Протоколно определение № 267 от 25.09.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 346/2026
- Вид
- Протоколно определение № 267
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- Румяна Панталеева, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл.354, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 267 гр. Варна, 25.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600346 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят В. Д. Д., редовно призован, не се води. Понастоящем се намира в болничното заведение към Затвора София, където му е връчена призовката, и е изпратил писмено съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие, с участието на адвоката му. Представлява се от адвокат К. У., АК Силистра, надлежно упълномощен в досъдебното производство.
За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПО ЖАЛБАТА:
АДВ. У.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите представената пред Вас въззивна частна жалба, както и да съобразите обстоятелства изложени в допълнителните съображения, които в писмен вид са депозирани по делото. В тях подробно съм развил всички налични оплаквания, които имаме по отношение на процедурата, която е извървяна и по отношение на досъдебната фаза, проведена до момента, така също и по отношение на процесуалните неуредици, в случая са пред първата инстанция. Подробни оплаквания, мотивирани с относима релевантна съдебна практика съм развил доста обстоятелствено и аз няма да се спирам на нея подробно, за да не Ви 1 губя времето. Най-общо мога да оформя пред Вас позиция, при която първо искам да заявя, че в петък забравих каква дата беше в 17:35 ч. подсъдимият се свърза с мен и ми каза следните думи: „Умирам, боли ме и кървя, целия съм в кръв“. Наложи ми се да задействам всички телефони, които намерих в интернет, свързани с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на конкретния затвор и болницата, спешния център на 112, общо взето накратко казано нещата се случиха така, че нямаше кой да му укаже адекватна помощ в тази ситуация. После получих от оперативния дежурен на ГД „ИН“ информация, че кризата му била овладяна чрез махане на катетъра, който постоянно е на него. Човекът се намира в много зверско изгнание в момента.
Той изцяло е съдействал на разследването, което е проведено, изцяло е сътрудничил, предоставяйки телефонните си апарати с пин кодовете за тях.
Той е напълно наясно, че в условията на изпитателния срок на условната присъда по всяка вероятност дали по чл.354, ал.1 от НК или по чл.354а, ал.3 от НК или по някакъв друг състав неупоменат до момента по всяка вероятност той ще изтърпи ефективно наказание. Неговото желание е да изчака събирането на доказателства на по-прецизното привличане, което ще му бъде извършено, съответно и евентуално съдебната фаза на процеса по-нататък в домашни условия, алтернативно да му бъде определена „Парична гаранция“, която би могъл да събере в разумен размер ако е такава, от близки познати и роднини да бъдат ангажирани в законовия срок да я внесат. Подробни съображения съм изложил и няма да се спирам на тях, след като дадете думата на уважаемия апелативен прокурор ако има нужда ще взема отношение по реплика, но в този смисъл, който Ви изложих наред с всички подробно изброени обстоятелства по отношение на претърсването, което не е било одобрено към датата на деянието, медицинския статус на лицето, за което има приложени доказателства, донякъде смесената форма на свидетелство и защита, която аз давам пред Вас в момента за събитията от 18.09.2026 г. за неговото допълнително състояние, както и предвид обстоятелството, че аз съм подал молба, копие от която подадох до Вас до съда, молбата беше адресирана до ГД „ИН“, съответно и до болницата в Затвора - гр. София, тя беше ведно с декларация, която да подпише задържаното лице за това не че не желае както са го накарали да подпише в тази декларация, че няма обективна здравословна възможност да бъде транспортиран до тук, това е причината и съм приложил копие от нея, подписано и от мен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, някои аспекти от жалбите на адв. У. са основателни, но аз като цяло намирам, че все още е рано да бъде изменена мярката за неотклонение на обв. Д.. Няма да отговарям дума по дума, тъй като колегата е вложил много усИ. и труд. Ще отбележа само, че според мен той е преескпонирал твърдените от него процесуални нарушения при разглеждането на искането за вземане мярка за неотклонение в Окръжен съд – Силистра, най-напред по отношение на наличието на обосновано предположение. Според колегата У. би следвало едно обвинение да е доказано ако не на 100 %, на 90 %, а всички знаем, че изискването за обосновано предположение изисква една много по-ниска степен на доказаност на обвинението. По-скоро наличието само на факти, от които може да се направи такова обосновано предположение. Според нас те са налице и защитата е преекспонирала този протокол за претърсване и изземване, дори и без никакво основание за повдигане на обвинение, а самия протокол в крайна сметка съдът го е одобрил. Той е органа, който ще каже дали претърсването е било законно или не, всякакви други разсъждения за това са излишни. Дори и първата 2 инстанция, той все още не е потвърден протокола за претърсване и изземване, едва ли би го оценила като годно доказателства, ако той страдаше от някакви особено очевидни и явни пороци. В този смисъл смятам, че претенциите към първата инстанция по отношение на процесуалните нарушения са неоснователни до голяма степен. Аз съм съгласен, че по отношение на обвиняемия Д. опасността да се укрие фактически липсва, в това отношение подкрепям колегата У., обаче опасността да извърши друго престъпление е лесно изводима от неговото съдебно минало. Тук не става дума за нещо еднократно, някаква грешка допусната, а става дума за много богато съдебно минало. Той е участвал в организирани престъпни група, съден е за трафик на хора, за сводничество, за разпространение на наркотици, търпял е ефективна присъда, макар и преди двадесет години и от тогава правосъдието е било снизходително към него, но виждаме, че това не води до желания резултат.
