Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1877 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1416/2025
Вид
Определение № 1877
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1877 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501416 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.1, пр.II ГПК и чл.419, ал.1 ГПК.

Постъпили са две жалби:

1.Частна жалба от Г. Т. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Д. П.Х. против издадената ЗНИ с рег.

№ 1970 / 10.03.2025г. по ч. гр. д. № 4349/2025г. по описа на ПРС – IV бр. с. в частта на разноските, в която се оспорва присъдената в полза на заявителя сума от 1500 лева – разноски за адв. възнаграждение и се иска намаляването им поради прекомерност до размера от 400 лева.

2. Частна жалба от Г. Т. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Д. П.Х. против Разпореждането за незабавно изпълнение от 10.03.2025г.на ЗИ с рег.№ 1970 / 10.03.2025г. по ч. гр. д. № 4349/2025г по описа на ПРС – IV бр. с., с бланкетно възражение за неизпълнение изискванията на предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК поради непредставен документ по чл.417 ГПК.

Постъпили са две становища от ответника по частната жалба Арх Хоум Сървиз, ЕИК 206975908, чрез адв. Е. К., с което се оспорва основателността на частната жалба както по отношение на възражението за прекомерност на АВ, така и по отношение на представеният договор за поддръжка и управление в сградата ЕС, представляващ валидно изпълнително основание по чл.417, т.9 ГПК.

ПОС като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частните жалби изхождат от надлежна страна, против подлежащи на обжалване актове на заповедния съд, в законните срокове по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустимо подлежат на разглеждане по същество.

Частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК е неоснователна, а частната жалба по чл.413, ал.1, пр.II ГПК - частично основателна.

1

Заповедният съд е бил сезиран със Заявление по чл.417 ГПК от Арх Хоум Сървиз, ЕИК :

206975908, чрез адв. Е. К. за издаване на ЗНИ въз основа на документ , представляващ Договор за поддръжка и управление от 26.08.2022г. с нотариална заверка на подписите с рег.

№ 8882/26.08.2022г. на Нотариус Адела Кац рег. № 171 на НК при ПРС, по силата на който длъжникът се е задължил да заплаща определени суми месечна такса , описана подробно в договора. Приложеният към заявлението посочен Договор за поддръжка и управление от 26.08.2022г. е представен в оригинал подписан от длъжника в заповедното производство и цитираното дружество като страни по него, с надлежно нотариално удостоверяване на подписите на страните и касае претендираните съдържащи се в текста на договора задължения за заплащане на парични суми по смисъла на чл.417, т.3 ГПК. Следователно документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, с оглед на което не се намират пречки за постановяване незабавно изпълнение на ЗИ по реда на чл.419, ал.1 ГПК.

По отношение на обжалваната заповед в частта на разноските, претендирани от заявителя с представен документ за договорено АВ в размер на 1500 лева по ДПЗС от 17.02.2024г. , съдът намира за частично основателна, преценявайки материалния интерес по заявлението по чл.417 ГПК и бланкетния характер на производството, вкл. бланкетната форма на депозиране на искането за издаване на ЗИ, от една страна. От друга следва да се отчете яснотата и прецизността на оформеното заявление в обстоятелствената му част и искането, което е придружено с идентични на заявлението характеристики на приложеният документ по чл.417, т.3 ГПК.

При отчитане на посочените специфики на така инициираното заповедно производство въззивният съд намира за приемливо обоснован претендирания адвокатски хонорар в размер, ненадвишаващ общият размер на претендираните суми от около 888 лв, поради което съобразявайки се и с въведените разяснения на Решение на СЕС по дело С-438/22 , следва да се присъдят разноски за АВ в размер на 700 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, т.1 вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за незабавно изпълнение с рег.№ 1970 / 10.03.2025г. по ч. гр. д. № 4349/2025г. по описа на ПРС – IV бр. с. в частта на разноските, в която е разпоредено длъжникът Г. Т. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Арх Хоум Сървиз“ ООД, ЕИК :

206975908 сумата за разликата от 700 лева /седемстотин лева/ до 1 500 лева – заплатен от заявителя адвокатски хонорар, КАТО

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя „Арх Хоум Сървиз“ ООД, ЕИК :

206975908 по Заявлението с вх.№26078/ 06.03.2025г. длъжникът Г. Т. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Арх Хоум Сървиз“ ООД, ЕИК : 206975908 сумата за разликата от 700 лева 2

/седемстотин лева/ до 1 500 лева – заплатен от заявителя адвокатски хонорар.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Т. Т., ЕГН: ********** против Разпореждането за незабавно изпълнение от 10.03.2025г.на ЗИ с рег.№ 1970 / 10.03.2025г. по ч. гр. д. № 4349/2025г по описа на ПРС – IV бр. с., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3