Решение № 7793 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7793 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110173817 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Г. срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът е застраховател по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с предмет – отговорността на водача на л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ****ВМ. Излага доводи, че на 26.10.2023 г., в гр. С., се движил по посока от ул. „О.“ към ул. „О.“, управлявайки двуколесно ППС тип „тротинетка“/електрически скутер, когато по вина на водача на л.а. „Киа Сиид“, който бил паркирал в посоката, в която се движил ищецът, било реализирано ПТП. Сочи, че водачът на л.а. „Киа Сиид“, без да обърне внимание на останалите участници в движението, внезапно отворил предната лява врата на автомобила докато ищецът преминавал покрай него, при което последният се блъснал във вратата на автомобила, кормилото на тротинетката му се изкривило и го ударило в областта на дясната част на гърдите, при което паднал на пътното платно и получил травматични увреждания. В резултат от ПТП ищецът получил контузии на гръдния кош – масивен подкожен хематом и подкожен емфизем, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната млечна жлеза, както и повърхностна травма на окосмената част на главата. След извършени изследвания същият бил оставен за наблюдение и лекуван консервативно до 30.10.2023 г., след което продължил лечението си в домашни условия. Ищецът твърди, че изпитвал силни болки в областта на гръдния кош, ограничения на движението и затруднения в социално-битов план, като през първите седмици постоянно лежал и приемал обезболяващи. Излага доводи, че много силната болка продължила до третата седмица след изписването му от болницата, като бил временно нетрудоспособен до 17.11.2023 г. В допълнение към физическите страдания, изпитвал и психически такива, тъй като след травмата усещал повишено напрежение, пристъпи на страх и панически атаки, като до настоящия момент изпитвал силна тревожност 1 при пресичане на улици и приближаване до автомобили. В тази връзка, след консултация с психиатър му било предписано медикаментозно лечение, вследствие от което работоспособността му намаляла значително. С оглед изложеното, изпратил до ответника покана за плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз основа на която му била платена сумата от 2000 лв., която намира за недостатъчна да репарира вредите от ПТП. Ето защо моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 10 000 лв., предявена като частична претенция от вземане в размер на 28 000 лв., представляваща дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие от настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от получаване на поканата за плащане от страна на застрахователя – 13.02.2024 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения е платил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв., което репарирало в пълен размер вредите от ПТП. Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер, като оспорва причинно-следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че виновен за ПТП е ищецът, който управлявал електрическа тротинетка на необозначените за това места, със скорост по-висока от 25 км./ч., евентуално прави възражение за съпричиняване. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправното деяние на делинквента, от което са последвали търпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от нанесените травматични увреждания, които се намират в пряка и причинна връзка с поведението на делинквента. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че към датата на ПТП ответното дружество е осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ****ВМ; настъпилото на 26.10.2023 г. ПТП, представляващо покрит застрахователен риск; получена от застрахователя покана за плащане на застрахователно обезщетение на 13.02.2024 г., както и плащането в полза на ищеца на сумата от 2000 лв.

Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма на произшествието, вината за реализирането му и последвалите вреди, които са пряко обусловени от ПТП, евентуално наличието на съпричиняване.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К633/26.10.2023 г. се установява, че л.а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ****ВМ, бил паркиран на бул. „А. С.“ в посока от ул. „О.“ към ул. „О.“, пред „МОЛ С.“, когато поради 2 внезапно отваряне на предна лява врата водачът на автомобила реализирал ПТП с движещото се от страни на движението, минаващо покрай него ППС тип „тротинетка“, с водач – Г. И. Г., който бил откаран в УМБАЛ „Пирогов“. В протокола е отбелязано, че пострадалият Г. Г. имал травми в областта на гръдния кош, а имуществените вреди по автомобила били по предна лява врата.

Видно от приложена епикриза на Г. И. Г., издадена от Клиника по хирургия към УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ е, че същият бил с диагноза – „Контузия на гръден кош, травматичен подкожен ефизем“, като при снетата анамнеза от пациента е описано следното: палпаторно болезнен по предна гръдна повърхност гръден кош, хематом с приблизителни размери 8/10 см. в дясна предна гръдна половина. Отразена е хоспитализацията на лицето, със статус при изписване: хирургично здрав, при изход от лечението: с подобрение, както и наличие на временна нетрудоспособност от 26.10.2023 г. до 11.11.2023 г.

