Решение № 272 от 13.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Казанлък, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от М. Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510201627 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Н. У. против наказателно постановление № 2******** от ******** г., издадено от Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева/ 1 533,88 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извършването на вмененото административно нарушение. Навеждат се доводи, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и че липсват достатъчно доказателства за осъществяване състава на административното нарушение. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски. Процесуален представител на въззивника- адв. П. Г. от АКП. в съдебно заседание поддържа жалбата, излага подробни съображения за нейната основателност и моли наказателното постановление да бъде 1 отменено. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Въззиваемата страна- началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., не изпраща представител в последното съдебно заседание. По делото е представено писмено становище, с което се поддържа законосъобразността на наказателното постановление, както и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От административно-наказателната преписка се установява, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия „GA“ № ******* от ******** г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

В акта е прието, че на ******** г. в 21,38 часа, жалбоподателят, при управление на лек автомобил „******** с регистрационен номер ********, собственост на Д. И.а Б. с ЕГН **********, е използвал пътя за обществено ползване за други цели, различни от предназначението му, като е извършвал маневри, при които автомобила е загубил сцепление и е поднасял, квалифицирани като „дрифт“.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателното постановление, с което поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, разпитани са актосъставителя и свидетели, посочени от страните, приети са писмени доказателства, както и заключение на съдебна автотехническа експертиза.

От показанията на актосъставителя С. Б. Д. се установява, че на ******** г. той, заедно със служителя А. С. Д., е изпълнявал патрулно-постова дейност в западната част на гр. К., в района на магазин „***“. По думите му двамата полицейски служители чули силно форсиране на автомобил, след 2 което насочили вниманието си към него. Свидетелят заявява, че МПС на нарушителя извършило резки маневри, като тръгнало в южна посока, след което направило обратен завой и се върнало към полицейските служители.

Посочва също, че автомобила е презавил, загубил сцепление на задните гуми с асфалтовото покритие, т.е. е извършен „дрифт“. Свидетелят заявява, че е имал включена боди камера, но от представеното по делото писмо на ОДМВР-С.З. се установява, че записите от съответните боди камери се съхраняват за срок до 30 дни и запис от ******** г. вече не може да бъде предоставен.

Показанията на актосъставителя следва да бъдат обсъдени наред с останалите доказателства, тъй като същия е пряк очевидец на твърдяното нарушение. Същевременно неговите показания следва да бъдат преценявани с необходимата критичност с оглед всички останали доказателствени източници.

От показанията на свидетеля С.П.К. се установява различна фактическа обстановка. Свидетелят посочва, че на въпросната дата жалбоподателя е бил в района на магазина, спрял е до автомобила на свидетеля, разговаряли са, след което нарушителя заявил, че има проблем с автомобила. След това той потеглил и направил маневра, за да спре зад автомобила на свидетеля.

Последният заявява, че не е видял да е извършван „дрифт“ или маневра с ръчна спирачка, а че повишаването на оборотите на двигателя е било вследствие на проблем с автомобила.

Свидетелят К.К.М. също не потвърждава твърдяната от административно- наказващия орган фактическа обстановка. Същият заявява, че жалбоподателя е запалил двигателя на автомобила, преместил е МПС зад автомобила на свидетелите и го е паркирал. Свидетелят подробно описва извършената маневра при паркирането, но заявява, че не е видял нищо необичайно, нито е възприел извършването на дрифт. Посочва също, че полицейските служители са дошли след като автомобила вече е бил спрян и двигателя му е бил изгасен.

Съдът намира, че показанията на С.К. и К.М. са относими към предмета на доказване и следва да бъдат обсъдени при преценката на доказателствената съвкупност, независимо от обстоятелството, че свидетелите познават жалбоподателя.

3

Свидетелката А. С. Д. е разпитана в съдебно заседание на ******** г. и потвърждава изложеното от актосъставителя. Същата заявява, че при извършване на обход в района на „***“ двамата с колегата й чули форсиране на двигател, видели автомобил „********“, при който гумите загубили сцепление с пътя, след което автомобила тръгнал в южна посока. По думите й автомобилът отново изгубил сцепление при последваща маневра.

Същевременно свидетелката заявява, че не може с точност да посочи траекторията на движение, конкретните отклонения на автомобила, разстоянието, на което са се намирали от него, както и начина, по който е извършен обратният завой. Изрично посочва, че е изминала една година от събитието и че не си спомня в подробности движението на автомобила.

