Определение № 529 от 21.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. София, 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20231100600572 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен частен протест от СРП против Определение № 3643/01.12.2022 г на СРС, 112 състав, постановено по н.ч.д. № 14 491/22, с което е отменено Постановление от 21.10.2022 г по пр.пр. № 11551/21 на СРП, с което е прекратено наказателното производство по д.пр. № 15 056/21 по описа на 03 РУ на СДВР. За да постанови акта си, съдът е приел, че по делото е налице възможност да се установят правно релевантни обстоятелства, свързани с авторството на деянието, като се разпитат полицейските служители, пред които заподозрените са заявили, че стоките са техни; налице е и възможност да се разпитват и други свидетели, както и да се изискват справки от институции относно това на кого принадлежи магазинът, в който са намерени стоките.

Счита, че разследването е непълно, доколкото се наблюдава пасивност на разследващите органи. На следващо място СРС е приел, че Постановлението е немотивирано, доколкото в него само се посочва, че обвинението не е доказано, доколкото не може да се установи чия собственост са вещите, което не е достатъчно за прекратяването на наказателното производство. Счита, че е налице дефицит на доказателствения анализ.

В своя протест СРП посочва, че показанията на свидетелите И. и Н. не може да бъдат ползвани срещу тях самите, като това се отнася и до неформалните обяснения, които те са дали пред полицейските служители. Предлага се да се отмени обжалвания съдебен акт и да се потвърди Постановлението.

Преди съдът да се произнесе по основателността на частния протест, следва да се изложат някои предварителни процесуални проблеми.

1

СРС е бил сезиран с жалби против Постановлението от 21.10.2022 г от три лица – Л.Б., която се е определила като „пълномощник на притежател на търговски марки“ (не представя с жалбата пълномощно, но такова е налице в досъдебното производство); адв.П. и адв.Л., в качеството на представители на Лакост Франция (представят пълномощно) и адв.А., представител на А.К., представител за страната на Адидас и Луис Вюитон (с представено пълномощно). В своя акт СРС е отбелязал само първите двама жалбоподатели и пропуска третия; също така е оставил жалбата на Л.Б. без разглеждане, като е приел, че тя е участвала в производството в друго процесуално качество – а именно свидетел; а също така и жалбата изхожда от нея самата, а не от ощетените юридически лица, които тя не може да представлява, предвид чл.100 ал.3 вр чл.91 ал.3 т.4 НПК.

Този акт е бил връчена н Л.Б. на 15.12.2022 г, като тя не го е обжалвала. Вместо това на 09.01.2023 г е подала становище, формално против частния протест, но в което изтъква доводи, че има валидна представителна власт; не коментира протеста и не прави искане.

Въззивният съд приема, че е валидно сезиран само от частния протест. Л.Б. не е обжалвала в срок отказът на съда да разгледа по същество жалбата . Поради което становището по повод протеста не може да има значението на частна жалба против Определението.

По същество.

Видно от материалите по делото (д.пр. № 15 056/21 на 03 РУ, СДВР, пр.пр. № 11 551/21 на СРП), на 22.03.2021 г е извършена проверка в стая от къща, ползваща се като магазин, намираща се в гр.София, бул.****, в която към момента на проверката са се намирали Д.Н. и П. И., живеещи на семейни начала; там са намерени и иззети множество текстилни изделия, обувки и други артикули, носещи марките на Луис Вуитон, Адидас, Армани, Хермес, Версаче, Филип План, Найк, Адидас, Кристиян Диор и др. Иззетите вещи са били предмет на последващ оглед. Разпитани са част от полицейските служители, присъствали по време на проверката – св.Й.Ц., св.Е.П., които посочват, че тази проверка се е осъществила в магазин. Впоследствие са разпитани св.С.Ц. и св.Г.М., служители на 03 РУ СДВР, които дават показания във връзка със сигнала, въз основа на който е осъществена проверката, като посочват, че тази проверка била извършена в магазин, в който били изложени за продан дрехи и обувки, както и изявлението на Д.Н. и П. И., заварени при тази проверка, че те ги продават без фирма и без касов апарат.

Разпитани са и лицата, заварени в магазина по време на проверката - Д.Н. и П. И..

