Решение № 6442 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6442 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100504126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 13096/11.02.2025 г. на ЧСИ М.П., подадена от Е. П. Г., представляван от пълномощника Т.Р.С., срещу отказ, обективиран в Съобщение с изх. № 72949/18.12.2024 г. на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнително дело № 20248510404674 на ЧСИ М.П., на основание чл. 433, ал. ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

В жалбата се твърди, че процесното изпълнително дело нито са искани, нито са извършвани изпълнителни действия по отношение на длъжника Е. П. Г. и е настъпила абсолютна погасителна давност като наложения от ЧСИ М.П. запор следва да бъде вдигнат.

Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен, като са изложени подробни съображения защо процесното изпълнително дело е перемирано спрямо жалбоподателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено писмено възражение от взискателя ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения следва да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, с оглед на което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното изпълнително дело № 20248510404674 на ЧСИ М.П., е образувано по молба от 22.11.2024 г., подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.10.2008 г. от СРС по гр.д. № 28341/2008 г. С молбата за образуване на 1 изпълнителното производство кредиторът е поискал и проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането.

На 03.12.2024г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изходящ номер № 69362/03.12.2024 г. до длъжника Е. Г., като същата е връчена длъжника - Е. П. Г., чрез пълномощника му Т.Р.С. на място в кантората на 17.12.2024 г.

На 03.12.2024 г. с цел обезпечаване на вземането са наложени запори върху банковите сметки на Е. П. Г. в ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и Изипей АД, както и върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от работодателите си СТАМ ОЙЛ ЕООД и КАРА СГ ЕООД.

На 04.12.2024 г. от взискателя - ЗД БУЛ ИНС АД е депозирана молба за присъединяване на делото към образуваното такова срещу същия длъжник по описа на ЧСИ Г.К.. До ЧСИ Г.К. е изпратен запор върху вземанията на лицето, вследствие на което от съдебния изпълнител е преведена сумата, в размер на 11020.16 лв.

На 10.12.2024 г. е депозирано възражение от Е. П. Г., чрез пълномощника си Т.Р.С. за изтекла погасителна давност по делото с вх. № 123862/10.12.2024г и се иска прекратяване на делото на това основание. Чрез Съобщение с изх. № 72949/18.12.2024г., ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на правно основание.

На 11.02.2025 г. е депозирана жалба с вх. № 13096/11.02.2025г. от длъжника по изпълнително дело № 20248510404674 - Е. П. Г., срещу отказа ми да прекратя изпълнителното производство.

На 17.02.2025г до длъжника е изпратено Съобщение за отстраняване на нередовност по жалба с изх. № 8528/17.02.2025г., получено на 05.03.2025г. На 10.03.2025г в законоустановения срок от страна на Е. П. Г., чрез пълномощника си Т.Р.С., е депозирана молба с приложени доказателства за отстранени нередовност. Препис от жалбата е връчена на взискателя ЗД БУЛ ИНС АД. В срока по чл. 436, ап. 3 ГПК по делото са депозирани писмени възражения срещу жалбата с вх. № 28886/20.03.2025г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 от ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. С Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г" ВКС, ОСГТК/ се посочва ясно, че погасителната давност е институт на материалното право, а перемпциятана процесуалното право.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото 2 съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, започва да тече от датата на подаване на молбата от взискателя, съдържаща искане от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие. Това важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на съответното изпълнително действие

В случая не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят по изпълнително дело № 20248510404674 е депозирал множество молби, с които е поискал извършване на изпълнителни действия. По всяка от посочените молби са предприети съответните изпълнителни действия, съгласно исканията на взискателя, наред с това, в хода на изпълнителното производство са извършени и допълнителни изпълнителни действия, въз основа на овластяването на съдебния изпълнител съгласно чл. 18 от ЗЧСИ.

Поради това и съдът намира, че не е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. П. Г., с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. ********, срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20248510404674 на ЧСИ М.П. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, обективиран в Съобщение с № 72949/18.12.2024г. на ЧСИ М.П..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4