От друга страна пълномощника на жалбоподателя отдава особено значение на факта, че актосъставителя С. Б. Д. и свидетелката А. С. Д. съжителстват. Самата свидетелка в съдебно заседание, на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя дали към момента на съставяне на акта е била във фактическо съжителство с актосъставителя, отказва да отговори. Това обстоятелство само по себе си не води до недопустимост или автоматично до недоверие към показанията й, но същото следва да бъде отчетено при преценката на тяхната доказателствена стойност, особено доколкото показанията й съвпадат в съществената си част с тези на актосъставителя, а от друга страна са налице две групи свидетелски показания, които си противоречат относно механизма на движение на автомобила.

Съществено значение за изясняване на фактическата обстановка съдът отдава на приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице П. Н. Н..

Вещото лице поддържа заключението си и в съдебното заседание допълнително пояснява, че при наличните по делото данни описаното от свидетелката поведение на автомобила следва да се отнесе към поднасяне на автомобила – неумишлено, частично или пълно загубване на сцепление между гумите и пътната настилка, а не категорично към преднамерено извеждане на автомобила извън контрол. Посочва още, че при извършения оглед на мястото ширината на уширението е 15,60 метра и че при наличие на паркирани автомобили от двете страни пространството за маневриране значително се 4 стеснява. Посочва, че извършването на дрифт на това място не е невъзможно, но би могло да бъде осъществено от професионалист при определени условия и без да бъде ударен друг автомобил.

От заключението на вещото лице не се установява по категоричен начин, че описаното поведение представлява именно преднамерено извеждане на автомобила извън контрол с цел използване на пътя за други цели по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Следва да се посочи, че самото настъпване на загуба на сцепление или приплъзване на гумите не е достатъчно, за да се приеме автоматично, че е осъществено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. За да е налице съставът на това нарушение, следва да бъде установено по несъмнен начин, че водача умишлено е използвал пътя за обществено ползване за друга цел, различна от предназначението му, включително чрез преднамерено извеждане на автомобила извън контрол.

В случая административно-наказващият орган не е ангажирал достатъчно убедителни доказателства за наличието именно на този субективен и обективен елемент от нарушението. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че по делото липсва обективен видеозапис, който би могъл да даде непосредствена представа за начина на движение на автомобила. Въпреки че актосъставителят заяви, че е използвал боди камера, записът не е наличен, поради изтичане на срока за съхранението му.

Съдът намира, че по делото са налице съществени противоречия относно механизма на движение на моторното превозно средство. От една страна актосъставителят и свидетелката А. Д. сочат, че автомобила е поднесъл и е извършил маневри, които възприемат като „дрифт“. От друга страна свидетелите С.К. и К.М. не потвърждават извършването на подобни действия, а експертното заключение не дава основание категорично да се приеме, че е извършен преднамерен „дрифт“. При така установената доказателствена картина съдът не може да приеме за безспорно доказано, че жалбоподателя е използвал пътя за обществено ползване за друга цел, различна от предназначението му. Съгласно принципите на административнонаказателното производство, тежестта за доказване на административното нарушение и неговото авторство е на административно-наказващия орган. Не е задължение на жалбоподателя да доказва своята невиновност, а съществуващите съмнения относно релевантни факти не могат да бъдат 5 преодолявани чрез предположения. В конкретния случай не е доказано по несъмнен и категоричен начин именно преднамереното извеждане на автомобила извън контрол, необходимо за осъществяване състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъде разгледано направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателя М. Н. У. е заплатил на адвокат П. Г. адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в размер на 511,33 евро, платено в брой.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

В настоящия случай съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно. При определяне на дължимия размер следва да бъдат съобразени действителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността на производството и извършените от процесуалния представител процесуални действия. Производството е разгледано в няколко съдебни заседания. В хода на делото са разпитани актосъставителя и свидетели, посочени от двете страни, изискани са допълнителни доказателства, обсъждан е въпроса за наличието на запис от боди камера, прието е писмено доказателство относно фактическото съжителство между актосъставителя и един от свидетелите, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза, а предмет на доказване е спорен механизъм на движение на автомобила и евентуалното наличие на преднамерено поведение от страна на водача.