Решение № 281 от 10.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000501992 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 686 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 7587/2021 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Б. Г. С., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който е поискал да се установи, че не дължи на ответника сумата от 25 957.55 /двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ евро, представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., Договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва от 4 675.63 /четири хиляди шестстотин седемдесет и пет евро и шестдесет и три евроцента/ евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29 /сто деветдесет и шест евро и двадесет и девет евроцента/ евро, поради погасяването им по давност.

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Б. Г.

С., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 200 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Б. Г. С., ЕГН ********** с доводи за недопустимост, както и за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по предявения от него иск, в който е посочил, че правопогасителния юридически факт за паричното притезание е погасеното публично право на кредитора да иска принудително изпълнение, а не както е приел първоинстанционния съд, че правопогасителният факт за това вземане може да се явява изтекла петгодишна погасителна давност.

По отношение на неправилността поддържа доводи, че решението не е съобразено с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Моли въззивния съд да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд , който да се произнесе по предявения иск.

При условията на евентуалност моли да са отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това да се постанови ново, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи паричните суми по издадения изпълнителен лист, включително и за разноските в заповедното производство, по които първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Насрещната страна - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК /л. 22/, с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.

Моли да се осъди жалбоподателят да заплати юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 300 лева.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Б. Г. С., ЕГН ********** е предявил против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който е поискал да се установи по отношение на ответника, че не дължи сумата от 25 957.55 /двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ евро, представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., Договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва от 4 675.63 /четири хиляди шестстотин седемдесет и пет евро и шестдесет и три евроцента/ евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29 /сто деветдесет и шест евро и двадесет и девет евроцента/ евро, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че има издаден изпълнителен лист от 30.04.2012 г. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6141/2013 г. от Районен съд Варна, с който е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 25 957.55 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63 евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29 евро, както и разноски, в размер на сумата от 2 469.51 лв.

Ищецът поддържа още, че:

- по молба на банката на 30.05.2013 г. и приложения към нея изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20137110400299 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Варна;

- правото на взискателя да събира паричните вземания по принудителен 3 ред по отношение на него е погасена по давност, тъй като последното изпълнително действие е извършено на 22.06.2013 г., а след тази дата в продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни действия;

- изпълнението е прекратено по силата на закона на 22.06.2015 г.;

- ответник се легитимира като кредитор/взискател по отношение на паричните вземания, посочени в изпълнителния лист на основание договор от 29.03.2019 г., с който банката му е продала тези вземания;

Поискал от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че не дължи сумата от 25 957.55 евро, представлява главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63 евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29 евро, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

Поискал в тежест на ответника да се възложи отговорността за направените деловодни разноски.

Ответникът - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 подал отговор на исковата молба /л. 77 от производството пред ОС Варна/, с който оспорил допустимостта на предявения иск и поискал да се прекрати производството, а при условията на евентуалност оспорил неговата основателност и поискал да се отхвърли с доводи, че в конкретния случай по образуваното изпълнително дело намират приложение Постановление на ПВС № 3/1980 г. и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.

Поддържа, че ЧСИ по образуваното дело е реализирал изпълнителни способи, с които е прекъсвал давността и не е изтекла петгодишната давност.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, 4 които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

Първоинстанционният съд с определение № 1728 от 12.08.2021 г., постановено в закрито заседание, с което е направен проекта за доклад е прекратил производството по иска, имащ за предмет установяване недължимостта на паричното вземане за разноските, направени в заповедното производство.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Страните в съдебното заседание, състояло се на 08.03.2022 г. за били запознати с доклада и не са направили възражения по него.

От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г. с Анекс № 1/20.12.2010 г. и Анекс № 2/20.02.2012 г., с който „Юробанк България“ ЕАД е предоставила кредит на „БО ГРУП“ ООД, обезпечен от ищеца Б. Г. С., ЕГН ********** и Н. А. С., ЕГН **********, като поръчители.

Кредиторът, поради неизпълнение на 29.04.2013 г. е подал Заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 6141/2013 г. и РС Варна на 30.04.2013 г. е издал Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който длъжниците „БО ГРУП“ ООД, Б. Г. С., ЕГН ********** и Н. А.

С., ЕГН ********** са осъдени при условията на солидарност да заплатят на банката:

- сумата от 25 957.55 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 29.04.2013 г.;

- договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63 евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.;

- такса в размер на 196.29 евро;

- разноски, в размер на сумата от 2 469.51 лв.

Поканата за доброволно изпълнение и на тримата длъжници е връчена 5 на 01.07.2013 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ГПК.

Уведомленията са залепени на постоянния и настоящ адрес на ищеца, съобразно посочените в договора адрес на ищеца и извършена от съдебния изпълнител проверка в НБД „Население“ .

Срокът за възражение е изтекъл на 15.07.2013 г. и считано от датата 16.07.2013 г. заповедта е влязла в сила.

Датата 16.07.2013 г. е началната, считано от която е започнал да тече 5годиния давностен срок за вземанията по изпълнителния лист.

По молба на кредитора от 30.05.2013 г. и приложения към нея изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20137110400299 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Варна.

Взискателят е овластил ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжниците и да наложи необходимите възбрани и запори на банкови сметки, вземания и движимо имущество, както и да ги осребри.

По отношение на така образувано изп.д. и въпроса за течението на давността са валидни постановките на Постановление на ППВС № 3/1980 г. и н а Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. , постановено по тълк. д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.

За периода от 30.05.2013 г. до 26.06.2015 г., съгласно посоченото ППВС погасителна давност не е текла - „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.”.

По молба на взискателя са наложени запори по сметките и възнагражденията на ищеца, както и на другите солидарни длъжници.

Запорните съобщения за наложените запори върху всички сметки на длъжника – ищец са изпратен на 06.06.2013 г.