Решение № 59 от 08.02.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги С. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги. С. Георгиев Гражданско дело № 20212330102015 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова предявена от „СВМБългария“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат, против Г.С.Г. от гр. Я., с която се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 4639, 29 лв. обезщетение за вреди и сумата от 10,00 лв. мораторна лихва дължимата сума, считано от 28.05.2021 г. до 28.06.2021 г.

С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество на 23.10.2020 г. сключили трудов договор с ответника на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.67, ал.1,т.1 КТ. След сключването на трудовия договор ответника бил обучаван да изпълнява длъжността, съгласно длъжностната му характеристика, като срока на предизвестието за прекратяването на трудовия договор бил три месеца. На 12.05.2021 г. от страна на работодателя на ответника била направена забележка относно работата му в дружеството. Последния спрял да ходи на работа, като не се явил на 13.05.2021 г., като на 14.05.2021 г. се явил за около 15 мин. На 17.05.2021 г. ответника депозирал молба пред работодателя си за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие между страните, която не била приета от работодателя. На ответника са изискани обяснения за неявяването му на работа на 13,14,17 и 18.05.2021 г. На 20.05.2021 г. ответника дал обяснения във връзка с посочените дати, като представил и болничен лист за периода 18.05. до 20.05.2021 г., като от страна на работодателя стартирала процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по КТ. От страна на ответника 1 до работодателя било депозирано по пощата заявление, с което прекратявал трудовия си договор едностранно, без предизвестие по реда на чл.327, ал.1,т.3 КТ. На това основание работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 28.05.2021 г. Твърди се, че в резултат на поведението на ответника дружеството търпяло вреди от неспазения срок на предизвестието от 3 месеца, като останали без наличието на обучен работник за този период, като в такива кратки срокове не можели да намерят друг работник, като това затруднявало дейността на дружеството. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адвокат. Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, като се моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че не се дължат процесните суми с оглед на това, че трудовия му договор бил прекратен без предизвестие на законно основание по чл.327, ал.1, т.3 КТ, поради неизпълнение от страна на работодателя задължения, уговорени с трудовия му договор. Не било вярно твърдението, че бил обучаван на посочената длъжност, като не било предоговорено трудовото му възнаграждение, като посочва доводи затова. Развива подробни съображения за неоснователност на предявените искове, като се иска тяхното отхвърляне и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат,чрез който поддържа исковата молба, сочат доказателства и моли за уважаване на исковете, както и за присъждането на разноски.

В съдебното заседание ответникът се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, оспорват се предявените искове, сочат доказателства и пледират за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, се установява, че са били в твърдените трудово – правни отношения, по силата на които ответника е заемал в ответното дружество длъжността „***“ в „СВМ- България“ ЕООД, с местоизпълнение на работата – офис Д., общ. Т., обл. Я., като трудов договор № *** г. бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.1 КТ. Посочения трудов договор бил със срок на изпитване 3 месеца в полза на работодателя. Със заявление от 17.05.2021 г. заявителя Г.С.Г. поискал да бъде освободен от работа на основание чл.325, ал.1 КТ, предвид създалите се обстоятелства и напрежение между него и управителя на фирмата в която работи, които обстоятелства повлияли на здравословното му състояние. До заявителя от страна на работодателя е изпратено писмо изх. № *** г. с което го уведомява, че във връзка с постъпилото заявление от 2

17.05.2021 г. за освобождаване от заеманата длъжност „***“ при условията на чл.325, ал.1 КТ го уведомявал, че не го приемал и не бил съгласен да бъде прекратен трудовия му договор по този ред, като го уведомявал в тр. Дн. срок от получаване на настоящото писмо да му предостави писмени или устни обяснения за причините за неявяването му на работа на датите 13.05.;14.05.;17.05. и 18.05. 2021 г. В тази връзка от страна на работника са дадени обяснения на 20.05.2021 г. с които уведомява управителя на ищцовото дружество, че на 13.05.2021 г. бил на работа от 08.30 ч. до 17.30 ч. на работното си място, находящо се в с. Д., ул. „***, като работил по почистването, рязането и изнасянето на клони от дърветата по двора. На 14.05.2021 г. бил на работа от 08.30 ч. до 17.30 ч. на същото място, като работил по почистването на гаража с лодки и подреждането на инструменти около тях. На 17.05.2021 г. в 08.30 ч. отишъл на работа в 08.30 ч., като подал заявление за освобождаване от работа, след което работил по оформянето на изкопните ямки около фиданките. Не след дълго се почувствал силен световъртеж, нестабилност и гадене, като замайването не му позволило да извършвал работата си. Отишъл при личния лекар и след обстоен преглед му назначили лечение и му дали болничен лист за временна нетрудоспособност. В тази връзка от страна на ответника Г.С.Г. бил представен болничен лист № *** , издаден от д-р В.Г., от който се установява, че бил в отпуск от 18.05.2021 г. до 21.05.2021 г. До гжа Р. М. Г. от управителя на ищцовото дружество било изпратено запитване, да бъдат дадени сведения дали на 13 и 14.05. служителите от фирмата Й. М. М. и Г.С.Г. са пристигнали на работното място със служебен транспорт, тръгнали ли са си от работното място със служебен транспорт, може ли да потвърдите изпълнявали ли са служебните задължения на работното си място, като запитването било получено от гжа Г. на 17.05.2021 г. Същата дала обяснения, които предала на 18.05.2021 г., от които се установява, че на 13.05.2021 г. отишла на работа в 08.30 ч. със служебен автомобил, заедно с Н. и К.. С тях не били пътували Й. и Г., като не били пътували с тях и в 17.00 ч. когато си тръгвали от работа. На посочената дата не била виждала Й. и Г. нито сутринта на оперативката, нито на работните им места, нито през целия ден. На 14.05.2021 г. също не пътували с тях. След 11.00 ч. отишли в офиса Г., Й. и С. – приятелката на Й., с личен автомобил за да подадат молби за напускане, но такива не носили, като поискали тя да им ги попълни. Казала им да си напишат молбите лично и да ги занесат в офиса. В офиса били Г., Й., С., К., Н. и тя, като те двамата не били със служебни дрехи, като били без намерение за работа. Не била ги видяла да работят, нито да търсят инструменти или инструкции какво точно да вършат. Тръгнали си със служебен автомобил, без тях. Също така такова запитване от работодателя е изпратено и до г-жа Н.С.М., която също го получила срещу подпис на 17.05.2021 г. На 18.05.2021 г. от нея са депозирани до управителя обяснения, от които се установява, че на 13.05.2021 г. не била ги виждала, а на 14.05.2021 г. отишли в офиса на фирмата, като поискали да си пуснат молби за напускане, като след около 15 мин. излезли от офиса и 3 не била ги виждала през целия ден. Също така такова запитване от работодателя е изпратено и до г-н Г. Х. М., който също го получил срещу подпис на 17.05.2021 г. На 18.05.2021 г. от него са депозирани до управителя обяснения, от които се установява, че на 13.05.2021 г. Й. и Г. не отишли на работа със служебен автомобил, като не бил ги виждал през целия ден на работа, нито били искали инструменти за работа, като в края на работния ден не бил ги виждал да тръгвал със служебен автомобил. На 14.05.2021 г.

