Присъда № 178 от 26.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 4756/2021
- Вид
- Присъда № 178
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 11.08.2023
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 178/26.07.2023 г. по н.ч.х.д. № 4756/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с.
Внесена е в съда тъжба от Б. Н. ДР. от с. М., ул.***, против В. СТ. СТ. от гр.П., ул.*** за това че на 22.05.2020 г., около 08,00ч. в с. Марково, ул.
„Студенец“ 16 е причинил другиму – на Б. Н. ДР., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в : разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК по смисъла на чл.130, ал. 1 от НК, кръвонасядане по лявото слепоочие, лявата скула, висулката на лявата ушна мида, по лигавицата на горната устна, охлузвания по лявото слепооочие, лявата буза, кожата на горната устна, по лявата лакътна става и лявата колянна става, порезна рана по лявата предмишница, довели до болка и страдание по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 3 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание пред районния съд частният тъжител Б. Н. ДР., редовно призован, се представлява от адв. Тр. И. от АК-***, който поддържа тъжбата и предявения гр. иск, като счита, че същите са доказани по несъмнен начин с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Претендира разноски.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. З. Т. от АК-***, счита, че са налице основания за приложение на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието, осъществено от подзащитния й макар формално да осъществява състав на престъпление по степен на обществена опасност се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите престъпления от същия вид.
В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимият В.С. се присъединява към казаното от своя адвокат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Частният тъжител и гр.ищец Б.Д. живеел в къща, находяща се в с. М..
На отсрещната страна на улицата, на която живеел се намирала къщата на подсъдимия В.С.. Между двамата имало поС.ен конфликт, свързан с паркирането на автомобилите пред домовете им. Един от автомобилите на частния тъжител Д. заемал по-голямо място, когато бил паркиран на улицата, като се случвало да паркира и други такива, поради което за подс. С. се създавали затруднения за маневриране на собствените му автомобили от гаражните помещения, а и за тези, паркирани на улицата пред дома му. В някои случаи дори подсъдимият въобще не можел да извади от гаражното си помещение автомобила, с който възнамерявал да пътува.
Във връзка с проблемите между двамата били уведомени и органите на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, за което били подавани множество жалби от подсъдимия С. срещу съседа му. Въпреки исканото съдействие от органите на полицията, споровете за паркирането на автомобилите на Д. и С. продължавали.
1
На 22.05.2020 г. около 08:00 ч. частният тъжител Б.Д. излязъл от дома си и се качил в паркирания пред дома му автомобил. В момента, в който частният тъжител Д. се качил, до него се приближил подс. С.. Между двамата възникнал същия спор относно паркирането на колите, този път тази на частния тъжител Д., който прераснал в остър словесен конфликт, свързан с отправяне на нецензурни реплики, част от които били възприети от техен съсед св. Дж., което афектирало най-вече подсъдимия С., който се нахвърлил към Д. и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето.
Ударите, които нанасял подсъдимият на частния тъжител Д., не спирали, като непосредствено след това подс. С. издърпал Д. от седалката на автомобила му и продължил да го удря. Частният тъжител Д. паднал на земята, а подсъдимият С. продължил да го удря с юмруци, след което започнал и да го рита по цялото тяло с крака.
След кратко време св. М. Д., която вече била чула виковете на улицата между двамата мъже, се появила на терасата, започнала да ги наблюдава като в момента в който подс. С. започнал да удря съпруга й, започнала да крещи на подсъдимия да спре и да го остави на мира. В същото време се появила съпругата и на подс. С., св. Д. С., която също се намесила в конфликта, като помолила съпруга й да спре и да се оттегли, след което двамата подсъдимият и съпругата му св. С. се прибрали вкъщи.
Докато траела разправията между подс. В.С. и съседа му Б.Д., на улицата на около двадесет метра от мястото, където се развивал конфликтът между подсъдимия и пострадалия Д., случайно преминал св. А.
С., който си разхождал кучето и станал мълчалив свидетел на случилото се.
По повод на случилото на процесната дата между подс. С. и частния тъжител Д., съпругата на частния тъжител Д. подала сигнал на тел. 112, като на място дошли органи на полицията и екип на спешна медицинска помощ.
След случилото се частният тъжител Д. посетил отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ Св. Георги ЕАД, където му бил направен и медицински преглед, във връзка с който бил издаден и амбулаторен лист № 518/22.05.2020 г., както и съдебномедицинско удостоверение № 425/2020 г., според което били констатирани следните травматични увреждания разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по лявото слепоочие, лявата скула, висулката на лявата ушна мида, по лигавицата на горната устна, охлузвания по лявото слепооочие, лявата буза, кожата на горната устна, по лявата лакътна става и лявата колянна става, порезна рана по лявата предмишница.
Във връзка със случая по повод подадения сигнал било образувано досъдебно производство № 630/2020 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, което първоначално било спряно на основание чл. 245, вр. чл.25, ал.1 т.6 от НПК с указание за подаване на тъжба в съда, тъй като деянието не представлявало такова от общ характер, а се преследва по тъжба на пострадалия. С оглед на развоя на наказателното производство пострадалият Д. подал настоящата тъжба в съда, като с Постановление от 08.09.2021 г. наказателното производство по образуваното досъдебно производство било 2 прекратено на основание чл.245, ал.4, вр. чл.25,ал.1 т. 6 от НПК.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства, а именно : М. Д. Д., Д.
