечни вноски за срок от 3 години, съответно на стойност по по 139 лева и някакви стотинки всяка, като имала право след заплащане на всички вноски да придобие собствеността върху вещта. С договора, по – точно, с анекса, било договорено, че предварителната вноска, която тя следва да заплати следва да бъде в размер на 971,17 лева, като всъщност ще се сумира от внесените от нея 580 лева и отстъпки, които й правят от дружеството „Рейнбоу“. В следващите месеци подсъдимата Й. заплатила на няколко пъти различни по размер суми, с които реално тя покрила размера на пет месечни вноски по сключения от нея договор за лизинг. По неустановени причини, вероятно поради финансови затруднения, тя спира да заплаща вноските по договора за лизинг и от „Рейнбоу“ започнали да я търсят, за да заплаща вноските си. На 06.04.2020 г. подсъдимата отишла в заложна къща „Кредитекспрес – 69“ ЕООД в гр.Разград, находяща се на Общински пазар - Разград и заложила вещта, върху която има фактическа власт, срещу сумата от 400 /четиристотин/ лева, която получила от служител, работещ в заложната къща, свидетеля С.С.. Към този договор за реален залог тя предоставила несобствената си вещ на друго лице. На същата дата и място, подсъдимата, потвърдила в Декларация, която се изисква по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, издадена въз основа на Постановление на МС, че е собственик на вещта, която залага – почистваща система „Рейнбоу“. Така, считам че подсъдимата Й. е осъществила от правна страна и двете престъпления, за които е повдигнато обвинението. На първо място, тя е осъществила изпълнителните деяние на престъплението обсебване, визирано в чл.206, ал.1 от НК, тъй като противозаконно се е разпоредила с чуждата вещ, върху която е имала на правно основание, сключен договор за лизинг, фактическа власт, противозаконно, тъй като същата е нямала право да сключва такъв договор за реален залог. Осъществяването на деянието, считам че е станало при пряк умисъл, съзнавайки че не е собственик и няма право да се разпорежда с нея.

Осъществено е и от правна страна и престъпление по чл.313, ал.3 във вр. с 4 ал.1 от НК, тъй като на 06.04.2020 година в гр.Разград, е потвърдила неистина, с частен документ, посочената от мен декларация, с която е била специално задължена да удостовери тези обстоятелства и е потвърдила в декларацията пред заложната къща това обстоятелство, че собственик на вещта. Считам, че при анализа на доказателствата не следва да се кредитират в пълна степен дадените от подсъдимата обяснения, не само защото те са израз на защитната й теза, на която тя има право, а защото обективно от обстоятелствата в настоящото съдебно производство бе установено, че нейните твърдения не отговарят на истината. На първо място е това, че не е подписала анекс и протокол, с който е получила вещта, а видно от назначената и изготвена графическа експертиза подписите са нейни. Не се подкрепиха при проверката и твърденията й за това, че същата е внесла по големи от твърдените от „Рейнбоу България“ суми по погасяване на задълженията. Всъщност, в обясненията си подсъдимата дори не твърди, че е изплатила стойността на почистващата система. Твърди, че е платила близо осем вноски, а по договор е следвало да са 36 такива, за да стане собственик.

Поради всичко това, считам че обвинението така, както е предявено на подсъдимата, е доказано и предлагам да признаете подсъдимата М. М. Й. за виновна по повдигнатото й обвинение, като отчетете наличие на смекчаващи вината обстоятелства, като имам предвид чистото съдебно минало и очевидното й финансово затруднение и социално положение. Моля да определите наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 от НК. Считам за справедливо и съответно наказание за престъплението по чл.206 от НК – лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, а за престъплението по чл.313, ал.3 във вр с ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от шест месеца. Моля на основание чл.23 от НК, при определяне на общо наказание, подсъдимата, следва да бъде осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, за което считам, че са налице и условията на чл.66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Разноските, предлагам да бъдат възложени в тежест на подсъдимата. Моля, за Вашия съдебен акт в този смисъл.

АДВ.Т.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, подсъдимата беше наясно с процесуалните възможности, които предоставя закона по наказателното производство. Тя от самото начало пое инициативата да предприеме този риск производството да бъде разгледано по общия ред или то поне да бъде дадена възможност да бъдат разпитани всички свидетели, които са присъствали на събитията, които са се случили преди две години по повод обстоятелствата, които са описани в обвинителния акт. Причина за това нейно настояване беше нейното съзнаване на обвинението, което е повдигнато спрямо нея, нейното съзнаване на участието й в извършване на престъплението, но и желанието й да се предостави една обективна 5 възможност за разкриване на пълната истина такава, каквато е в действителност. М.Й. в днешното съдебно заседание заяви, че е наясно, че тя не е станала собственик на прахосмукачката, която първоначално, както тя твърди, е закупила от „Рейнбоу България“. От разпита на свидетелката И.Х., която беше разпитана в първото съдебно заседание, прави впечатление един нейн израз, като тя употреби в тази насока, че М.Й. е закупила прахосмукачката или системата за почистване, както я наричат представителите на фирма „Рейнбоу“, и тя тогава е била със съзнанието, че е станала собственик на тази прахосмукачка. Едва в процеса на ДП и след това в съдебната фаза на нея й беше изяснена правната страна или казано попросто за човек, който не е с юридическо образование, че на практика не е придобила тази прахосмукачка, а я е закупила само на изплащане. Дори и И.Х. си служеше с тези термини, че лицето, което купува прахосмукачка, едва ли не, става нейн собственик. Обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин по отношение на всички елементи на престъплението. Престъплението обсебване, както е легитимирано в чл.206 от НК, то субективна страна, както се изрази и представителя на обвинението, изисква наличието на умисъл, т.е., извършителят да е съзнавал, че вещта, която владее на правно основание, е чужда собственост, т.е., че тя не е нейна.