Решение № 5408 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5408 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110208743 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Н. Ш., ЕГН ********** чрез адв. В. Ч. срещу наказателно постановление № 22-4332-018690/19.09.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна, тъй като собственикът на автомобила не е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, което изключва умисъла за извършване на процесното нарушение. Жалбоподателят се позовава и на ТП № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 на ОСС от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС. Отделно от това намира, че в наказателното постановление не е дадено точно и ясно описание на нарушението, тъй като не е посочено поради каква причина е прекратена регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил, по какъв начин и с какъв акт. Поддържа се, че не е посочено точното основание, на което се отнемат 10 контролни точки на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Ч., който моли за отмяна на атакуваното наказателно 1 постановление по съображения, идентични с изложените в жалбата и иска въззизаемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 01.03.2022 г. регистрацията на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № *********, собственост на жалбоподателя М.

Н. Ш. била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради получено в ОПП-СДВР съобщение от Гаранционен фонд, че за автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. До жалбоподателя в качеството му на собственик не било изпратено уведомление за това обстоятелство.

На 21.04.2022 г. около 00:58 часа жалбоподателят М. Н. Ш. управлявал горепосочения лек автомобил, движейки се в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „Челопешко шосе“ към бул. „Владимир Вазов“. Срещу № 435 същият бил спрян за проверка от екип на ОПП- СДВР, част от който бил и свидетелят Е. А. Л. – младши автоконтрольор. При извършената проверка чрез справка в ОДЧ свидетелят установил, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че автомобилът е с прекратена регистрация и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № GA 577358/21.04.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като отбелязал, че има възражения.

На същата дата – 21.04.2022 г. регистрацията на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № ********* била служебно възстановена след получаване на уведомление от ГФ за сключена валидна застраховка Гражданска отговорност.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 23.08.2022 г. на прокурор при СРП било отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345 от НК. На 19.09.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на М.

Н. Ш. на 05.06.2023 г., а на 13.06.2023 г. била подадена и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетеля Е. А. Л., постановление на прокурор при СРП от 23.08.2022 г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач”, заповед № 513з-5412/13.07.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо-справка от ОПП- СДВР относно прекратена регистрация на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № *********, справка по история на регистрацията на цитирания лек автомобил, справка за собственост на лекия автомобил, копие от материалите по пр.пр. № 22845/2022 г. по описа на СРП.

2

Макар показанията на свидетеля Л. да не се отличават с детайлност, съдът им се довери, тъй като е нормално с оглед трудовата функция на свидетеля същият да няма ясен и подробен спомен относно процесната проверка. Същият посочи, че установяването на обстоятелството, че спреният автомобил е със служебно прекратена регистрация е установено чрез справка в ОДЧ. На практика самият жалбоподател, видно от заявеното от адв. Ч. в съдебното заседание, не оспорва, че не процесните дата и място е управлявал собствения си автомобил.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От представената по делото справка от ОППСДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № ********* е била служебно прекратена на 01.03.2022 г., правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а именно получено съобщение от Гаранционен фонд за липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В същата справка изрично е отразено, че до собственика на автомобила не е изпратено съобщение за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на цитираното МПС. Справката за собственост на посочения лек автомобил установява, че към инкриминираната дата той е бил собственост на жалбоподателя М. Н. Ш., ЕГН **********. От представените по делото заповед № 513з5412/13.07.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП, а от представената заповед № 513з-5412/13.07.2016 г. на директора на СДВР се установява, че свидетелят Л. е заемал именно тази длъжност. Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от Гергана Владимирова Борисова „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г.

Гергана Владимирова Борисова е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з3 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 19.09.2022 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – актът е съставен в деня на проверката . 21.04.2022 г, а НП е издадено по-малко от 6 месеца по-късно.

Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В настоящия казус категорично беше установено, че на инкриминираната дата 21.04.2022 г. жалбоподателят е управлява МПС /лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № *********/, чиято регистрация е била служебно прекратена на 01.03.2022 г. на основание чл.

143, ал.10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение. В посочената хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията обаче възниква и задължение за органите на ОПП-СДВР да уведомят собственика на МПС за това. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че органите са изпълнили това свое задължение и са уведомили собственика за служебно прекратената регистрация, а дори напротив, изрично в справката – писмо, подписана от началника на ОППСДВР е отразено, че до собственика не е изпращано уведомление за прекратената регистрация. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя М. Н. Ш. е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като дори и да е бил длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, то той няма как да е наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде прекратена, а отделно не е имал и възможност да провери това. В този смисъл е и разрешението, възприето от ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, изразено в ТП № 2/05.04.2023 г. Видно от мотивите към цитираното Тълкувателно постановление знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът /респ. всяко лице, което предприема управление на този автомобил – бел. съд./ е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Поради тези аргументи не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, като в идентичен смисъл е и диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, 4 както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид това съдът намира, че деянието не е извършено виновно - умишлено или непредпазливо, поради което наказателното постановление следва да се отмени на това основание, поради субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на жалбоподателя.