Решение № 438 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500618 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от С. Г. О., чрез особен представител адвокат А. Г. от АК-Пазарджик, против Решение № 51/28.04.2026 г., постановено по гр. дело № 810/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, с което е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, че С. Г. О. дължи на “Застрахователно дружество Евроинс “ АД сумата от 5112,92 евро (10 000 лева) част от 20841,15 евро (40 761, 74 лева), представляваща регресна претенция по повод изплатено от ЗД “Евроинс” АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/07/121000377629 от 30.01.2021 г., валидна към 14.01.2022 г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 14.01.2022 г., за което е заведена застрахователна претенция №1500116124 от 04.08.2022г., в резултат на което са настъпили неимуществени и имуществени вреди на В. Б.

Л., причинени от управлявания от С. Г. О. лек автомобил с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 205,99 евро (402.88 лева) - лихва за забава за периода от 15.02.2025 г. до 06.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 567/2025г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е осъден С. Г. О. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, сумата от 758,30 евро- сторени разноски в исковото производство, както и 1

157,51 евро- разноски сторени в заповедното производство.

В жалбата се твърди неправилност на атакуваното решение. Изложени са съображения в тази насока като основното твърдение е, че не е доказано плащането да е извършено от ищеца пред първоинстанционното производство на наследниците на пострадалото лице. Иска се отмяна на решението.

В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ЗД Евроинс АД, чрез юриск. К. Н., с който се оспорва подадената въззивна жалба с твърдения за неоснователност. Наведени са доводи за допуснато процесуално нарушение свързано с изготвения доклад по делото в първа инстанция, поради което били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. Твърди се, че от първоинстанционния съд е изготвен непълен доклад, с което били нарушени съдопроизводствените правила. С определение №93/24.02.2026 г. била разпределена доказателствената тежест от съда като било указано на ищеца, че следва да докаже заплащането на увреденото лице, респ. на наследниците му, но не било посочено, че ищеца не сочел доказателства за това обстоятелство. Предвид този пропуск на основание чл. 266, ал. 3 ГПК представя и моли да бъдат приети като доказателство два броя нотариално заверени пълномощни от наследниците на пострадалия В. Л. към адв. А. Д..

Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание проведено на 23.09.2026 г. съдът е оставил без уважение направеното доказателствено искане в отговора на въззивната жалба за приемане като писмени доказателства на 2 бр. нотариални пълномощни, тъй като е счел същото за преклудирано.

Няма направени други доказателствени искания от страните по делото пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на чл. 269 от ГПК, провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и становищата на страните и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим и валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод за основателност на заявената претенция.

2

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

По делото са представени писмени доказателства и е изготвена ССчЕ, от които се установява, че съгласно влязло в сила Решение № 439/05.12.2024 г., постановено по в.търг.дело № 419/2024 г. по описа на Апелативен съд – П л о в д и в , ЗД Евроинс АД е покрило причинените имуществени и неимуществени вреди (болки и страдания), във връзка с настъпилото застрахователно събитие на В. Л., на неговите наследници – Б. Л. и В. Л., в размер на 20841,15 евро (40761,74 лева) по щета № 1500116124. Установено е по делото, че застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди е изплатено на наследниците на пострадалото лице, чрез техния пълномощник на 10.01.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ (специална правна норма при задължителна застраховка "ГО") е посочено ,че застрахователя има право на регрес против застрахования (виновния водач) за всичко платено на увреденото лице в случай, когато виновния водач на МПС (застрахования) е напуснал мястото на произшествието преди идването на контролните органи, а настоящия случай е именно такъв. Регресното право по чл.500 от КЗ е предвидено само при един вид имуществено застраховане застраховката "Гражданска отговорност". При това право имаме възникнало застрахователно правоотношение по застраховка " Гражданска отговорност ".

Застраховката " Гражданска отговорност " покрива отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица, участници в движението, имуществени или неимуществени вреди.

