Решение № 2744 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2744 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504073 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.10.2022 г. по гр. д. № 1490/2022 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Ч. М. искове за заплащане на сумата 425,48 лева, представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 178354, и на сумата 91,26 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г. „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на И. Ч. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се излага възражение, че неправилно съдът е приел, че процесните вземания са изцяло погасени чрез плащане, без да е взел предвид изрично заявеното от ищеца оспорване на твърдяното плащане, както и на поддържаното от него искане за допускане на счетоводна експертиза. Сочи се, че представените фискални бонове са за текущи задължения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

1

С писмения си отговор ответникът И. Ч. М. оспорва въззивната жалба. Счита решението за правилно и обосновано предвид представените доказателства, че е заплатил изцяло задълженията си към ищеца за процесния период въз основа на сключеното между тях споразумение от 11.06.2019 г.

Ответникът е подал насрещна въззивна жалба срещу решението на районния съд в частта за разноските. В жалбата излага възражение, че неправилно съдът е намалил заплатеното от него адвокатско възнаграждение по направеното възражение за прекомерност. Иска решението да бъде отменено в тази му част и да му бъдат присъдени разноски в пълния размер от 600 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение.

С определение от 24.01.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК, съдържаща се в насрещна въззивна жалба, инкорпорирана в отговор на въззивна жалба от 24.11.2022 г. от И. Ч. М., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като просрочена.

Ответникът И. Ч. М. е подал частна жалба срещу горепосоченото определение.

Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че обжалването на решението в частта за разноските по подадената насрещна въззивна жалба е просрочено. Сочи, че при наличието на висящност на исковото производство във въззивната инстанция оспорванията на ответника по жалбата по отношение първоинстанционното решение в частта му за разноските подлежат на разглеждане във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Д. М. и И. Ч. М. искове за заплащане от всеки от тях на сума от по 425,95 лева, представляваща ½ част от общия размер на стойността на консумираната топлинна енергия от 850,95 лева, доставена в апартамент, находящ се в гр. София, бул. ****, дължима за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., и сумата 91,26 лева, представляваща ½ част от общия размер на мораторната лихва от 182,51 лева, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че в качеството им на собственици на топлоснабдения имот в процесния период, ответниците са потребители на топлинна енергия. Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили доставената в имота топлинна енергия.

С влязло в сила на 14.04.2022 г. разпореждане от 01.04.2022 г. на първоинстанционния съд производството по делото е прекратено по отношение на ответницата Д. М..

С писмения си отговор ответникът И. Ч. М. оспорва исковете с възражение, че е 2 изплатил изцяло задълженията си към ищеца за процесния период в изпълнение на сключено между тях споразумение от 11.06.2019 г. Поддържа, че всички суми по уговорения със споразумението погасителен план са били заплатени преди предявяване на исковете.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис” ЕООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Не е спорно между страните, че в процесния период от м.05.2018 г. до м.

04.2019 г. същите са били в облигационни правоотношения по продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 178354, както и че ищецът е доставял топлинна енергия в този имот.

Ответникът е въвел правопогсяващо възражение, че е заплатил стойността на доставената в имота му топлинна енергия. Възззивният съд намира, че твърдяното от ответника плащане на претендираните суми е доказано по делото.

С представеното от ответника и неоспорено от ищеца споразумение от 11.06.2019 г., подписано от представител на ищцовото дружество и Й.Ч. М., сключено на основание чл. 365 от ЗЗД, страните са се съгласили, че И. Ч. М. има непогасено задължение към „Топлофикация София” ЕАД за доставена топлинна енергия в процесния имот в размер на сумата 1377,97 лева, от които 1208,84 лева главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия по три посочени фактури, както и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 163,13 лева – лихва за забава, изчислена към датата на подписвана на споразумението. Със споразумението страните са се съгласили цялата дължима сума да бъде заплатена от ответника разсрочено – на 7 бр. погасителни вноски, първата от които в размер на 414 лв. - платима в деня на подписването му, а останалите 6 вноски, всяка в размер на 160,66 лв. - платими в посочените в него срокове.