Й. и Г. не отишли със служебен автомобил и не бил ги видял да работят, като не били си тръгнали със служебен транспорт. Представен е и болничен лист № ***, издаден от МБАЛ“***“ АД от който се установява, че Г.С.Г. е в отпуск от 01.06.2021 г. до 20.06.2021 г.

На 21.05.2021 г., до управителя на ищцовото дружество е подадено заявление за прекратяване на трудов договор № *** г. от Г.С.Г., с което ги уведомява, че на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ прекратява трудов договор № *** г. без предизвестие от датата на получаване на настоящото заявление, като са посочени материално правните основания за прекратяването на сключения трудов договор, които били свързани с неизпълнение на задължения, уговорени в трудовия договор от страна на работодателя, които били абсолютно законово основание за неговото прекратяване от служителя, без предизвестие. В тази връзка очаквал да бъде издадена заповед, която била констативен акт, за прекратяване на трудовия договор и да впишел в трудовото му книжка данните, свързани с прекратяването, като му я предаде незабавно, съобразно задължението на работодателя визирани в чл.350, ал.1 КТ. Неизпълнението на посочените задължения били административни нарушения и основание за търсене обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 КТ.

Също така по делото са представени длъжностна характеристика към трудов договор № *** г., които са утвърдени от управителя на ищцовото дружество и са приети от ответника на 26.10.2020 г. срещу подпис. Представено е и заверено копие за вярно с оригинала от трудовата книжка на Г.С.Г., както и Заповед № *** г. , с което на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.С.Г., като заповедта е връчена срещу подпис на Г. на 28.05.2021 г.

По делото е приложена и преписка от Дирекция „ИТ“, със седалище гр. Я., образувана по сигнал от 31.05.2021 г. подаден от лицето Г.С.Г., касаещ нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя „ СВМ- България“ ЕООД; приети са и приложени като писмени доказателства: Заповед № *** г. за

Командироване на Д. В. Д. – управител, Заповед № *** г. за Командироване на Н.С.

М., фактура № *** от 30.04.2021 г., фактура № *** от 30.04.2021 г., фактура № *** от 31.03.2021 г., фактура № *** от 31.03.2021 г., фактура № ***/31.03.2021 г., разпечатка от интернет на обява за работа от CBM за ***, Решение за отопление – ***г. – професионално писмо с покана – на български и на френски, както и трудовото досие 4 на ответника Г.С.Г..

По искане на страните в настоящото производство са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетелката Р. М. Г. /без дела и родство със страните/ се установява, че същата работила в ищцовото дружество в периода от 15.02.2021 г. до 30.09.2021 г., като ***, след което напуснала. Познавала ответника с когото били колеги и същия работил на длъжност „***“. Договора му бил трудов и когато започвали работа всички били обучавани, най напред от управителя, а след това от колежката им Н.. Знаела, че ответника бил обучаван, като не било ставало въпрос за увеличение на заплатата му. Техниците когато започнали да ходят сами на работа, тогава им се увеличавала заплатата, като те били постоянно с шефа им или с колеги. За датите не се сещала, но в нейно присъствие не бил воден разговор за увеличения на заплатата му. Пускала обява в бюрото по труда, но там изискванията били за обучен и квалифициран кадър, както с образование и да имал практика. Имало партньорска покана от „СВМ Ф.“ към „СВМ-България“ за визита. Г. присъствал там, като визитата била да се посети френска фабрика. Първите дни отишли Г. и Й., като и двамата си взели болнични. Служителите имали организиран транспорт до работа с който ходили до офиса. Те отишли към 11.00 ч. в първия от дните, като и казали да им напише молби за напускане. Тя им казала да си ги напишат лично и собственоръчно и те си тръгнали, като преди това говорили с домакина. Всяка сутрин шефа им, им разпределял задачите, като не можела да стане самоинциатива. Не била виждала Г. и Й. целия ден на работа, като подписвали документи извън офиса, след работно време за тяхно улеснение.