Решение № 16837 от 18.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16837 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110170330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, както и иск по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, а по общия исков ред.

В исковата молба ищецът М. Х. Х. твърди, че по силата на трудов договор от 25.08.2020 г. работи на длъжността „Оценител щета“, код по НКПД 33153006. В длъжностната му характеристика било изрично посочено, че следва да осъществява задачи по възлагания за ликвидация на щети в „Имуществено застраховане“. Непосредствено след влизане в сила на договора на ищеца било възложено в почивен ден щета, по която следвало да работи. Полагал усилия, за да научи тънкостите на професията, но постоянно получавал спешни задачи по време на отпуск, късно вечер, с нереални кратки срокове, но и такива, които не са част от задълженията му по трудова характеристика. Характерът на работата му изисквал извършване на физически оглед на увреденото имущество, което предполагало пътувания в провинцията, за което той не получавал компенсация. На 15.10.2022 г. /ден събота/ ищецът бил извикан в офиса на работодателя, където бил заплашен, че ще бъде съден за щета № 669 BLA-201807151 и щета № 151 BLA-201807151, които не му били възлагани, а помагал на свои колеги по тяхна молба. Под афект и в резултата на заплахите, ищецът написал празна молба за напускане без дата. След това го уведомили, че няма да бъде уволнен дисциплинарно, но трябва да си довърши работата. Той го направил, след което бил помолен да излезе в отпуск. На 21.10.2022 г. бил незаконосъобразно уволнен от изпълняваната длъжност със заповед № 1. Ищецът оспорва заповедта да е мотивирана.

Липсвало описание на конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Не били изложени обстоятелствата, при които били извършени нарушенията. Не били посочени никакви конкретни действия относно скриване на информация и въвеждане в заблуждение на ръководството на дружеството. От датата на подписване на трудовия договор, до датата на 1 прекратяването му на ищеца не били представяни никакви вътрешни правила на дружеството. В заповедта не било посочено кога точно е извършено всяко едно от нарушенията, с оглед преценката на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ. Твърди, че са изтекли, поради което наложеното наказание е незаконосъобразно. Възразява да е налице съответствие между твърдените нарушения и наложеното най-тежко наказание. При прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Поради незаконосъобразното уволнение останал без работа за период от два месеца, считаното 21.10.2022 г. От съда се иска отмяна на процесната заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение на ищеца, осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5300 лв. за периода от 21.10.2022 г. до 21.12.2022 г. за оставането без работа, поради незаконност на уволнението, както и на основание чл.224 от КТ да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1885 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не спазен давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, тъй като исковата молба е подадена с КЕП извън работно време. Твърди, че нарушенията са извършени в периода март - септември.2022 г. и са открити през октомври.2022 г. Прави възражение за прихващане на вземането по чл.224, ал.1 КТ със своето вземане по чл.221, ал.2 КТ, както и с разноски в размер на 660 лв., съгласно договор от 16.08.2021 г. за повишаване на квалификацията. Оспорва с ищеца да е проведено интервю за започване на работа. Оспорва твърдението да му е била поставяна задача в почивен ден – 31.08.2020 г., тъй като неговият първи работен ден бил 01.09.2020 г. Оспорва ищецът да е получавал възлагания по щети в почивни или празнични дни. Фирмата получавала спешни повиквания и възлагания по щети, но работата по тях започвала в работно време. На ищеца били възлагани само задачи по оценки на материални загуби. Твърдението, че за щети в провинцията не му е заплащано допълнително било невярно. Оспорва твърдението, че щета № 669 BLA-201807151 и щета № 151 BLA-20180715 не са възлагани на ищеца. И двете щети са сведени до знанието на ищеца писмено, като са му възложени конкретни задачи по тях, вкл. да асистира на по-опитните си колеги. Оспорва ищецът да е бил заплашван. На 14.10.2022 г./петък/ бил получен имейл от застраховател с искане за получаване на информация дали приложените документи са получени от фирмата. След проверка се оказало, че ищецът умишлено скрил редица документи от прекия си ръководител и управителя на дружеството. На следващия ден бил повикан в офиса, поради допуснатите груби нарушения, където поискали писмени обяснения по случая. Тогава той представил молба за освобождаване по взаимно съгласие без дата. На база дадените обяснения, в които той заявил, че съжалява, че е подвел застрахованото лице и е протакал доклада за оценка.

