Решение № 1488 от 28.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. Варна, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар К. Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело № 20213110105299 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град ***, срещу „*** „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град ***, осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 7 478,15 лева, представляваща наемна цена, от която сума: 2 449,20 лева - наемна цена за месец май 2019 г., 2 442 лева - наемна цена за месец юни 2019 г. и 2 586,95 лева - наемна цена за месец юли 2019 г., дължима на основание Договор за наем от 28.02.2019 г. на недвижим имот, представляващ офис в сграда с административен адрес: град ***, ***, трети и четвърти етаж, с площ от 175 кв.м., състоящ се от офисна площ и санитарен възел, ведно с цялото оборудване.

Ищецът твърди, че между него, в качеството на наемодател, и ответното дружество, в качеството на наемател, е сключен Договор за наем от *** г. с предмет недвижим имот, представляващ офис в сграда с административен адрес: град *** трети и четвърти етаж, с площ от 175 кв.м., състоящ се от офисна площ и санитарен възел, ведно с цялото оборудване.

Поддържа, че е предал държането на процесния имот на ответника, 1 който ползвал същия през целия срок на договора за наем.

Ищецът сочи, че ответникът не е заплатил дължимата наемна цена от общо 7 478,15 лева, от която сума: 2 449,20 лева - наемна цена за месец май 2019 г., 2 442 лева - наемна цена за месец юни 2019 г. и 2 586,95 лева - наемна цена за месец юли 2019 г.

По изложените съображения ищецът предявява исковата си претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е релевирал искане на основание чл. 238 и следващите от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати претендираните суми, като наемна цена за отдадените под наем помещения, през процесния период. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното по делото първо съдебно заседание на 15.10.2021 г., ответникът, редовно призован, не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, с Разпореждане от 15.04.2021г. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Разпореждането е връчено на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. По същия ред е връчена и призовката за насроченото по делото съдебно заседание.

Неподавайки отговор на исковата молба и неявявайки се в съдебно заседание, ответникът не е оспорил твърденията, изложени от ищеца в исковата молба.

От своя страна ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му за валидно сключен договор за наем, както и за предаването на държането на наемната вещ.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите, съобразно изискването на чл.

239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд *** счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на 2 неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.

Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Съгласно същия, ищецът претендира разноски в размер на 299,13 лева, представляваши заплатена държавна такса за исковото производство, както и сумата от 710 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град *** да заплати на „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град **** сумата от 7 478,15 лева /седем хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща наемна цена, дължима на основание Договор за наем на недвижим имот от ***г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на „***" ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: град *** сумата от, сумата от 1009,13 лв. /хиляда и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сторени в производството разноски, от които 299,13 лв. държавна такса и 710 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3