Фактическият състав на регресната отговорност е следния:

1. Валидно възникнало застрахователно правоотношение между застрахования (причинителя на вредата) и застрахователя ;

2. Настъпване на застрахователното събитие;

3. Изплащане на застрахователното обезщетение на увредените лица;

4. Наличие на основанията за регресната отговорност по чл. чл. 433 от КЗ и чл.500 от КЗ.

От доказателствата по делото се установява, че са налице всички изисквания на регресната отговорност по чл. 500 ал.1, т.3 от КЗ .

От прието като писмено доказателство по делото протокол за ПТП от 03.02.2022 г., издаден от сектор ПП при ОДМВР Пазарджик се установява, че на 14.01.2022 г. около 21:20 часа в гр. Пазарджик, ул. “С. А." №** срещу бензиностанция “ЕКО” е пострадал пешеходеца В. Б. Л., като същият е бил ударен от неизвестно МПС.

От приетата по делото медицинска документация се установява, че следствие претърпяното ПТП В. Л. е получил счупване на базата на пета предходилна (метатарзална кост) на десния крак и счупване на проксималната фаланга на пети пръст на същия крак.

3

От събраните по делото доказателства, се установява, че установен бил водачът на автомобила причинил ПТП, а именно С. О., който управлявал лек автомобил Ф. Ш. с рег. № ** **** **.

От приета като доказателство по делото застрахователна полица №BG/07/121000377629 се установява, че към 14.01.2022 г. лек автомобил Ф.

Ш. с рег. № ** **** ** е имал валидно сключена гражданска отговорност към ЗД Евроинс АД.

От приетите по делото доказателства се установява, ч е пострадалия е подал искане за завеждане на претенция по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на 04.08.2022 г. към ЗД ЕВроинс АД, която е заведена под № 27180.

С влязло в сила Решение № 439 от 05.12.2024 г. постановено по в.т.д. № 419/2024 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив се установява, че “ЗД ЕВро инс” АД е осъдено да заплати на Б. Л. и В. Л. - наследници на В. Л. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени при ПТП реализирано на 14.01.2022 г. по вина на С. О., като застрахователното дружество е осъдено да заплати сума в размер на 28 000 лева неимуществени вреди и 80,74 лева- имуществени вреди, както и разноски в размер на 4767,86 лева.

Видно от самото съдебно решение наследниците на пострадалото лице Б. и В. Л.и са били представлявани от адв. Д. в производството пред Апелативен съд- Пловдив. По делото като доказателства са приложени платежни нареждания, от които се установява, че на адв. А. Д. за преведени сумите, за които е осъдено ищцовото дружество с горецитираното съдебно решение на Апелативен съд- Пловдив, като основание за плащане е посочено главница, лихва, разноски Б. Л..

По делото е допуснато и прието заключение по ССчЕ изготвено от вещото лице Л. А., от което се установява, че сметката на адв. Д. е заверена със сума от 40761,74 лева (20841,15 евро) по щета № 1500116124 на дата 10.01.2025 г. Вещото лице е посочило, че тази сума е наредена от ЗД “Евроинс”АД.

При това положение застрахователя има право на регрес против застрахованото лице за това, което е платил на увреденото лице.

В случая застрахователя е заплатил изцяло сумата влязло в сила Решение № 439 от 05.12.2024 г. постановено по в.т.д. № 419/2024 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в размер на сумата от 5112,92 евро (10 000 лева) част от 20841,15 евро (40 761, 74 лева), като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди причинени при ПТП реализирано на 14.01.2022 г. по вина на С. О..

При положение,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 350 евро, 4 представляващи разноски за възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция, както и 100 евро юрисконсулско възнаграждение .

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване, тъй като трайно установената практика към момента е, че иска по чл. 500 КЗ е търговска сделка и съответно при преценка за допустимост на касационното обжалване ВКС се ръководи от цената на частичния иск, която в случая е под 20 000 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/28.04.2026 г. постановено по гр. дело № 20255230100810 по описа на Районен съд Панагюрище за 2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Г. О. ЕГН ********** с адрес в с. П., общ. П., ул. “Ч." №* да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК 1212651113, с адрес град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 350 евро- заплатено възнаграждение за особен представител и 100 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5