Решение № 4593 от 17.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5137/2024
- Вид
- Решение № 4593
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 19718 от 05.02.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 27473 от 20.02.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 27307 от 03.07.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 43567 от 25.10.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 188825 от 12.12.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- Чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 4593 гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110105137 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК **********, против И. Д. С., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в **********, с аб. № *********. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 833,19 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 13.10.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023 г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 59 416/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана 1 през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че И. Д. С., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на 833,19 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 13.10.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 59416/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер. Навежда твърдения за недължимост на процесните суми предвид извършена справка на сайта на ищеца към датата на подаване на възражението в заповедното производство, така и към настоящия момент. Посочва, че е депозирала рекламация към ищцовото дружество и жалба във връзка с начислените суми, но до настоящия момент отговор от ищеца не е получен.
Твърди още, че ищецът не е изпълнил задължението си да издава ежемесечно данъчна фактура за реално потребената ТЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, недоказани и да обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, както и да присъди сторените в производството разноски.
Третото лице – помагач /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото Писмо № П-6874 от 29.07.2020 г. на Столична община и Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда в ************ се установява, че ответницата И. Д. С. е собственик на апартамент № 6, находящ се в ************. Не се установява собствеността върху апартамента да е била прехвърляна на трето лице в периода 2020-2021 г., за който са били начислени процесните вземания.
Представен е Протокол от 25.09.2002 година от Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищна сграда **********, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/ и /фирма/ от името на етажната собственост за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор от 11.10.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ******** е възложено на /фирма/ да достави и монтира термостатни вентили и термостатни разпределители за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-68/03.06.2020 г., ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са фактури и съобщения за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период, както и изравнителна сметка за периода 05.2020 г.04.2021 г., издадена от /фирма/.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно2 счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. С., ******** се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е установило, че в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно три топлоразделителя. По делото са приети констативни протоколи, от които се установява, че ответницата или членове на нейното домакинство не са присъствали на редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 16.05 и 23.05.
Ето защо, вещото лице е констатирало, че за процесния период ответницата не е осигурила достъп на дружеството за дялово разпределение за отчитане на уредите в имота, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата. По данни на дружеството за дялово разпределение в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл.
69, ал. 2 от Наредбата.
От заключението по СТЕ се установява, че процесният имот е с отопляем обем 184 кв.м. съобразно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено от /фирма/ по формула съгласно приложението по чл. 61, т. 6.1.1. от Наредбата в зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, като то е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. /фирма/ е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Според заключението и въз основа на издадените изравнителни сметки се установява, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на 2622,25 лв., от които 1865,73 лв. за отопление и 756,52 лв. за топла вода. За процесния период сумата от изравнителните сметки, подадени от дружеството за дялово разпределение като разлика от фактурираните суми по прогнозни данни, е 1470,37 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към 31.10.2024г. абонатът е погасил задължения общо в размер на 2099,96 лв., от които главница – 1789,04 лв. и лихва, начислена до 31.08.2023 г. в размер на 310,92 лв. От погасените задължения за главница, 179,79 лв. са погасени чрез прихващане.
Посочените стойности се потвърждават и от представените от ответницата по заповедното дело разписки за плащания в полза на ищеца чрез услугата на **********. Съгласно заключението ответницата има сума за доплащане по изравнителни сметки за процесния период от 1470,35 лв. Като се вземат предвид извършените плащания от ответницата, непогасените задължения за главница са в размер на 833,19 лв., представляващи цена на топлинна енергия за периода 05.2020 г.-04.2021 г.
От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху тази сума от 15.08.2021 г. – датата, следваща деня, до който са начислени и платени лихви по Обща фактура № 1009743532/30.06.2021 г. до 13.10.2023 г. се равнява на 13,06 лева.
Представени са подадени от ответницата рекламация, получена от ищеца на 3
21.07.2021 г. и жалба, получена на 18.04.2022 г., от които се установява, че тя е оспорвала, че дължи претендираната от /фирма/ сума по общата фактура от юни 2021 г. Това обстоятелство обосновава извода, че ответницата е получила тази сметка и е била запозната с нея.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b3c94bc-6625-488d-82f8-2aa8beb8ba1a