Решение № 715 от 13.11.2020, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 715

13.11.2020 г.

Град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Русе

VI Наказателен състав

На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Елка П. Цигуларова

Пламен Г. Ченджиев като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20204520201512 по описа за 2020 година

Постъпила е жалба от З. И. М. от гр. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 20-1085-002518/13.08.2020 г. на началник група в Сектор ПП Русе, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и необосновано.

За Районна прокуратура - Русе редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „А, В, М, С, ТКТ и АМ”.Води се на отчет в СДВР и има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП.

Жалбоподателят управлява л.а. “Нисан Алмера” с рег. № ***, който закупува с договор за покупко продажба на 05.06.2020 г., като до преди тази дата е управлявал автомобила като пълномощник.

На 02.03.2020 г. около 10,40 ч. горепосоченият автомобил се движи по бул. „България“ в гр. Русе, посока ГКПП Дунав мост. На същия път, в района на бензиностанция „Еко“ е позиционирана дигитална стационарна радарна установка. Точно в 10,46ч. автомобилът с рег.№ *** преминава покрай радарната установка и е заснет.

1

Впоследствие се установява, че автомобилът, собственост на жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация и срещу М. е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП вр. чл.11 от Наредба І-45/2000 г. Актът му е връчен лично и жалбоподателят не е възразил.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е образувана прокурорска преписка, която е изпратена на Сектор ПП Русе с оглед преценка за реализиране на съответната административнонаказателна отговорност. По-късно с обжалваното наказателно постановление № 20-1085-002518 от 13.08.2020 г. началник Сектор ПП към ОД МВР Русе на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя минимално предвидените административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Изложеното се установява от приложените в преписката постановление на Районна прокуратура - Русе, справка за минали наказания, договор за покупко – продажба.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.

На първо място обжалваното наказателно постановление се явява необосновано,тъй като изводите на наказващия орган не са изградени въз основа на безспорни доказателства относно авторството на извършеното нарушение.Като не е изпълнил задълженията си за разследване,при които да се установи по безспорен и категоричен начин авторството на нарушението,наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.Това нарушение е довело до необоснованост на издаденото наказателно постановление. Видно от представеното писмено доказателство – договор за покупко – продажба, на датата, на която е направена снимката от дигиталната стационарна радарна установка автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя.

Освен горното липсват доказателства за субективната страна на нарушението, за което М. е санкциониран, независимо чие е авторството на деянието. От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това М. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят съзнава,че има срок през който трябва да извърши пререгистрация на закупения с договор автомобил и,че ако го пропусне може да бъде глобен по административен ред,но не и обстоятелството,че след негово бездействие в тази насока автоматично настъпва дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран.

Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР,които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на 2 дееца преди да предприеме неправомерното управление. Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че М. не е съзнавал на общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него.

Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Нито М., нито неговия баща са съзнавали че управляват нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на престъплението и М. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по обвинението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

При служебното прекратяване на регистрацията,наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията.Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели.Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.Като е приел обратното наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Изследвайки горните обстоятелства съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени изцяло, а на жалбоподателя да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 300лв. в какъвто размер следва да се редуцират разноските за да съответстват на минимално предвидените по чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1085-002518/13.08.2020 г. на началник група в Сектор ПП Русе, с което на З. И. М. от гр. *** ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Сектор ПП към ОД МВР Русе да заплати на З. И. М. от гр. *** ЕГН 3

********** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4