Оспорва в заповедта да не са посочени признаците на деянието, време, място и конкретните действия на ищеца. Твърди, че е изискал обяснения и е спазил разпоредбите на чл.193, 195 и 189 КТ. От съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 20.06.2023 г. ответникът заявява, че е налице материалноправно прихващане за сумата в размер на 660 лв., представляваща направени от ответника разноски в полза на ищеца по договор за повишаване професионалната квалификация на ищеца от 16.08.2021 г., както и за сумата в размер на 2 757,32 лв., представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, със сумата от 1885 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което моли да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор № 15/25.08.2020 г. се установява, че, между страните е било налице трудово правоотношение, 2 по силата на което считано от 01.09.2020 г. ищецът е заемал длъжността „Оценител щета“ при ответника с място на работа ОФИС гр. София ул. Х... Б.... 2, при 8 - часов работен ден срещу основно трудово възнаграждение в размер на 2 100 лв., при основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, трудовите задължения на работника, изпълняващ длъжността „Експерт оценител щети“, са следните: извършване всички дейности в компанията по възлагания за ликвидация на щети в Имуществено застраховане, вкл.: огледи по застрахователни щети; водене на кореспонденция и комуникация по застрахователни щети; изчисление на застрахователни обезщетения; изготвяне на доклади по застрахователни щети; водене на електронни регистри по управление и мониторинг на щети в Имуществено застраховане, вкл.: получаване на информация по щети и уведомяване на застрахователни компании; водене на кореспонденция и комуникация по застрахователни щети; отговаря за коректното внасяне на всички данни в електронни регистри; участва и води всички дейности на компанията, свързани с: работни срещи с клиенти и партньори; работни срещи в групата на Crawford & Co. и др. партньори; защитава и способства за добрия имидж на компанията.

Няма спор и това се установява от представената по делото заповед № 1/21.10.2022 г., че правоотношението между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за злоупотреба с доверието на работодателя - чл. 190, ал.1, т. 4 и за извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, като в заповедта са описани следните нарушения на трудовата дисциплина: виновно неизпълнение на трудовите задължения: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните вътрешни правила и задължения по длъжностна характеристика при оценка на щети № 669. BLA-2022060669 Полица 2200220520000005, наводнение от проливен дъжд, застрахован „......“ ЕООД, обект гр. Трявна и ЗП 2200220520000006 и № 151. BLA-201807151 - Полица 2200180200000618 "В и К“ ЕООД - София, наводнение на пречиствателна станция гр. Етрополе; Забавяне на работата по щетите, скриване на информация от дружеството, въвеждане в заблуждение на ръководството, застрахователите и застрахованите за статуса и работата по щетата, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, за периода м. март 2022 г. м. септември 2022 г. Заповедта е връчена лично на ищеца на 22.10.2022 г.

Работодателят е издал и заповед за прекратяване на трудовия договор № 12/21.10.2022 г. в сила от 24.10.2022 г., в която е описано и че работодателят дължи на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни. Посочено е, че на основание 221, ал. 2 КТ работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, както и на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ възстановяване на заплатена сума за курс и изпит. Ищецът е удостоверил с подписа си, че дава изричното си съгласие за дължимите от него суми към работодателя да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, като от представения по делото фиш за работна заплата за м.10.2022 г. се установява, че работодателят е удържал сумата в размер на 2 757,32 лв. – на основание чл.

221, ал. 2 КТ и сумата в размер на 660 лв. – на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.

Представена е по делото имейл кореспонденция между страните от 05.12.2022 г., в която ищецът изразява извиненията си по повод грешката, която е направил, като заявява, че напрежението и страхът да сподели каква простотия е направил са надделели и че съжалява, че така е приключил работата си при ответника.

Представена е имейл кореспонденция между страните за периода 05 – 06.10.2022 г. по повод отсъствие на работника от работа за периода от 04 – 07.10.2022 г. и причините за това.

От представения по делото договор за повишаване на професионалната квалификация от 16.08.2021 г. се установява, че на основание чл. 234 КТ страните са сключили договор за 3 повишаване на квалификацията и придобиване на сертификат от обучаващия се за успешно завършен курс по „оценител на машини“. Уговорено е, че работодателят ще заплати на обучаващата институция таксите по обучението в размер на 540 лв., както и еднократна такса за провеждане на изпит – чл. II, т. 1 и т. 2 от договора. В чл. III, т. 1 е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор на обучаващия се по независимо какви причини, вкл. от страна на работодателя или от страна на обучаващия се, заплатената сума за курс и изпит подлежи на възстановяване по сметка на работодателя незабавно.

Представена е по делото фактура № 0000023698/28.07.2021 г. за сумата в размер на 540 лв., относно участие в квалификационен курс по МС за М. Х. Х..

Представено е още преводно нареждане от 05.10.2021 г., от което се установява, че ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер на 120 лв., като основание за извършения превод е посочено: „възст. разходи по факт. 23857 КНОБ“.