Определение № 20756 от 04.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7408/2026
- Вид
- Определение № 20756
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за държавния служител
- чл. 32 · Закон за държавния служител
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20756 гр. София, 04.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110107408 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. И. С. срещу Национален статистически институт, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е допустимо.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 08.07. 2026 г. от 14 00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдетителни искове с правна квалификация чл. 125 ЗДСл, вр. чл. 32 ЗДСл и чл. 86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 794,28 евро (1 553,4 7 лева), представляваща трудово възнаграждение за периода от 21.10.2024 г. до 31.10.2024 г. за 9 работни дни, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата 1 молба – 20.03.2026 г., до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 388,87 евро (760,56 лева), представляваща мораторна лихва върху размера на дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.11.2024 г. до 20.03.2026 г.
Ищецът твърди, че на 21.10.2024 г. му била връчена Заповед № РД-05-775/11.10.2024 г. на Председателя на НСИ, с която бил временно отстранен от работа на длъжността, която изпълнявах до този момент – Директор на ТСБ – Североизток, поради започнало срещу него дисциплинарно производство. Съответно подал жалба срещу нея и било образувано адм. дело № 2570/2024 г. Административен съд – Варна, който постановил Решение № 955 от 29.01.2025 г., с което съдът отменил заповедта. Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 8278/30.07.2025 г. по административно дело № 4164/2025 г. по описа на ВАС. След това ищецът излага, че изпратил покана до работодателя си Национален статистически институт, в която помолил да му бъде изплатено полагащото му се трудово възнаграждение за периода на временното отстраняване от работа в срок до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2024 г. до датата на изплащането. В отговор на поканата ответникът му съобщил, че за да бъде удовлетворено искането му, следвало да представи оригинал на изпълнителен лист. Ищецът с това обосновава правния си интерес.
Твърди, че последното му брутно трудово възнаграждение възлизало на 3970 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът признава иска за заплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на 794,28 евро (с нетен размер 714.85 евро) за периода 21.10.2024-31.10.2024 г., както и този за законната лихва върху главницата за периода 01.09.2025-15.04.2026 г. в размер на 45.08 евро, които суми твърди, че е заплатил и представя доказателства за това. Оспорва иска за обезщетение за забава за периода 01.11.2024-31.08.2025 г., тъй като решението, с което се отменя процесната заповед, е влязло в законна сила на 30.07.2025 г., поради което посочва, че ищецът имал възможност да претендира заплащане на трудово възнаграждение едва след тази дата. Отбелязва, че за да изпадне в забава, следвало да му бъде изпратена покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ответникът получил такава на 04.08.2025 г., в която бил определен срок до 31.08.2025 г. за изплащане на вземането. Поради това допълва, че дължимостта на лихвата била от 01.09.2025 г., а крайният срок за плащане бил 15.04.2026 г.
(датата на погасяване на главницата). Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че са дължими главницата – 794,28 евро (1 553,47 лева), представляваща трудово възнаграждение за периода от 21.10.2024 г. до 31.10.2024 г. за 9 работни дни, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2026 г., до окончателното плащане на задължението.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска по чл. 125 ЗДСл, вр. чл. 32 ЗДСл в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи 1) съществуване на валидно служебно правоотношение с ответника за процесния период, 2) временното отстраняване от работа поради образувано срещу него дисциплинарно производство, 3) възстановяване на работа, 4) дължимост на претендираното трудово възнаграждение и неговия размер, както и период, за който се дължи.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже 1) изискуемост на главното вземане, 2) датата на настъпване на забавата, в т.ч. изпращане на покана за плащане и 3) размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже 1) погасяване на претендираните от суми или 2) причини, поради които те не се дължат.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат 2 становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца!
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3