Определение № 1278 от 08.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1278 гр. Варна, 08.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов като разгледа докладваното от Димо Цолов Частно наказателно дело № 20253110202914 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.5 НПК и е образувано по жалба рег.

№3221/25 от 03.07.2025 г. по опис на РП Варна, от Е. А. Д., ЕГН **********, срещу Постановление №3221/2025 г. от 23.06.2025 г. на ОП Варна, с което е потвърдено Постановление №4374/2025 г. от 03.04.2025 г. на РП Варна, за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.131 НК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице – пострадал от деяние, за което е образувана проверка по прокурорска преписка №04374/2025 г. по опис на РП Варна и е допустима.

Жалбоподателят моли, оспореното постановление да бъде отменено като неправилно и необосновано. Счита за неправилно застъпеното от ОП Варна становище, че заеманата от пострадалото лице длъжност „куриер“ в „Български пощи“ ЕАД включва само осъществяване на дейности по материално изпълнение, поради което пострадалото лице няма качеството „длъжностно лице“ съобразно чл.93, т.1 НК и деянието не може да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12 НК.

Съдът, като се запозна с обжалваното постановление на ОП Варна, и материалите по приложената пр. преписка №04374/2025 г. по опис на РП Варна, както и с оглед становището на жалбоподателя, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Видно от мотивите на оспореното постановление, от ОП Варна е прието, наличните данни от проверката да сочат осъществено вербално спречкване на лична основа между пострадалото лице Е. Д. от една страна и лицата П.М., Е.Г. и С. А. от друга страна, при което е проявена и физическа агресия от Е.Г. и С. А. спрямо Е. Д., но тъй като деянието не е осъществено на публично място, а във фирмен офис и конфликта е възникнал на лична основа, агресивното поведение не представлява демонстрирано неуважение към обществения ред и не е осъществено деянието от общ характер „хулиганство“ по чл.325, ал.1 1

НК. Прието е също така от ОП Варна, че пострадалата е получила лека телесна повреда съобразно чл.130, ал.2 НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, чието наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, както и че заеманата от пострадалото лице длъжност „куриер“ в „Български пощи“ ЕАД включва само осъществяване на дейности по материално изпълнение, поради което пострадалото лице няма качеството „длъжностно лице“ съобразно чл.93, т.1 НК. При тези фактически и правни изводи от ОП Варна са счетени за правилни застъпените от РП Варна констатации за липса на осъществено престъпление от общ характер и е потвърдено постановлението на РП Варна за отказ да се образува наказателно производство.

При анализ на приложените към преписката документи съдът намира, че констатациите от ОП Варна относно непубличния характер на мястото на процесния инцидент, както и относно липсата на качеството „длъжностно лице“ за пострадалото лице Е. Д. са формирани при липса на конкретни данни за съответните обстоятелства.

За място на процесния инцидент е посочен офис на траурна агенция „Р.“ в гр.

Варна, бул. „С. №16, без да става ясно от данните по преписката, представлява ли съответния обект общодостъпно за посещения от граждани и клиенти помещение за осъществяване на търговска дейност и предоставяне на услуги от траурната агенция „Р.“ или това е помещение за служебно ползване само от служители на агенцията с ограничен и контролиран достъп за граждани. Въпросните уточнения са съществени, защото евентуалния публичен (общодостъпен за неограничен кръг граждани) характер на мястото на инцидента е относим, както за преценката дали е осъществен фактически състав на деянието „хулиганство“ по чл.325, ал.1 НК, така и за преценката относно наличието на „хулигански подбуди“ като елемент от квалифицирания състав на деянието „лека телесна повреда“ по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК.

Застъпеното от ОП Варна становище за липса на качеството „длъжностно лице“ за пострадалото лице Е. Д. е преди всичко непрецизно, защото съобразно чл.93, т.1, б.“а“ НК, осъществяването само на дейност по материално изпълнение изключва качеството „дължностно лице“ за лицата, изпълняващи служба в държавно учреждение, но пострадалото лице Е. Д. не заема длъжност в държавно учреждение, а е неръководен служител – „куриер“ в търговското дружество „Български пощи“ ЕАД, при което качеството „дължностно лице“ се обуславя съгласно чл.93, т.1, б.“б“ НК от наличието или липсата на данни, лицето да осъществява работа, свързана с пазене на чуждо имущество. Предвид конституционно и нормативно регламентирания статут на неприкосновеност на личната кореспонденция и пощенските пратки, поверявани на осъществяващите куриерска дейност служители, както и с оглед наличните данни за приемани от пострадалото лице плащания за предаваните пощенски пратки и свързаната с такава дейност парична и документална отчетност, правилността на съответната констатация е обусловена от запознаване с длъжностната характеристика за длъжността „куриер“ при „Български пощи“ ЕАД, информация за която не е налична по приобщената преписка. Едва след анализ на вменените на пострадалото лице служебни функции и отговорности може да се формулира становище, 2 осъществен ли е квалифицирания състав на деянието от общ характер „лека телесна повреда спрямо длъжностно лице“ по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 НК Също така, сторената от ОП Варна констатация, процесния инцидент да е възникнал „на лична основа“ между пострадалото лице Е. Д. от една страна и лицата П.М., Е.Г. и С. А. от друга страна, не съответства на наличните данни по преписката, които не съдържат информация за каквито и да е междуличностни отношения или междуличностни конфликти, който да са провокирали настъпилия инцидент. Напротив, налични са данни за инцидентно посещение по служба от пострадалото лице Е. Д. в офиса на траурната агенция и за инцидентно възникнал спор по начина на плащане и по оформяне и издаване на съответните приемо-предавателен и платежен документи. А липсата на провокирал инцидента междуличностен конфликт, наред с евентуалния публичен характер на мястото на причиняване на съответното телесно увреждане, са от съществено значение за преценката относно осъщественост на квалифицирания състав на деянието от общ характер „лека телесна повреда по хулигански подбуди“ по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК.

При така изтъкнатите фактически и правни изводи, съдът счита оспореното постановление за неправилно, необосновано и постановено при непълнота на подлежащите на проверка обстоятелства, поради което същото следва да бъде отменено и преписката следва да бъде върната на РП Варна с изтъкнатите в съдебния акт задължителни указания.

Водим от гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановление №3221/2025 г. от 23.06.2025 г. на ОП Варна, с което е потвърдено Постановление №4374/2025 г. от 03.04.2025 г. на РП Варна, за отказ да се образува досъдебно производство, и ВРЪЩА на РП Варна преписка №4374/2025 г. по опис на РП Варна, ведно с преписка №3221/2025 г. по опис на ОП Варна, с изтъкнатите в съдебния акт задължителни указания, на основание чл.213, ал.6, вр. ал.5 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3