Решение № 8087 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8087 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110141636 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в .., чрез пълномощника й адв. Л. Б., АК – София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к.

„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д..

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 5136264 от 04.06.2024 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 800 лв., която Е. М. се е задължила да върне при ГПР от 54,29 % и ГЛП от 45 %. На същата дата – 04.06.2024 г., между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5136264 г., по който Е.

М. се е задължила да заплати възнаграждение, платимо заедно с вноските по договора за паричен заем.

В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за паричен заем и договора за поръчителство, са нищожни като противоречаващи на императивни правни норми и съдържащ неравноправни клаузи.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Е. М. обосновава правния интерес от предявяването на обективно съединени искове за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 5136264 от 04.06.2024 г. и на договор за предоставяне на гаранция № 5136264 от 04.06.2024 г., както и за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД суми, надвишаващи главницата от 800 лв.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на Е. М. депозира писмено 1 становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и направените доказателствени искания и оспорва доводите на ответниците, изложени в писмените им отговори.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговори на исковата молба, с които оспорват исковете. Поддържат, че ЗПК се прилага единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/ гаранция. Поддържат, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за поръчителство. Оспорват свързаността между двете ответни дружества да има отношение към предмета на спора.

Поддържат, че процесният договор за обезпечение е напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и принципа за справедливост.

Оспорват престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

С отговорите ответниците не ангажират доказателства.

В съдебно заседание ответните дружества не изпращат законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 5136264 от 04.06.2024 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 800 лв., която Е. М. се е задължила да върне при ГПР от 54,29 % и ГЛП от 45 %; на същата дата – 04.06.2024 г., между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5136264 г., по който Е. М. се е задължила да заплати възнаграждение, платимо заедно с вноските по договора за паричен заем.

В тежест на ответниците е да установят основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

От представения Договор за паричен заем № 5136264 от 04.06.2024 г. е видно, че между ищцата Е. М., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 800 лева, която ищцата се е задължила да върне на равни вноски в размер 69,25 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 45 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 54,29 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициерзаемодателя, за сумата от 900,25 лв. със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

2

Между Е. М. и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за поръчителство за обезпечение на задълженията на ищеца, произлизащо от Договор за паричен заем № 513626, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Въз основа на договора за предоставяне на гаранция ищцата се е задължила да заплати на ответника възнаграждение в размер на 386,75 лв., което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по кредита. Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да бъде заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор за предоставяне на гаранция попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговорите на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 54,29 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава 3 максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно- възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което по мнение на настоящия състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант.

Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът- възможните предвидени обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит, създава значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Прави впечатление, че също така задължението на потребителя да осигури на кредитора обезпечение е изпълнимо след сключването на договора за кредит, но фактически договорите с потребителя са сключени едновременно. Безспорно кредитополучателят е икономически послабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b3e9aa4-c3a7-4210-966c-19a08c48a8aa