Решение № 1543 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100501612 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№286132/07.05.2021Г., подадена от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., ФРАНЦИЯ, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, София, чрез ю.к.Петко Палазов, срещу решение №261260/09.04.2021г. на ВРС, постановено по гр.дело №1494/2020г., с което съдът е отхвърлил иска на въззивника срещу М. СТ. М., ЕГН **********, гр.Варна, ул.Людвиг Заменхоф №32, вх.1, ет.1, ап.3, за признаване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата 11 492.94 лв. /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 94 стотинки/, представляваща главница по кредит и сумата 2 771.39 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 39 стотинки/, представляваща законни лихва за забава, за периода от 20.05.2017 до 11.10.2019, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS -12628696 от 01.02.2016год., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ЧГД №17683/2019год. на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ заявения за евентуално разглеждане осъдителен иск за идентични вземания.

1

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, съобразно оплакването в жалбата. В същата се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен. Въззивникът излага, че неправилно е прието от съда, че ответникът не е страна по договора за кредит. Въвеждат се твърдения за допуснати от първ.съд пропуски при доклада на спора поради липса на указания за кои от твърдените факти страната не сочи доказателства. Поради това, с жалбата въззивникът представя на основание чл.266, ал.3 ГПК, доказателства за извършеното трансгранично вливане на БНП Париба ЕАД в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, а именно: извлечение от вписване в ТР; нотификация –заверено копие; пълномощно за овластяване на управителя на клона-заверено копие; доклад по чл.265е от ТЗ-зав.копие. Сочи, че вписването по отношение на търговците има оповестително действие и тъй като същите са налични в ТР, то се считат общодостъпни и публични. /чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ/. Твърди, че в противоречие с чл.193 ГПК съдът е приел, че ответницата носи тежестта да опровергае положените от последната подписи в договора за кредит. Поддържа, че при неправилно разпределена док.тежест по чл.193 ГПК съдът достигнал до неправилен извод, че договорът не е подписан от М.М., респ. че не са налице доказателства за правоотношението по договора за кредит. Поради това се претендира отмяна на решението в частта по иска с правно основание чл.422 ГПК.

Претендират се сторените в производството пред въззива разноски съгласно чл.78, ал.8 ГПК за ю.к.възнаграждение в размер на 100 лева. Приложени са описаните в жалбата книжа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор –становище по ВЖ на насрещната страна М.М. чрез особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв.Р.Г. от ВАК, за неоснователност. Твърди, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението на въззивника за процесуални нарушения при извършения от съда доклад на спора поради липса на пълни указания на страните по док.тежест. Твърди се, че съдът е указал на ищеца доказването на всички положителни факти и обстоятелства, свързани с предмета на спора. Счита, че обявените по партидата на търговеца обстоятелства не са достъпни да всички, т.е. за лица, които не притежават КЕП, поради което не са публични.

Поради това се твърди, че искането за приобщаване на представените с ВЖ доказателства е преклудирано съгласно чл.266 ГПК. На следващо място, ответникът поддържа възражения за несъответствие на договора, ако се приеме, че е налице такъв между страните, с разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Клаузите на договора не са ясни и точни, не е спазен предвидения в закона шрифт. По делото не са представени подписани от страните ОУ към договора за кредит, което е пряко нарушение на чл.11 от ЗПК. Твърди се, че пороците на договора водят до неговата недействителност съгласно чл.22 от ЗПК. Отделно от това се твърди липса на редовно връчено уведомяване до ответника за предсрочната изискуемост на дълга. Поканата е връчвана на некоректен адрес на длъжника – вместо на посочения в договора, на друг неизвестен адрес и при липса на заявление за промяна до кредитора.

Липсват доказателства за достигане на изявлението до адресата. Претендира се потвърждаване на решението на ВРС ведно с присъждане на сторените разноски.

2

Съдът констатира идентичност на възраженията по жалбата с тези, направени от особения представител в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът, редовно призован, не се явява, но с писмена молба поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлявана от особен представител адв.Г., поддържа отговора на жалбата.

За да се произнесе по въззивната жалба съдът съобрази, че производството е образувано пред ВРС по искова молба на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, чрез клон България, вписан в ТР с ЕИК 204915054, чрез ю.к.M., за установяване вземане на банката от ответника М. СТ. М., ЕГН **********, Варна, основано на договор за потребителски кредит №PLUS-12628696 от 01.02.2016г., за сумата от 12 000 лева и закупена застраховка в размер на 3780 лева. Съобразно исковата молба, претенцията на ищеца касае главницата по договора в размер на 11 492.94 лева както и лихва за забава в размер на 2771.39 лева, начислена за периода от 20.05.2017г. до 11.10.2019г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 30.10.2019г. до окончателното изплащане. Твърди се, че въз основа на договора, ответницата е следвало да погаси кредита чрез изплащане на 84 бр.месечни вноски, всяка по 296.51 лева. Твърди се, че съгласно договора ГПР е в размер на 20.54% и ГЛП – 17.57%. Твърди се, че заемополучателят е преустановил плащането по договора след 13 вноска като неплащането е осъществило основанието по чл.5 от договора за обявяване на предсрочна изискуемост.