Така постигнатото извънсъдебно споразумение обвързва страните относно размера на дължимите от потребителя суми за топлинна енергия за посочения в него период, както и относно уговорените в него срокове за заплащане на задълженията.

Видно от съдържанието на споразумението, че негов предмет са непогасените задължения за доставена в имота на ответника топлинна енергия именно за исковия период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., който период е изрично посочен в него. С оглед на това неоснователно ищецът е поддържал, че споразумението касае друг период.

3

От представените от ответника фискални бонове се установява, че в рамките на уговорените в споразумението срокове са заплатени на ищеца суми в размер на уговорените погасителни вноски, в общ размер 1377,97 лева. Така внесените суми са в размерите на уговорените със споразумението погасителни вноски и същите са заплатени в рамките на посочените в него срокове. С оглед на това следва да се приеме, е ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца за доставената в процесния период в имота му топлинна енергия. Възражението на жалбоподателя, че с приложените фискални бонове са заплатени текущи задължения, е въведено за пръв път във въззивната жалба, поради което не следва да се обсъжда. В първоинстанционното производство ищецът е направил само възражение, че споразумението касае друг период и други фактури, аргументиран отговор на което е дал първоинстанционният съд в обжалваното решение. В допълнение следва да се посочи, че видно от представения от ищеца нотариален акт, ответникът е продал процесния топлоснабден имот преди сключване на споразумението, т.е. към момента на плащанията той не е бил собственик на имота. По делото няма данни след извършеното разпореждане ответникът да е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот, респ. да е имал „текущи” задължения в този период. Направеното от жалбоподателя възражение срещу непроизнасянето от първоинстанционния съд по искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза само по себе си не може да обоснове различни правни изводи, доколкото същият не е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза във въззивното производство.

С оглед на горното процесните вземания са изцяло погасени чрез плащане, поради което исковете са неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на ответника И. Ч. М. срещу определението на първоинстанционния съд от 24.01.2023 г.:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на ответника, инкорпорирана в подадената от него насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му за разноските. Съдът е приел, че така подадената от ответника насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му за разноските съставлява молба по чл.

248 от ГПК, която е подадена извън посочения в същата разпоредба срок, поради което я е оставил без разглеждане.

Когато в срока за отговор на въззивна жалба е подадена насрещна такава само в частта за разноските, последната не представлява молба по чл. 248 от ГПК и не подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд по реда за изменение на решението в частта за разноските, а подлежи на разглеждане от въззивния съд. В случай на подадена въззивна жалба срещу решението по съществото на спора от една от страните, то всяка страна може да оспорва решението и в частта му за разноските и 4 това оспорване ще трябва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК. Затова е допустимо една от страните да обжалва първоинстанционното решение само в частта му за разноските, при положение, че другата страна е подала въззивна жалба срещу самото решение, като е без значение дали тази възможност ще бъде упражнена с въззивна или с насрещна въззивна жалба.

В този смисъл е определение № 769/19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 808/2023 г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на ІV г.о.

С оглед на горното обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ответника, съдържаща се в подадената от него насрещна въззивна жалба, за изменение на посановеното решение в частта за разноските, следва да бъде отменено.

Подадената от ответника насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските е допустима и следва да бъде разгледана от въззивния съд. Същата е неоснователна. С оглед материалния интерес по делото, липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, както и обема на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, правилно районният съд е уважил направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение, като е намалил същото на 300 лева. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта му за разноските.

При този изход на делото пред настоящата инстанция /отхвърляне и на въззивната и на насрещната жалби/ и направеното от ответника И. М. искане, на същия следва да се присъди половината от заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното призводство /а именно 375 лв./, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие възнаграждението е уговорено общо за защитата по въззивната жалба и по насрещната такава. На ищеца „Топлофикация София” ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за отхвърлената насрещна въззивна жалба.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 712 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 7203/2022 г. на Софийски районен съд в обжалваните му части.

ОСЪЖДА Л.Н.Н. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 100 лева за 5 юрисконсултско възнаграждение.