Решение № 77 от 15.07.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Раднево, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100387 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Й., действащ чрез Еднолично адвокатско дружество М., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД. Твърди, че по силата на този договор „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 1200 лева, равняващи се на 613,55 евро, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите е 47.94 %, при уговорени срок и начин на плащане - 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора. Твърди, че е сключен и втори договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 1700 лева, равняващи се на 869,20 евро, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите е 48.52 %, при уговорени срок и начин на плащане - 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора. Твърди, че действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите бил различен от този, който е посочен във всеки от договорите за кредит, защото съгласно договорите се дължала неустойка по смисъла на чл. 11 от всеки от тях, в случай, че не 1 предостави уговореното в чл. 5 от тях обезпечение в тридневен срок от сключване на всеки договор или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията, поставени в него. Твърди, че кредитодателят, залагайки като клауза на чл. 11 в договорите за потребителски кредит, всъщност целял заблуда на потребителя и постигне на свръхпечалба за себе си, като това обстоятелство пораждало недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водила до недействителност на последния. Твърди, че съгласно чл. 5, ал. 2 от двата договора за потребителски кредит, следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение, което съгласно ал. 1 на същия чл. 5 от договорите, следва да бъде безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се приеме банковата гаранция или да сключи договор за поръчителство във връзка с процесните договори за заем или в противен случай и на основание чл. 11, се дължи неустойка. Твърди, че по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година била уговорена неустойката да бъде в размер на 1334,43 лева, равняващи се на 682,28 евро, а по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година била уговорена последната да бъде в размер на 1895,40 лева, равняващи се на 969,10 евро. Твърди, че неустойките се дължали пропорционално към всяка вноска по всеки от кредитите, отразени са в погасителните планове и представлявали неразделна част от договорите. Счита, че уговореното възнаграждение под формата на неустойка е разход по кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредитите, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, а поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Твърди, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и поради това счита, че процесните договори за кредит са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Твърди, че това се потвърждавало и от факта, че „неустойките“ били уговорени и в погасителните планове по всеки от договорите, а предвид неизпълненото 2 изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорите били недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК счита, че дължи само чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. Счита също, че уговорените договорни лихви противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, като задълженията по договорите за кредит са обезпечени, а договорените лихви надхвърлят значително трикратния размер на законната лихва за претендираните периоди, с което прави клаузите, уговарящи размера й, като нищожни. Твърди, че уговорените неустойки в чл.

11 от всеки от договорите за нищожни, като целели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че тези неустойки са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно са нищожни на основание чл.

146 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че е платила суми без основание във връзка с възнаградителните лихви, неустойките и други такси, уговорени в договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година и договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година, сключени със ответника, като в тази връзка иска ответникът да възстанови недължимо платеното от нея по двата договора.

Твърди, че по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година, е платила на ответника цялата главница и сумата над нея в размер на 1094,81 лева, равняващи се на 559,77 евро/, представляваща сбор от възнаградителна лихва, неустойка и други такси, уговорени в договора.

Твърди, че по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година, е платила на ответника цялата главница и сумата над нея в размер на 1553,47 лева, равняващи се на 794,28 евро, представляваща сбор от възнаградителна лихва, неустойка и други такси, уговорени в договора.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати платена без основание сума в размер на 559,77 евро по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година и сумата от 794,28 евро по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, действащо чрез адв. М. от САК, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че ищцата злоупотребява с процесуалното право да води искове срещу ответника, тъй като завела две идентични дела срещу ответника, макар и по различни договори за кредит.

3

Твърди, че следва делата да се съединят по реда на чл. 213 ГПК или евентуално това да се отчете при разноските при делата. Твърди, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50% и 52,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 47,94% и 45,52%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, а кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Развива съображения за спазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 и чл. 19 ЗПК. Твърди, че действително била уговорени в чл. 11 неустойки, като развива съображения за валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при сключването на договорите, както и за липса на неравноправност на клаузите за неустойка. Твърди, че не оспорва, а признава получаването на процесната сума в размер на 1094,81 лева, равностойни на 559,77 евро, над чистата стойност на кредита по Договор № ***** и сумата в размер на 1553,47 лева, равностойни на 794,28 евро, над чистата стойност на кредита по Договор № *****, но твърди, че договорите и отделните им клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.07.2026 г. е обявен за окончателен проектът на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили:

1. договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година, по силата на който е следвало ответникът да предостави заемни средства в размер на 1200 лева, равняващи се на 613,55 евро, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 40.05 %, 4 а годишният процент на разходите е 47.94 %, при уговорени срок и начин на плащане - 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора.

2. договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 1700 лева, равняващи се на 869,20 евро, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите е 48.52 %, при уговорени срок и начин на плащане - 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора.

3. че ищецът е усвоил двата кредита.

4. ищецът е платил сума в размер на 1094,81 лева, равностойни на 559,77 евро, над чистата стойност на кредита по Договор № ***** и сумата в размер на 1553,47 лева, равностойни на 794,28 евро, над чистата стойност на кредита по Договор № *****.

5. Уговорените неустойки по двата договора не са включени в ГПР, посочен в тях.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на недействителност или нищожност на договорите или на клаузите на чл. 11 от договорите, ищецът няма други факти, които да доказва.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договорите за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед установените безспорни факти е видно, че лицето С. Г. Й. е получила в заем сумата от 1200 лв. по договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 30.05.2022 година, при уговорен е лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите по кредита в размер 47,94 %, при разсрочване на 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора, като кредитът е усвоен от ищцата.

Ищцата е сключила и втори договор с ответника, а именно договор за потребителски кредит № ***** към искане № ***** от 28.11.2022 година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 1700 лева, равняващи се на 869,20 евро, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 40.05 %, а годишният процент 5 на разходите е 48.52 %, при уговорени срок и начин на плащане - 10 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора, като кредитът е усвоен от ищцата.