Определение № 784 от 06.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Ловеч, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500397 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 1356/13.07.2023г., пост.по ч.гр.д.№911/2023г. по описа на РС-Ловеч.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Не се съгласява с извода на съда,че заявлението не отговаря на изискванията за редовност.Възразява,че в него са изложени достатъчно данни за договора за кредит,общо дължимите вноски,броя на платените вноски,конкретните просрочени вноски,общият дълг съгласно извлечението от счетоводните книги, включващо главница,лихва,обезщетение за забава и периода ,за който се претендират. Позовава се на съдебна практика и твърди,че тази информация е достатъчна за разглеждане на заявлението. Излага подробни аргументи за факултативността на ангажимента за застраховка,избора на който е изцяло предоставен на кредитополучателя.С оглед на изложените характеристики на това задължение, счита,че не попада в категорията на разходи,които съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК следва да са съобразени при формиране на ГПР. Акцентира,че сключването на застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит,а е изцяло избор на длъжника.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 26.07.2023г., а жалбата е подадена на 03.08.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

1

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№911/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 27.06.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№911/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу М. А.

Ю. от с.Г.С.,Ловешка област, за следните вземания - главница от 3574.02лв. договорна лихва от 639.88лв. за периода от 25.12.2022г. до 22.05.2023г., обезщетение за забава от 123.17лв. за периода от 25.12.2022г. до 15.06.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7053371041 от 18.11.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 86.74лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053371041 от 18.11.2022г., Декларация за определяне на изискванията и потребностите за сключване на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 170533710412022 за сключена застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Общи условия към застрахователния договор, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане №1232/27.06.2023г. заповедният съд оставя заявлението без движение с указания да се допълни с твърдения за каква част от претендираната сума представлява главница и каква сума по допълнителните услуги,как е формирано вземането за възнаградителна лихва,съотв.включва ли такава и върху претендираните суми за услуги, при определяне на ГПР включени ли са сумите,дължими за допълнителните услуги,предложено ли е изпълнение от кредитополучателя-ако да-на кои вноски.

„Ти Би Ай Банк“ЕАД представя отговор,в който възразява,че заявлението е редовно и съдържа изискваната информация.В изпълнение на указанията уточнява размерите на предявеното вземане, допълва че при определяне на общия размер на разходите не са съобразявани тези по допълнителните услуги за застраховки,тъй като сключването им не е задължително условие за възникване на договорното правоотношение. Договорът е обявен за предсрочно изискуем.

С обжалваното Разпореждане № 1356/13.07.2023г. РС-Ловеч приема,че не са налице основания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Излага,че клаузата за застраховки на кредита е неравноправна,тъй като разходите за тях не са включени в изчисления ГПР,а включването им би довело до надхвърляне на законовия лимит съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.

Изложено е, че предлагайки тези застраховки и при уговорения начин да се дължат направо на застрахователя,кредиторът е действал като посредник и така са нарушени изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на страните в кредитното правоотношение. Прието е,че е налице обоснована вероятност,че договорът се основава на неравноправна клауза,поради което заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, 2 нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница.

В нарушение на чл.33 от ЗПК се претендира лихва за забава и след предсрочната изискуемост(до 15.06.2023г.) на кредита, посочена за настъпила на 22.05.2023г.

По изложените съображения въззивният състав приема,че клаузата за застраховка е нищожна,тъй като с уговарянето й са нарушени императивни разпоредби. Вземането е инкорпорирано в това по основното задължение на кредита и дори и от уточнителната молба не става ясно какъв е неговият размер, не е посочено има ли,съотв.каква част от задължението е погасена,в какъв порядък е отнасяно и какъв е реалният размер на погасена главница. С оглед на това съставът намира,че не може да се приложи правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и поради това следва да се приеме за нищожен целият договор за кредит. Като последица заявлението следва да се отхвърли изцяло.

3

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод,поради което обжалваното Разпореждане №1356/13.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.№911/2023г.на РС-Ловеч, следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1356/13.07.2023г., пост.по ч.гр.д. №911/2023г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т.Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу М. А. Ю. от с.Г.С., Ловешка област, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053371041 от 18.11.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4