Решение № 256 от 11.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Благоевград, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря В. Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210101486 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, чрез адв. В. У., вписана в АК-Благоевград, с адрес гр. ***** срещу "*****, със седалище и адрес на управление *****

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ищецът Е. И. М., ЕГН **********, не дължи на ответника ***** общо сумата от 1 028,02 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2580/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, както следва : - сумата от 434,72 лв. представляваща просрочена главница по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит от 28.02.2007 г.; - сумата от 87,22 лв. представляваща просрочена лихва за периода от 31.10.2011 г. до 27.09.2012 г.; сумата от 481,08 лв. представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 27.09.2012г. до датата на депозиране на настоящата искова молба; - сумата от 25,00 лв. представляваща платена държавна такса.

Претендират се сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изп. д. № 24/2022 г. на ЧСИ - Милица Велева, като след направени справки било установено, че същото изп. д. е образувано по молба на ответника на дата 02.03.2022 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен съд - Благоевград от дата 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2580/2012 г. Сочи се, че изпълнителният лист е издаден в полза на „*****, като е била извършена цесия между "***** и "*****, с оглед на което настоящият ответник е придобил вземанията, визирани в изпълнителния лист и в това си качество е взискател по изпълнителното дело. Твърди се, че по делото не са извършвани никакви действия и/или дори справки, както и не са предприемани принудителни действия от страна на взискателя във връзка с това задължение по издадения изп. лист. Твърди се, че ищецът не дължи сумите установени с горецитирания изпълнителен лист, като се сочи, че същите се явяват погасени по давност и се прави възражение в този смисъл.

Твърди се, че по изпълнителното дело е подадена молба за образуване на същото въз 1 основа, на която е образувано изп. д. № 24/2022г. на ЧСИ-Милица Велева, като това действие не следва да се взима предвид, тъй като същото не е изпълнително по своя характер и не прекъсва погасителната давност. Излага се, че в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността и само тези действия следва да се вземат предвид. Поддържа се, че съгласно чл.116, ал.3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, като в т.10 е прието, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Твърди се, че от последното действие, от което е прекъсната давността за цитираното задължение - 29.10.2012 г. /датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаването на самия изпълнителен лист въз основа на тази заповед/ към датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива.

Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия, поради което се сочи, че предявения иск е и допустим и основателен.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на 21.08.2023 г. на служител на ответното дружество. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по предявената искова молба, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и необоснован и се иска да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените в производството разноски.

Твърди се, че ищецът - длъжник, се позовава на факти, които са настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание (съобразно ал. 2 на чл. 439 ГПК), а именно: изтекла погасителна давност за вземането. Сочи се, че е невярно твърдението, направено в исковата молба, че кредиторът не е предприемал или не е поискал действия срещу ищеца до 2023 г. Посочва се още, че на 27.09.2012 г. в Районен съд - гр. Благоевград е образувано ЧГД № 2580/2012 г. по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 417 от ГПК, като на 29.10.2012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и е издаден Изпълнителен лист в полза на ***** срещу Е. И. М..

Навежда се, че на 29.09.2012 г. по силата на Договор за цесия ***** е прехвърлила възмездно вземането към Е. И. М. на „*****. Поддържа се, че на 23.04.2013 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело, като е образувано изпълнително дело № 117/2013 г. по описа на ЧСИ Милица Велева, peг. № 797 на КЧСИ, като с молбата за образуване на изпълнително дело е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника.

Твърди се, че на 24.10.2013 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. И. М., получавано от „*****, а на 04.07.2014 г. е подадена молба по образуваното изпълнително дело за опис на движимите вещи в дома на длъжника.

На 16.11.2015 г. била подадена молба за опис на движимите вещи; на 03.02.2017 г. била подадена молба за опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 16.11.2018 г. била подадена молба за запор върху последната открита по дата банкова сметка.

Сочи се, че на 16.02.2022 г. била подадена молба за прекратяване на изпълнително дело № 117/2013 г., като на 02.03.2022 г. с постановление на съдебния изпълнител делото е прекратено.

Твърди се, че на 21.03.2022 г. било образувано изпълнително дело № 24/2022 г. по описа на ЧСИ Милица Велева peг. № 797 на КЧСИ, като с молбата за образуване на 2 изпълнителното дело е поискано да бъдат извършени справка БНБ и справка ГРАО, както и било поискано да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника, както и да бъде извършен опис на секвестируемите движими вещи на длъжника. Съответно се сочи, че твърденията на ищеца и на неговия представляващ в исковата молба, че от издаването на изпълнителния лист до образуването на изпълнително дело № 24/2022 г. не са предприемани никакви действия са неверни. Сочи се, че с всички тези факти била запозната и адв. В. У., тъй като е извършвала справка по двете изпълнителни дела съответно на 13.04.2022 г. и на 18.07.2022 г. съгласно контролен лист при ЧСИ Милица Велева с peг. № 797. Оспорва се и твърдението, че петгодишната погасителна давност за вземането е изтекла, с оглед на обстоятелството, че същата е започнала да тече едва на 21.03.2022 г.

Твърди се, че към момента на образуване на изпълнителното дело, а именно 2013 г. е било в сила Постановление на пленума на ВКС № 3 от 1980 г., според което: След установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение. След образуване на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Счита се, че задължението не е погасено по давност, като институтът на погасителната давност е част от материалното гражданско право, той е уреден в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД и може да се разглежда като юридически факт и субективно право.

Сочи се, че от изпълнителното дело е видно, че последното валидно предприето изпълнително действие е на 21.03.2022 г. с налагане на запор върху банковата сметка, открита на името на ищеца, като от тази дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност. Сочи се, че следва да бъде съобразено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Сочи се, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" от ЗЗД.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат У., поддържа се предявения иск, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен представител, явява се процесуален представител, който поддържа депозирания отговор.

Изразява становище, че са предприети всички изпълнителни действия, задължението не е погасено по давност. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Няма спор по делото и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК с № 8397/29.10.2012 година, постановена по ч.гр.д № 2580/2012 година по описа на Районен съд Благоевград, по силата на която е разпоредено Е. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: *****, да заплати на кредитора *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от законните представители *****, чрез пълномощника *****, адвокат от АК - Благоевград, сума в общ размер 546,94 /петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, от които: - сумата от 434,72 /четиристотин 3 тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева - просрочена главница по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит от 28.02.2007 г.; - сумата от 87,22 /осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ лева - просрочена лихва за периода от 31.10.2011 г. до 27.09.2012 г.; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 27.09.2012 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 25,00/ двадесет и пет/лева - платена държавна такса.

По посоченото ч.гр.д № 2580/2012 година по описа на Районен съд Благоевград е издаден и изпълнителен лист от дата 29.10.2012 година.

Вземането на ***** произтичащо от Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит от 28.02.2007 г., е прехвърлено по силата на Договор за цесия № 2 от 29.09.2012 година от ***** на „***** На 25.04.2013 г., на основание чл. 426 от ГПК, „*****е депозирало при ЧСИ Милица Велева, с район на действие – РС Благоевград, молба за образуване на изпълнително производство срещу Е. И. М., в резултат на което е образувано изпълнително дело № 117/2023 година за събиране на сумите, посочени в изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден по частно гражданско дело № 2580/2012 година на Районен съд - гр. Благоевград.

Видно от приложената към изпълнителното дело обратна разписка длъжникът е уведомен за извършената цесия на 21.07.2014 година.