Решение № 4450 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4450 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117195 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от К. И. П., ЕГН ********** срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД за прогласяване недействителността на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 6, 7, 9 и 12 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 20 от ЗПК на Договор за потребителски кредит № ****** г. сключен между страните.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита, че претенцията на ищцата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен.

Съдът е сезиран с насрещна искова молба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу К. И. П. за осъждането й да върне сумата от 299,34 евро главница, частично от 894,20 евро, ведно със закoнната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба от ответника. Счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като търсената сума била недължима поради погасяването й от ищцата. Договорът за потребителски кредит бил недействителен, а от посочената в договора главница от 1748, 90 лева кредитоискателката усвоила само 1500 лева, т.к. 248,90 лева били прихванати за покриване на застрахователна премия във връзка със сключена застраховка между „Ай Ти Еф Груп“ АД и „Евроинс Живот“ ЕАД. Счита, че чистата стойност на кредита е в размер на 1500 лева. Заявява се, че длъжницата не е дала повод за подаване на насрещния иск, тъй като единствената причина за неплащане до настоящия момент на разликата между сумата от 1 500 лева и сумата от 1163,44 лева 1 бил фактът на недействителност на процесния договор за кредит и създалата се за ищцата несигурност до обявяването му от съда за такъв. Сочи, че причината за неплащане на остатъка е в „Ай Ти Еф Груп“ АД и неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в сключване на недействителни договори с потребители, като не можело да се приеме, че това дружество следва да бъде “възнаградено” за укоримото си поведение като му бъдат присъдени разноски. В този смисъл била и практиката на Съда на Европейския съюз - решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C-224/19 и C-259/19, EU:C:2020:578) и Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между страните.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Ай Ти Еф Груп“ АД против ищеца с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 299,34 евро главница, частично от 894,20 евро по договор за потребителски кредит № ******г., сключен между страните.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца по главния иск да докаже сключването на договор за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора.

Ищецът по главния иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване недействителността на процесния договор за кредит на посочените от него основания. Ответникът следва да проведе насрещно доказване като установи наличие на валиден договор за потребителски кредит.

Ищецът по насрещния иск следва да докаже обстоятелствата, обуславящи дължимостта на процесната сума. В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск при условията на насрещно доказване на възраженията си за недължимост на процесната сума.

Не е спорно между страните, че същите са сключили Договор за потребителски кредит № ****** г. Според представения по делото Договор за потребителски кредит и погасителен план към него се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 1748,90 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. В приложение към договора е посочен лихвен процент по заема – 36,84 %, и годишен процент на разходите (ГПР) – 60,00 %. Посочената обща сума за плащане по договора е 2358,60 лв. В приложение № 1 към договора е отбелязано, че остатъкът от сумата по кредита в размер на 248,90 лв. е заплатена от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя застрахователна премия на Застрахователно дружество „Евроинс Живот“ ЕАД за сключен между тях договор.

Представен е застрахователен сертификат № ****** г. за застраховка „Живот“ на клиенти на „Ай Ти Еф Груп“ АД съгласно групов договор ****** г. с посочени покрити рискове, при еднократна премия в размер на 248,90 лв./127,26 евро.

2

Приложени са и Общи условия за застраховка живот на кредитополучателите на ответника.

За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че усвоената сума от ищцата по отпуснатия кредит № ***** е в размер на 1500 лева/766,94 евро. Ако се включи в ГПР по процесния договор разхода за застрахователна премия, то същият възлиза е в размер на 107,60 %. Към дата на сключване нa договора за кредит от 03.04.2025 г. законната лихва за просрочени задължения е 12,95 %, при изчислен ГПР на 107,06 %, превишаването на законната лихва е 8.3 пъти. Извършените от ищеца плащания по процесния договор са в размер на 766,94 евро, като са разпределени както следва: главница – 513,11 евро, възнаградителна лихва – 202,73 евро, такса за договора – 51,10 евро. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

По главния иск:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай в погасителния план към договора е посочен общ размер на дължимата сума по кредита, който освен главница включва и т. нар. "оскъпяване по кредита", без да е упоменато в какво се изразява същото. В тази връзка следва да бъде посочено, че страните са уговорили освен заплащането на възнаградителна лихва, която несъмнено представлява разход по кредита, също така и други финансови задължения за кредитополучателя.

Съдът намира, че предвидената в приложение № 1 към договора застрахователна премия неименуемо представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включена при формиране на ГПР. Следва да се изтъкне, че кредиторът недобросъвестно я определя като част от главницата, единствено с цел да не я включи при формиране на ГПР. С включването на застрахователната премия към главницата по договора се е увеличил общия размер на кредита и по този начин се е намалил размера на ГПР. Този резултат е постигнат чрез обозначаване на застраховките като доброволни, за да се заобиколи изискването за включването им в допълнителните разходи по кредита, което неименуемо се отразява на размера на ГПР.

Въпреки че формално в договора е посочен ГПР от 60,00 %, без включването в него на размера на застрахователната премия, същият не може да изпълни отредената му функция - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се 3 запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Уговорената застрахователна премия всъщност представляват скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се включи в размера на ГПР , което в случая не е направено.

Ако задължението за застраховка бъде включено в ГПР, то размерът на ГПР е равен на 107,60 %, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза.

Умишленото невключване стойността на застрахователната премия в ГПР по договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия договор за кредит (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.). В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен.

Ето защо, предявеният иск за установяване в отношенията между страните недействителност на сключения между тях Договор за потребителски кредит № **** г. се явява основателен и следва да се уважи.

По насрещния иск:

Уважаването на насрещния иск за главница зависи от валидността на договора за потребителски кредит. Съгласно гореизложените аргументи за уважаване на главния иск за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит се достига до извода, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на връщане подлежи само главницата. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22. На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Ето защо по насрещния иск е допустимо съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, ако същата е дължима, макар и да е претендирана на договорно основание по чл. 79 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е специална спрямо общите правила на ЗЗД. В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд - Пловдив: Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г., Определение № 58 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3386/2023 г., Определение № 1001 от 16.04.2024 г. по ВЧГД № 929/2024 г.

В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която е реално усвоена и получена от кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща, като такси, комисиони, застрахователни премии и други подобни представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, съдът приема, че главницата по процесния Договор за кредит възлиза на 1500 лева/766,94 евро.

Съдът намира, че сумата в размер на 248,90 лева/ 127,26 евро за застрахователна премия, удържана от сумата на кредита, не следва бъде включвана в чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Застрахователната премия е разход, пряко свързан с договора за кредит, поради което същият не би могъл да се включи в чистата стойност на кредита, независимо дали той е бил кредитиран от кредитодателя, какъвто 4 е настоящият случай. Съдът счита, че разходът за платена застрахователна премия следва да остане в тежест на кредитора, който не би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и същевременно този разход да бъде възлаган на кредитополучателя по нищожен договор. Този извод на съда е съобразен с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и се подкрепя от даденото тълкуване в Решение от 15.06.2023 г. по дело С-520/21 на СЕС.