Решение № 66 от 05.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 6.01.2025 г. на заявителя Г. М. М. срещу решението от 23.12.2024 г. по т.д. № 2249/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е потвърден отказ № 20240802124545-2/8.08.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240802124545.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ.

Твърди се, че съдът формално е тълкувал изискванията на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на легитимирания заявител. Сочи се, че по аналогия с чл. 141, ал. 5 ТЗ при бездействие на управителя на дружеството да предприеме действия по вписване на прекратяването на членството на съдружник, правото да поиска такова вписване следва да принадлежи и на този бивш съдружник. Неправилно била приета липса на правен интерес за прекратяване на участието в дружеството, доколкото същото било в ликвидация, а пък жалбоподателката заявява отказ от евентуалното си право на ликвидационен дял по чл. 271 ТЗ, поради което нейното напускане с нищо не ощетявало кредиторите. Съдът не взел предвид и продължителността на процедурата по ликвидация, висяща от 1999 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното:

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. М. М. с жалба от 3.10.2024 г. срещу отказ № 20240802124545-2/8.08.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240802124545, с което е поискано 1 заличаване на заявителката като съдружник в „Бряг на изгрева” ООД с ЕИК – 176811572, поради едностранно прекратяване на членството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявителят не е изпълнил указанията от 5.08.2024 г. – да представи решение на ОС на дружеството за уреждане на съдбата на освободените дялове или за намаляване на капитала, както и за изменение на дружествения договор.

В обжалваното решение от 23.12.2024 г. СГС е приел, че заявителката не е легитимирана с оглед чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ съобразно постановките на ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, като приложеното към заявлението заявление на ликвидатора на дружеството не е подписано от същия. Приета е и липса на правен интерес от прекратяване на участието в дружеството, доколкото същото е вече прекратено и в процедура по ликвидация.

Решението е правилно като резултат. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/. Легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Няма спор, че жалбоподателката не попада сред лицата, изброени в чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 4, както и ал. 3 и ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Спорът е дали попада в тези по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ – друго лице в предвидените от закон случаи.

Същият въпрос е разрешен със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, което в т. 5 еднозначно постановява, че „напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в ООД при бездействие на органите на дружеството“.

Съображенията за това са, че законът не е предвидил изрично легитимация на бивш съдружник на дружеството да поиска вписване на това обстоятелство от партидата на дружеството в Търговския регистър дори и при бездействие на законния представител на дружеството. Несподелими са доводите на жалбоподателката, че в случая следвало да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ относно заличаването на бивш управител. Посочената разпоредба е специална и от нея генерално правило не може да се изведе, което изключва прилагането й по аналогия към други хипотези. Прекратяването на членството на жалбоподателката в дружеството е правна последица, която настъпва в резултат на нейното едностранно изявление до дружеството, а не е резултат от вписването в търговския регистър. Вписването е само едно от доказателствата за това обстоятелство, но не и единственото такова – няма пречка жалбоподателката да доказва същото и чрез представяне пред съответните лица и учреждения на копие от писменото си предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ с доказателства за връчването му на дружеството, за да се приеме за доказана последицата на прекратяване на членството й. Заявлението за вписване на нейното заличаване следва да се подаде от законния представител на дружеството или упълномощен от него адвокат, а не от съдружник. Ирелевантни се явяват съображенията относно продължителността на производството по ликвидация, тъй като висящността на такова не променя правилата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ относно легитимирания заявител. Ето защо обжалваният отказ се явява законосъобразен.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.12.2024 г. по т.д. № 2249/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3