Ф. С., А. Л. С., К. Й. Д., Д. П. Е., С. Д. Ч., обяснения на подсъдимия, справка за съдимост на името на подсъдимия, справка за подавани жалби срещу подсъдимия от 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, жалби , подавани от подсъдимия срещу Б.Д. до 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, справка за нарушител на името на Б.Д. за наличието респ. липсата на нарушения по Закона за движение по пътищата, материали по досъдебно производство № 630/2020 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, както и съдебномедицинска експертиза, съдебно –психиатрична, съдебно –техническа експертиза.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели – М. Д. Д., Д.
Ф. С., А. Л. С., К. Й. Д., Д. П. Е., С. Д. Ч., че между подсъдимия В.С. и частния тъжител Б.Д. е съществувал дългогодишен конфликт във връзка с паркирането на колите на улицата. От техните показания се установява, че частният тъжител често паркирал собствения си автомобил на улицата, което пречело подсъдимият С. да извади автомобила от гаража си, било свързано с множество усилия и маневри от негова страна, а понякога изваждането на автомобила от гаража на подсъдимия било и невъзможно, като по този повод впоследствие отношенията между двамата - подс. С. и частния тъжител Д. именно по този повод се влошили съществено.
Установява се от постъпилата от 01 РУ при ОД на МВР Пловдив информация, че подс. С. първоначално се опитал да разреши споровете относно паркирането като подал множество жалби в полицията, но и след намесата на полицията конфликтът между двамата не спрял, напротив, задълбочил се.
Установява се от справката на името на частния тъжител, че на негово име не се констатират нарушения по ЗДвП, свързани с неправилно паркиране.
Установява се от показанията на св. М. Д. Д., че на процесната дата около 08 : 00 ч. сутринта св. Д.а била на терасата, а съпругът й частният тъжител Б.Д. се приготвял да тръгва с буса си на работа. Бусът на Д. бил паркиран на улицата непосредствено пред дома им. Св. Д.а видяла, че при излизането на съпруга й от дома им към него се насочил и подсъдимият, чула, че двамата се разправят на висок тон, след което подсъдимият започнал да нанася удари по главата на частния тъжител, съборил го на земята и започнал да го удря с крака. Св. Д.а извикала от терасата, като се опитала да спре конфликта въпреки това обаче ударите, нанасяни от страна на подс ъдимия, не спирали.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д.а, като ги оценя като изключително подробни, взаимнодопълващи се, последователни и логични.
Разпитана пред съда в качеството на свидетел, Д. Ф. С. потвърди, че на процесната дата между съпруга й – подсъдимия С. и съседа й частният тъжител Д. е възникнал конфликт, като тя не присъствала в началото му, а се появила едва накрая, когато видяла двамата да се бият, а тя се насочила към 3 съпруга й и го помолила да спре, при което същият се успокоил и двамата – св. С. и подсъдимият се прибрали.
В съответствие с показанията на разпитаните свидетели са и тези, дадени от св. А. Л. С., който потвърди, че минавал по същото време на улицата случайно да разхожда кучето, като видял частния тъжител Д. първо в буса, към който се бил вече насочил и подсъдимият, после видял подсъдимият да дърпа частния тъжител Д. от буса и започнал да го удря с крака по цялото тяло. Св. С. чул по същото време и съпругата на частния тъжител Д. да вика от терасата и да умолява подсъдимия да спре, но същият не спирал, като малко след това се появила и съпругата на подсъдимия и двамата се прибрали вкъщи. Показанията на св. С. се намират в пълно съответствие с тези на св. Д.а, поради което съдът дава вяра на същите.
Пред съда разпитаният в качеството на свидетел К. Й. Д. също съобщи, че станал свидетел на една част от инцидента. Свидетелят заяви, че бил съсед на частния тъжител Д. и подс. С. и чул, че по време на конфликта двамата се разправят на висок тон, като в един момент Д. изпсувал подсъдимия на майка, от което последният още повече се афектирал.
Съдът не намира основание да не кредитира и показанията на този свидетел като ги оценя като логични и в съответствие с тези на останалите разпитани по делото свидетели.
Като доказателство за възникналия конфликт между подсъдимия и частния тъжител на процесната дата, а и за наличието на дългогодишна разправа между тях служат и показанията на полицейските служители, разпитани пред съда Д. П. Е., С. Д. Ч..
В подкрепа на устните доказателства се явява видеозаписът, който беше предоставен от страна на частния тъжител и неговия адвокат и възпроизведен в хода на съдебното следствие пред съда, на който се възприемат ясно двамата участници в конфликта, намиращия се бус, настъпилото раздвижване между двамата, като впоследствие единият от участниците не се установява на записа, което отговаря напълно на показанията на св. Д.а и С., че частният тъжител е бил съборен на земята.
Отново в съответствие с показанията на свидетелите е и информацията, постъпила от Дирекция Национална система 112, за което беше назначена и съдебно-техническа експертиза, според резултатите на която записът е автентичен и няма данни за манипулации. В представената информация се съдържат данни за подаден сигнал по повод нападение на ул. *** в с. М., като негов подател е св. Д.а.
От показанията на св. Д.а се установява, че частният тъжител е бил нападнат от подсъдимия в момент, в който възнамерявал да тръгне с автомобила си на работа, като поводът за това бил същият, колата, която бил паркирал частният тъжител на улицата и която според подсъдимия му пречела да извади неговата.
В показанията на разпитаните свидетели няма данни частният тъжител Д. да е провокирал по някакъв начин подс. С.. Действително имало е повод за конфликт на процесната дата, но той е бил дълготраен, като не е бил разрешен 4 дори и чрез исканото от подсъдимия С. съдействие от органите на полицията.
Няма данни в поведението на Д. да е имало нещо необичайно на процесната дата, което да е провокирало подс. С. да действа по описания от свидетеля М.