Последната посочва, че е купила тези дрехи от Истанбул в запечатани чували, докарала ги в София и ги държи в стаята като склад, като продава само на комшии; св.Найденов посочва, че само живее в същата къща, но има друг бизнес – такъв с коли.

Разпитани са и лица, представители на дружествата, които имат права върху марките, поставени върху изделията – св.М. Л., св.М.Х., двМ.Х., св. Л.Б., които посочват, че Д.Н. и П.

И. нямат права да разпространяват продукти със съответните марки. Разпитани са и 2 поемните лица. Изготвена е и съдено-маркова експертиза.

С обжалваното Постановление е прието, че следва да се прекрати наказателното производство, доколкото престъплението не може да бъде доказано. Посочва се, че единствено от разпитите на Д.Н. и П. И. се установява, че иззетите вещи са техни; не е установено те да са собственици на постройката, доколкото същата не е регистрирана в Агенцията по вписванията. Доколкото те са разпитани като свидетели, посоченото от тях не може да се ползва в наказателното производство. Поради което не са събрани безспорни доказателства, че иззетите дрехи и обувки са тяхна собственост. Постановено е прекратяване на наказателното производство, а иззетите веществени доказателства да бъдат изпратени на Патентното ведомство за реализиране на адм.наказателна отговорност.

Въззивният съд приема, че частният протест не е основателен.

Правилно и законосъобразно СРС е приел, че от материалите по делото би могло да се достигне до извод относно това в чие владение са били процесните вещи. В този смисъл са показанията на полицейските служители, които са извършили проверката и които ясно посочват лицата, които са заварили в къщата, където се е намирало и помещението, ползвано за магазин, в който са намерени иззетите вещи. От тези показания би могло да се достигне до извод за това кои лица са упражнявали фактическа власт върху процесните вещи. Ако СРП счита, че показанията на тези свидетели в този аспект не са достатъчни, то би могла да проведе допълнителния им разпит. В действителност, при условие че няма писмен документ за покупка на стоките, именно чрез установяване на мястото, където тези стоки са намерени и лицата, които упражняват фактическа власт върху това място, би могло да се установят и лицата, които владеят тези стоки. А за тази цел не е нужно да се ползват изявленията на заварените лица – Д.Н. и П. И. – ако СРП възнамерява да им повдигне обвинение.

На следващо място свидетелите дават показания, че това помещение е било ползвано като магазин. Поради което евентуално би могло да се достигне до извод, че се касае за търговска дейност. Налице е и експертиза и показания на представители на носителите на търговските марки, от които би могло да се достигне до извод за евентуална липса на надлежно разрешение за ползването на тези марки.

При това положение, ако тези обстоятелства бъдат установени, то от правна страна би могло да е налице или извършване на престъпление по чл.172б НК или на адм.нарушение по чл.127 ЗМГО.

Прави впечатление противоречието в Постановлението – първо се приема, че авторството на деянието не е установено, а след това, че иззетите вещи следва да се изпратят на Патентното ведомство за реализиране на адм.наказателна отговорност – което предполага извод на СРП, че деянието е извършено, но не е престъпление, а само адм.нарушение.

Ако евентуално СРП възприеме този последният извод, воден най-вече от стойността на вещите, евентуално носещи марка без надлежно разрешение, то би следвало именно на това основание, по чл.243 ал.3 НПК, да изпрати на съответния компетентен адм.наказващ 3 орган цялата преписка с веществените доказателства – а не само последните, за да може той да реализира адм.наказателната отговорност.

При всяко положение, обаче, не може да се възприеме изводът, че не е установено и не би могло да се установи авторството на деянието.

На последно място, при извършване на своята преценка, СРП следва да обсъди и противоречието в правното регулиране - доколкото фактическите състави на чл.172б ал.1 НК и чл.127 ал.1 ЗМГО почти напълно съвпадат, поне относно търговските марки. Ако достигне до извод, че определено лице е осъществило деянието, следва и да прецени под коя норма следва да бъде подведено то, като се ръководи от принципа на законоустановеност на престъпленията и адм.нарушения.

Поради това обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3643/01.12.2022 г на СРС, 112 състав, постановено по н.ч.д. № 14 491/22, с което е отменено Постановление от 21.10.2022 г по пр.пр. № 11551/21 на СРП, с което е прекратено наказателното производство по д.пр. № 15 056/21 по описа на 03 РУ на СДВР.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4