Определение № 36771 от 03.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36771 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110109372 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. К. И. срещу „Херес“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ за сумите от 416,49 лв., представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Германия за периода от 21.06.2023г. до 30.06.2023г., с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 1843,56 лв., представляваща неплатено обезщетение при командировка до Германия за периода от 05.07.2023г. до 14.07.2023г., с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 620,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от съдебно предявените вземания за командировъчни, начислено за периода от 14.07.2023г. до 16.07.2025г., и с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

С постъпилото по делото възражение от ищеца с вх, №28836/01.09.2025г. същият е поискал от съда да допусне обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор по банковите сметки на ответното дружество „Херес“ ЕООД и управителя му Д. И. С..

За да допусне поисканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали предявените искове са допустими и вероятно основателни. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка.

Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на коя да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.

С оглед на внесените уточнения от ищеца в изпълнение на дадените му указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът намира, че предявените искове са приведени в съответствие с изискванията за редовност на процесуалния закон.

Исковете са допустими, с изключение на иска по чл. 86 ЗЗД в частта за периода след датата на постъпване на исковата молба в съда.

1

Поисканата обезпечителна мярка е адекватна, но не е индивидуализирана, което обуславя извод за неоснователност на молбата за обезпечение на предявените искове.

Съгласно трайно установената съдебна практика, в т.ч. определение №185 от 08.04.2015г. по т.д. № 532.2015г. на ВКС, I I т.о., обезпечителната мярка би била достатъчно индивидуализирна с посочването на банките, в които са разкрити сметки на правния субектответник по молбата. В случая ищецът се е ограничил единствено с посочването на титулярите на банковите сметки, което не е достатъчно за индивидуализиране на обезпечителната мярка и мотивира съда да остави искането му без уважение. Наред с изложеното следва да се посочи, че в частта, с която се иска налагане на запор по банковите сметки на физическото лице-управител на ответното дружество, обезпечителната мярка е и неадекватна, тъй като би засегнала правната сфера на трето за спора лице (арг. от определение №720 от 30.10.2013г. по ч.т.д. № 3323/2013г. по описа на ВКС, II т.о.) Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. К. И. за допускане на обезпечение на предявените искове с правно основание чл. 215 КТ за сумите от 416,49 лв., представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Германия за периода от 21.06.2023г. до 30.06.2023г. и за сумата от 1843,56 лв., представляваща неплатено обезщетение при командировка до Германия за периода от 05.07.2023г. до 14.07.2023г., с правно основание чл.

86 ЗЗД за сумата от 620,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от съдебно предявените вземания за командировъчни, начислено за периода от 14.07.2023г. до 16.07.2025г., и с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Хермес“ ЕООД и управителя му Д. И. С..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2