Защо съм против това да се взема мярка „Домашен арест“, макар, че тя е почти еквивалента във формата си с електронна гривна, на „Задържане под стража“. Точно такова едно деяние като разпространение на наркотици може да бъде осъществявано от дома на съответния извършител, както сочи практиката. При съвременните електронни комуникации това, че ще бъде вкъщи не отменя възможността той да осъществява точно такава престъпна деятелност. По отношение на здравословното състояние, което е много важно, няма съмнение, че той се намира в сериозно усложнено здравословно състояние, иначе окръжния прокурор нямаше да го изпрати в затворническа болница. Аз обаче задавам следния въпрос - обвиняемият твърди, че като се върне в гр. Силистра ще попадне най-накрая на компетентни медицински грижи. Къде са повечето специалисти в тази област, дали в гр. София, където винаги в затворническа болница могат да го изпратят на консултация или на лечение в друго болнично заведение или в гр. Силистра? Мисля, че това е реторичен въпрос. Така че той според мен не е застрашен от някакви особено тежки последици, болестите му са хронични до голяма степен, той самият си признава, че е подценил възможността на операцията, която е трябвало да се направи, бил го е страх. Няма съмнение, че стреса от едно задържане усложнява протичането на тези болести, но в случая според мен обществения интерес трябва да има приоритет. Поради това моля да оставите жалбата без уважение.
АДВ. У. /РЕПЛИКА/: Уважаеми Апелативни съдии, относно обоснованото предположение по чл. 354а, ал.1 от НК във връзка с това престъпление, липсата на съдебно-химическа експертиза, изявявам, че твърдението на държавното обвинение се крепи напълно от доказателствения резултат по делото. Относно законността на претърсването по неотложност, процесуалната годност е ясна на протокола. В обратен ред медицинския критерии, който беше споменал апелативния прокурор искам да кажа, че в болницата на затвора в гр. София нямат нито специализирана онкология, нито кардиология. Съответно до момента не са го изпратили на никакви консултации, а той се влошава от ден на ден все повече и повече. Това, което е като доказателства по делото по-скоро е изпращането в тази болница, че е признание за влошеното му състояние, което не се оспорва от Прокуратурата както стана ясно. Както казахте и Вие, обстоятелствено съм се спрял на другите тези за всичко, което прокурора беше обхванал, така че оставям на Вашата преценка, с което на финал моля да уважите предявената жалба пред Вас и да наложите мярка „Домашен арест“ с електронно наблюдение или „Парична гаранция“ в разумен размер.
3
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като прецени доводите в частната жалба с допълнения от адвокат К. У., становищата на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предмет на проверката е определение на състав в Окръжен съд Силистра, обективирано в протокол рег. № № 181/14.09.2026 година, с което е уважено искане на прокуратурата за задържане на В. Д., във връзка с обвинението му по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК по д.п. № 1886-ЗМ 385/2026 г. на ОД МВР Силистра. Д. е привлечен в това качество на 11.09.2026 г. за държане с цел разпространение на кокаин.
Задържането му е законосъобразно съгласно критериите в чл.56, ал.3, чл.57 и чл.63, ал.1 от НПК.
Предположението, че обвиняемият е извършил вменените му във вина престъпления, е обосновано предвид наличието на еднопосочни гласни и веществени доказателства, ведно с резултати от процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, отбелязани изрично в проверяваното определение. Във връзка с извършеното претърсване, респ. неговото документиране, не се констатират процесуални нарушения. Липсата на експертиза относно инкриминираното вещество, каквато, макар и своевременно назначена, очевидно няма как да е изготвена в първоначалния етап от разследването, се компенсира със свидетелските показания относно резултатите от извършения крек-тест, доколкото в досъдебния контрол по МНО се проверява обосноваността на предположението за извършено престъпление, а не доказването му съобразно стандартите, относими при произнасянето по същество в съдебната фаза.
Необходимостта от задържане, предвид характера на производството, което е за първоначално вземане на мярка за неотклонение, с основание е обвързана в окръжния съд с презумпцията по чл.63, ал.2, т.2 от НПК, при това обвиняемият е осъждан нееднократно, в т. ч. за престъпления, свързани с наркотици, което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, и убедително обосновава риска от извършване на престъпление. Съобразените от първоинстанционния съд обстоятелства във връзка с начина на съхранение и количеството на наркотичното вещество, ведно с наличието на електронна везна със следи от такова, и свидетелските показания от лице, купувало многократно кокаин от обвиняемия, придават убедителност на заключението, че разследваното деяние не е инцидентна проява, съответно степента на обществена опасност на инкриминираното престъпно деяние също е завишена, при което, по мнението на настоящия състав, всяка друга мярка за неотклонение, различна от задържането под стража, не би обслужвала целите в чл.57 от НПК.
Данните за здравословното състояние на обвиняемия, налични към настоящия момент по делото, не обуславят различно становище, и в частност извод за съществуването на важни социални причини, обуславящи определяне на мярката за неотклонение домашен арест. Сега задържаният се намира в болнично заведение, с което здравната грижа спрямо него е гарантирана. При 4 констатации, в хода на престоя там, за влошено здравословно състояние, задължение на органа по разследването ще е да установи съвместимостта с условията на задържане.
Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b333b82-81f6-4f39-9af3-592fc7d1aeb6