/след падежа на втората неизплатена вноска/ Твърди се, че поради това ответницата е следвало да заплати остатък от 18029.25 лева, представляващи оставаща главница и лихви по 71 бр. вноски към 20.05.2017г. Твърди се, че това е датата на настъпилата изискуемост на вземането. Твърди се изпратена на ответницата покана на адреса, обявен по договора, с която ищецът е обявил изискуемостта на вземането си. В условие на евентуалност, ищецът претендира при отхвърляне на установителния иск, съдът да се произнесе по идентична осъдителна претенция, въз основа обявена изискуемост с исковата молба. Твърди се, че в заповедното производство предявена претенция въз основа на същия договор за кредит, за възнаградителна лихва, е била отхвърлена. Твърди се, че по ЧГД №17863/2019г. на 12 състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение за главница и законна лихва, която е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това обуславя допустимостта на предявения иск по чл.422 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба, поради неоткриване на ответника, съдът е назначил особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК, който оспорва исковете. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение по договора за кредит, подписването на книжата по договора от М.М.. На самостоятелно основание, се твърди, че не е налице валиден договор за кредит, тъй като представеният по делото пряко противоречи на императивни клаузи от ЗПК – на чл.10 и чл.11 от същия. Позовава се на недействителност 3 на договора съгласно чл.22 от ЗПК. Възразява се по редовното връчване на изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че поканата е адресирана до различен адрес на кредитополучателя от посочения в договора за кредит. Оспорват се предявените искове и по размер като се твърди, че претенциите се основават изцяло на създадени от ищеца документи.

След размяна на книжата и в съдебно заседание пред първата инстанция няма изменение на релевираните от страните твърдения и възражения.

Въззивният състав, въз основа на събраните доказателства, оплакванията в жалбата и съобразно чл.269 ГПК, намира за установено следното:

При преценка редовността на постъпилата въззивна жалба, съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Жалбата е надлежно администрирана.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за недоказаност на материалната легитимация на ищеца по договора за кредит както и сочат неправомерно разместване от съда на доказателствената тежест между страните по установяване истинността на документи. С изрична молба въззивникът е очертал обхвата на обжалване единствено в частта по иска с правно основание чл.422 ГПК.

Произнасянето на ВРС относно предявения в евентуалност осъдителен иск съгласно чл.430 ГПК, не е предмет на въззива.

Съдът намира за неоснователни възраженията относно правосубектността на ищеца въззивник в настоящото производство. За да достигне до този извод, след извършена служебна справка по партидата на регистрирания клон на ЧТ в РБ /КЧТ/ и на дружеството – страна по договора в ТР, на основание чл.22, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът констатира заличаването на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД /страна по договора за кредит/ още през 2018г. ведно с извършено трансгранично вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж и самостоятелна регистрация на клон на последното в РБ – КЧТ БНП Пърсънъл Файненс, клон България. Представени са доказателства за правосубектността на чуждестранния търговец БНП Париба Лични Финанси в РФранция, а пред настоящата инстанция и за представителната власт на управителя на клона в РБ /на л.19 и сл./, 4 съответно за пълномощника по делото. Поради изложеното, оплакването във въззивната жалба съдът намира за основателно. Налице е правоотношение по договор за кредит, сключен между страните по спора, съответно между правоприемник на кредитодателя и кредитополучателя.

Въз основа на заявление на финансова институция – ищец по спора от 29.10.2019г., е издадена заповед по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 11 492.94 лева, представляваща главница по договора ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дълга както и за сумата 2 771.39 лева, мораторна лихва, изчислена за периода от 20.05.2017г. до 11.10.2019г. /ЧГД №17683/2019г./ В заявлението лихвата е конкретизирана като законна лихва върху оставащата неизплатена главница, за периода от 20.05.17г. до 11.10.2019г. /вж.т.14 от заявлението/ Съдът констатира допустимост на иска с правно основание чл.422 от ГПК със специалните процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.2 и ал.3 ГПК.

По направените от ответника, чрез особен представител, възражения относно съответствието на договора с изискванията на Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключване на договора – 01.02.2016г., ДВ, бр.57 от 28.07.2015г., съдът намира следното: Няма спор, че с оглед предмета и страните по договора, приложение към същия намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Безспорно е качеството „потребител“ на заемополучателя по договора съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.