Решение № 13908 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13908 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110156384 по описа за 2025 година

Предявен е от Г. Е. Д. против Застрахователна компания „............... АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева - частична претенция от сумата от 762,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „........... с рег. № ............. вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „............... чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг № .............. от 15.02.2022 г., сключен между нея и „............., й е предоставен за ползване лек автомобил с марка „.............. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град ................" срещу супермаркет .............., управляваният от ............. автомобил е блъснат в задната си част от л. а. „................... с рег. № ..............., управляван от ,,,,,,. Ищцата изяснява, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № 1826602, в който като виновен е посочен водачът на л. а.

„.................... Д. твърди, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Посочва, че при ответното дружество е образувана щета № .............. и й е изплатено застрахователно обезщетение от 338,41 лева. Излага се също, че по силата на спогодба правата за обезщетение са прехвърлени на ищцата. Ищцата счита, че за възстановяване на автомобила са необходими 1200,80 лева, като до момента са изплатени 338,41 лева по щетата и два пъти по 50 лева по предходни съдебни дела (гр. д. № 4071/2023 г.

1 и гр. д. № ............. г.), поради което претендира остатъка. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „............ АД оспорва исковата претенция и прави възражение за недопустимост на иска по чл. 299 ГПК.

Ответникът твърди, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена в пълен размер. Сочи, че по предходно дело е определен справедлив размер на обезщетението от 809,95 лева, от които остават дължими 371,54 лева, след приспадане на предходните плащания.

Представя доказателство за извършен превод на 20.05.2026 г. на сумата от 190 евро, явяващи се еквивалент на посочения остатък от 371,54 лева.

Ответникът се противопоставя на искането за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на ищцата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу допускането на нова съдебно- автотехническа експертиза, доколкото такава е изслушана по предходно воденото дело.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: ч е ответникът е застраховател по застраховка „........... на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „............... като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил „........... с рег. № ............. предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на последната да получи застрахователното обезщетение, както и размера на вредите.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и основания за изключване или намаляване на отговорността му.

С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „........... с рег. № ............. и лек автомобил „............... вследствие от поведението на водача на последния, в резултат от което ПТП по лек автомобил „........... с рег. № ............. са настъпили твърдените от ищцата имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил 2

„............а“ с рег. № ............... е била застрахована при ответника по силата на застраховка „........... на автомобилистите; че във връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е била образувана щета, в хода на която е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на сумата от 338,41 лева; че с влязло в сила решение по гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, водено между страните, е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 50 лева, частичен от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП, че с влязло в сила решение по гр. д. № ............. г. по описа на СРС, 48 състав, водено между страните, е уважен иск за сумата от 50 лева, частичен от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП.

По делото са приети за послужване гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав и гр. д. № ............. г. по описа на СРС, 48 състав, проведени между същите страни, със същия предмет. По гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав е постановено решение № 18352 от 08.11.2023 г., с което ответникът „Застрахователна компания ............... АД е осъден да заплати на ищцата Г. Е. Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 50 лева, заявена като частична претенция от общо претендираната сума от 862,39 лева, представляваща обезщетение за щети по лек автомобил „........... с рег. № ............. вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „............... чиято гражданска отговорност е застрахована при „Застрахователна компания ............... АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 780 лева, представляваща сторени разноски по делото. По гр. д. № ............. г. по описа на СРС, 48 състав е постановено решение № 14951 от 31.07.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от още 50 лева, заявена като частична претенция от общо дължимата сума за процесното застрахователно събитие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски.

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (т. 2 от ТР № ............ г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо в хипотеза като тази - когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата от вземането (или част от нея), се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Както е посочено и в определение № ............ г. по гр. д. № 2874/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., формираната сила на пресъдено нещо на решението 3 по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

За преценка на обхвата на силата на пресъдено нещо на посоченото решение на СРС следва да се вземат предвид и разясненията, дадени в ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според т. 3 на което силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право.

След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или помалко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо.

Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.

Доколкото в случая между страните е постановено съдебно решение, с което е уважен частичен иск на ищцата срещу застрахователя, с оглед разясненията, дадени в посочените тълкувателни решения, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти на вземането на ищцата и неговото основание.

В обхвата на доказване е единствено размерът на исковата претенция, тъй като силата на пресъдено нещо по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на застрахователното обезщетение.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането. В обхвата на доказване е единствено размерът на исковата претенция. Приема се, че искът е основателен в претендирания размер от 50 лева (като поредна частична претенция) и следва да бъде уважен.

По разноските:

Отговорността на страните за разноски се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК.

По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца държавни такси и адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ответника. Съдът приема, че само предявяването на последващ частичен иск не води до извод за недобросъвестност на ищцата, респективно за злоупотреба с процесуални права, поради което на същата се следват разноски.

Съгласно практиката на ВКС, постановена след Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националният съд не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., но при определяне на дължимото възнаграждение следва да вземе предвид обема и сложността на извършената дейност от адвоката. Преценката на съда следва да е балансирана, да се основава на обективно извършената работа и да не омаловажава положения адвокатски труд. В случая, пропорционално на 4 извършената от процесуалния представител на ищцата работа във връзка с осъщественото процесуално представителство, справедливото възнаграждение възлиза на 153,39 евро (300 лева). Следователно, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 25,56 евро (50 лева) държавна такса и 153,39 евро (300 лева) адвокатско възнаграждение или общо 178,95 евро (350 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ............... АД, ЕИК ..........ъс седалище и адрес на управление: ................ да заплати на ищцата Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: г..............., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 25.56 евро (равностойността на 50 лева), заявена като частична претенция от 389,80 евро (равностойност на 762,39 лева), представляващо обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „........... с рег. № ............. вследствие на пътно-транспортно произшествие настъпило на 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „............... чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -29.12.2025г., до окончателното й изплащане.