Приложено е издадено на ищеца съдебномедицинско удостоверение, съгласно което са установени травматични увреждания (масивен подкожен хематом, кръвонасядане, охлузване в областта на дясната млечна жлеза), вследствие на удар с или върху продълговат твърд и тъп предмет, какъвто би могъл да бъде и част от кормилната уредба на електрически скутер, като описаните травми причинили на лицето временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от приложена етапна експертиза от 17.01.2024 г., издадена на ищеца от психиатър е, че на същия е поставена диагноза: „паническо разстройство, състояние след остра стресова реакция“, с предписано медикаментозно лечение с „К.“.

Приложена е и последваща епикриза от психиатър от 17.06.2024 г., съгласно която ищецът е с диагноза: „паническо разстройство, посттравматично стресово разстройство“, с предписание за продължаване на лечението с „К.“ и увеличавана на дозата.

Представена е молба, изготвена от ищеца и получена от застрахователя на 13.02.2024 г., в която е направено искане за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП, както и отговор от 27.05.2024 г., съгласно който застрахователят е одобрил за изплащане сумата от 2000 лв., представляваща дължимото обезщетение за претърпените вреди.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че получените от ищеца травматични уреждания, вследствие от ПТП са, както следва: контузия на гръден кош, предно, дясно; масивен подкожен хематом; кръвонасядане и охлузване в областта на дясна млечна жлеза, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е отбелязало, че на ищеца било проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия, като същият бил хоспитализиран в периода от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г., с проведено лечение с включени вливания и антикоагулантни обезболяващи, като бил изписан с подобрение и препоръки. Експертът е дал заключение, че причинените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 7-8 дни, с постепенно затихващ характер, като са създали неудобства и затруднения в бита, с общ възстановителен период около месец. Отбелязано е, че ищецът бил във временна неработоспособност с продължителност от 17 дни, като естеството на травмите било такова, че не се очаквали остатъчни явления.

От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза се установява наличието на появата на рецидивиращи панически атаки при Г. И. Г., трудности в 3 справянето с изискванията на ежедневието, висока тревожност и усещане за неефективност, напрежение и периодично активиране на картини от катастрофата, свързани с притеснения какво би се случило при поява на опасност или здравословен проблем (притеснение, което не корелира със сериозни соматични заболявания).

Вещото лице е дало заключение, че ищецът не показва психотични симптоми, като наблюдаваното посттравматично стресово разстройство определено понижавало качеството му на живот и затруднявало ежедневното му функциониране.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени и чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля на ответника – М. П. А. се установява, че същият бил на стоянката за таксита на бул. С. на „Мол С.“, в спряло положение, когато просто си отворил вратата, чул се някакъв шум и ищецът се ударил във вратата му лявата шофьорската врата. Отворил вратата, за да слезе, като преди да отвори вратата не погледнал в задното огледало, защото вляво от него имало спрял трамвай и имало наредени коли. Не погледнал, доколкото мислил, че нямало кой да мине, защото имало спрели коли до него и съответно нямало как кола да мине между него и другата кола до него. Твърди, че нямало участък обозначен за движение на тротинетки, като ищецът се движил по пътното платно за движение за коли. След удара вратата на автомобила била малко огъната, като поради влизането й навътре трудно се затваряла. Сочи, че стоянката била на самия път, като имало знак, на който пишело „Такси стоянка“, след който таксиметровите шофьори се нареждали. В момента, в който решил да слезе да пуши имало спрял трамвай и спрели зад него коли, който изчаквали на спирката, съответно успоредно до него имало спряна кола в изкачване на слизането на пътниците от трамвая. След като настъпил ударът слязъл от колата, за да погледне и да попита ищеца какво му е, като той почнал да вика и да звъни по телефона. Свидетелят не си спомня дали ищецът е носил каска или някакви предпазни елементи, като последният не бил казал да го боли главата, а през цялото време се пипал в областта на гърдите. Имало доста хора на мястото на инцидента, но ищецът не дал на никой да го пипне, само казал, че звъни на жена, за да ходи в болница. Същият се изправил самостоятелно и отишъл на тротоара, за да изчака полицията и жена му. Излага доводи, че бил отворил вратата на автомобила доста малко, като ако била отворена цялата щяла да бъде изкъртена. Твърди, че паркирал на стоянката колкото може поблизо до тротоара, поради което тротинетката не би могла да се провре от вътрешната страна на автомобила - от дясната страна. Поддържа, че е паркирал на място обозначено за таксита и не е излизал извън параметрите на стоянката.