Решение № 15 от 13.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кърджали, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Биляна Топалска като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7631402, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на Г. Д. М. с ЕГН ********** от ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 10.06.2023 г. в 15.01 часа в гр.Кърджали.

Жалбоподателят Г. Д. М. намира електронния фиш за неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Твърди, че при издаването му били нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.10 от ЗАНН. Оспорва материалната компетентност на органа, издал електронния фиш. Същият не бил надлежно оправомощен да издава електронни фишове. Фишът не съдържал всички необходими реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, от съдържанието му не ставало ясно кога е съставен. Въпросното АТСС № 120cd09 не било надлежно одобрен тип средство за измерване, не било минало проверка за техническа изправност. Допуснати били съществени процесуални нарушения, тъй като протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не бил съставян и снимков материал не бил правен. Жалбоподателят моли за отмяна на електронния фиш, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа жалбата и моли съдът да отмени електронния фиш, както и да му присъди разноски.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява в настоящото производство.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2023 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120cd09.

Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 15.01 часа на 10.06.2023 г. бил заснет движещ се по бул.„Беломорски“, до бензиностанция „ЕКО“, в посока към ЕГ „Христо Ботев“, лек автомобил „***“ рег.№ **** със скорост 82 км/ч. при ограничение от 50 км/ч.

След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Г. Д. М. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 82 км/ч. – превишаване с 32 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – разпечатка на Клип № 0137859 от 10.06.2023 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и мястото на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „***“ рег.№ **** е жалбоподателят Г. Д. М.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение на полицейския служител за работа със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/29.06.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 10.06.2023 г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7111449, издаден от ОД МВР-Хасково; разпечатки от АИС-АНД; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали на 2 бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата и час, Г. Д. М. като водач на лек автомобил „***“ рег.№ **** се е движил там с 82 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на Г. Д. М. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се установява обаче, нарушението да е извършено „повторно“ по смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по Електронен фиш К № 7111449. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и от акта става ясно, че предходното деяние на Г. М. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение в населено място, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се установява от представените по делото доказателства, цитираният Електронен фиш серия К № 7111449 да е бил надлежно връчен на нарушителя и да е влязъл в сила. За това не са представени доказателства от страна на наказващия орган, въпреки дадените му от съда указания. От представените разпечатки от АИС-АНД не се установява извършено ли е надлежно връчване на електронния фиш на нарушителя съобразно начините посочени в чл.189, ал.5 от ЗДвП, респ. влязъл ли е в сила акта и на коя точно дата. Ето защо, признакът повторност на процесното нарушение не бе доказан. От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч.

Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът Г. Д. М. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 32 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид 3 тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 400 лв.

Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не са предвидени име на лицето издало фиша и датата на неговото издаване. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Няма изискване последният да има реквизитите на наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН.

Атакуваният фиш е издаден от ОД МВР-Кърджали, като това именно е структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложената разпечатка на Клип № 0137859 от 10.06.2023 г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически 4 средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Безспорно се установява и техническата годност на използваното АТСС от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/29.06.2022 г.