Протокол № 111 от 23.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 111 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000042 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. /Г./, редовно призован, се представлява от адв.

С. М., представя пълномощно за 2023 г. и заверено копие от удостоверение за актуално съС.ие на Адвокатско дружество "М.".

Ответникът Г. Х. Я., редовно призован, се представлява от адв. К.

Г., преупълномощен от адвокатско дружество „Г. и М.“.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото.

Образувано по въззивна жалба на Г. срещу решение №

127/23.05.2022 г., постановено по т.д. № 1117/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което Г. е осъден да заплати на ищеца Г. Х. Я. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.09.2019 г., причинено от 1 неидентифицирано МПС, с неизвестен водач, ведно със ЗЛ върху главницата, считано от 18.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 1 801 лв. разноски за производството, както и е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на ищеца по делото в размер на 2 076 лв.

Във въззивната жалба се поддържа, че така обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 558 ал. 1 т. 1 ГПК, че неправилно е кредитирал показанията на свидетелите по отношение механизма на ПТП, като аргументите в тази насока се съдържат в т. 5 от жалбата. Поддържа се и доводът, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че соченият в ИМ механизъм на ПТП се установява от приетия като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Жалбоподателят се позовава и на нарушаване от страна на първоинстанционния съд на чл. 202 ГПК по съображения, изложени в т. 7 от жалбата. Поддържа се и доводът, че решението е постановено в нарушение на чл. 45 ЗЗД, съгласно аргументите в т. 8 от жалбата, и че е постановено в нарушение на чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, а също и че е постановено в нарушение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на ВКС, досежно определяне размера на обезщетението.

В обобщение, въз основа на поддържаните в жалбата аргументи, е поискано да бъде отменено атакуваното решение на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да се отхвърли изцяло предявеният иск. В условия на евентуалност жалбоподателят моли, ако съдът приеме, че искът е основателен, да бъде уважено изцяло направеното възражение за съпричиняване и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, съобразно приноса на ищеца.

Поискано е да се присъдят на Г. направените за двете съдебни инстанции разноски.

В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия, ищец в първоинстанционното производство, Г. Х. Я., в който отговор, подаден чрез пълномощника му адв. К. Г., е взето становище, че се оспорва изцяло подадената от Г. въззивна жалба, като неоснователна, и е 2 поискано тя да се остави без уважение. Относно атакуваното решение въззиваемият счита, че първоинстанционният съд е достигнал със същото решение до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяване на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и относно предпоставките за пасивната процесуална легитимация на ответника. Счита, че съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи по съществото на спора и на първо място правилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. По-подробни доводи за обосноваване на така изразеното становище се съдържат в самия отговор, въз основа на които е поискано да се остави без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

Не са заявени доказателствени искания от страните във въззивната жалба, съответно и в подадения отговор на същата.

Адв. М. – Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.

Нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено и моля да дадете ход по същество.

Представям списък с разноски, с препис за другата страна.

Адв. Г. – Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства. Претендирам сторените разноски в процеса, за които представям списък на разноските, ведно със заверено копие от договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. и справка, удостоверяваща регистрацията по ЗДДС на адвокатското дружество.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от пълномощниците на страните списъци на разноски, ведно с приложенията към тях.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, да отмените обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд и да отхвърлите предявените искове, като неоснователни. Претендирам разноски, съгласно представения списък.

3

Адв. Г. – Уважаеми апелативни съдии, на първо място ще уточня, че не се касае за иск по чл. 432, а по чл. 558 ал. 5 КЗ, което е наша техническа грешка.

Тези искове се водят срещу Г., когато е налице неизвестен водач, неизвестно МПС, съответно те са доста по-трудни за доказване от гл.т. на това, че не са стандартните произшествия, при които са налице множество доказателства, които безспорно да определят вината дали на пешеходеца, дали на водача на лекия автомобил. Но в конкретния случай, както доста подробно сме изложили в отговора на въззивната жалба, с който сме обсъдили предимно събраните доказателства по делото, а не просто теоретични основания защо следва да се отмени или потвърди решението, сме изложили, че и от двете експертизи, автотехнически, както бяха налице и две медицински, вещите лица казват, че са налице хематоми по бедрата на ищеца. Както и че е налице падане с увреждане на ръката от външната част на дланта, което не е характерно при обикновено падане. В случая вещите лица са категорични, че тези увреждания могат да се получат само при удар в автомобил.

На следващо място в първата изготвена автотехническа експертиза е съставена мащабна скица на произшествието. Начинът на настъпване на уврежданията, както и местата, където те са позиционирани по тялото на ищеца, напълно отговарят на представената скица.

Твърдим, че настоящото произшествие, както и експертите това заявиха, със сигурност е причинено от лек автомобил, същият е неизвестен, като вината е изцяло на водача на автомобила, доколкото, както се вижда от скицата, така и от експертизите, касае се за пресичане на пешеходна пътека, която е в режим на зелен сигнал за пешеходеца и на зелен сигнал за автомобила, но предимството е на пешеходеца.

Предвид изложеното считам, че конкретното ПТП с неизвестен водач е безспорно доказано. В тази връзка моля да потвърдите първоинстанционното решение.

Адв. М. /реплика/ – Колегата е прав, че ПТП с неидентифицирани МПС са по-особени. В тази връзка ви моля следното, тъй като липсва по-конкретна практика по въпросите, които ще поставя пред вас:

На първо място считам, че неприложима е презумпцията за вина в 4 настоящата хипотеза, тъй като чл. 557 ал. 1 т. 1 е специална разпоредба по отношение на чл. 45 общата, генерална клауза за деликт. По тази причина считам, че при пълно и главно доказване следва да бъдат доказани всички елементи, вкл. и вината, а не позоваване на презумпцията за вина, тъй като в случая липсва субект, известен на деликта, и по отношение на него презумпцията е неприложима. Тя е приложима само и единствено, когато имаме установен делинквент. По тази причина считам, че не следва априори да се приема наличието на установен механизъм, тъй като производството е по-сложно по доказване.

Хипотезата предвижда ПТП да е причинено от МПС. Това също е елемент, който подлежи на доказване, защото може да е причинено от ППС, например каруца. Т.е. не следва априори да се приема, че е настъпило едно ПТП, затова че е неидентифициран автомобил, както се твърди, защото има много условности и много страни, не конкретната, злоупотребяват с тази норма.

Моля за решение в този смисъл.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.26 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5