Решение № 73 от 19.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600077 по описа за 2022 година Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.

1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на адв. Пепа Грошкова – Хюсюмян, назначен служебен защитник на осъдения М.Г., срещу определение № 211/23.12.2021 г., постановено по ЧНД № 953/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър.

С посочения съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения М. Ц. Г., ЕГН ********** е определено едно общо наказание, измежду наложените му по НОХД № 2490/2020 г. на Районен съд Бургас, по НОХД № 646/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 759/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 723/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 138/2021 г. на Районен съд - Несебър и по НОХД № 104/2021 г. на Районен съд - Несебър, като е наложено най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

На основание чл. 24 от НК така определеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца е 1 увеличено с шест месеца до общ размер от една година и десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяването му.

От така определеното общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, на основание чл.

59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо осъдения М. Ц.

Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 475/2019 г. по описа на Второ РУ на МВР- Бургас, продължило по НОХД № 2490/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно от 24.07.2019 г. до 13.12.2019 г., а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено по ЧНД № 172/2021г. на Районен съд - Несебър /по НОХД № 2490/2020 г. на РС - Бургас, НОХД № 759/2020 г., НОХД № 723/2020 г. и НОХД № 138/2021г., трите на РС Несебър/, считано от 21.09.2020 г.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към наказанието лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на хиляда лева, наложено по НОХД № 646/2020 г. на РС - Несебър.

С жалбата се изразява несъгласие с определението на Районен съд – Несебър, в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като се излагат съображения в подкрепа на застъпената теза, и се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение, в обжалваната му част.

Пред въззивната инстанция делото се разгледа при условията на чл.

269, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като осъденият Г. не е намерен на посочения от него адрес. В допълнение към това следва да се посочи, че при прекъсване изпълнението на наказанието, същият е посочил телефон за връзка с него, на който също не е могъл да бъде уведомен, поради това, че е нямало връзка с този номер. И към настоящия момент липсват представени писмени доказателства, удостоверяващи наличие на уважителна причина за неявяването на осъдения в съдебно заседание на 01.04.2022 г.

Правото на защита на осъдения Г. е гарантирано с участието на назначения в процеса служебен защитник в лицето на адвокат Пепа Грошкова - Хюсюмян от БАК, който в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа жалбата. Защитата не възприема съображенията на първостепенния 2 съд за увеличение на определеното общо наказание, в които се акцентира на множеството осъждания на Г., липсата на поправителен ефект от изтърпяването на различни по вид и размер наказания, вкл. и лишаване от свобода. Акцентира се върху обстоятелство, че пред НРС Г. е заявил, че се разкайва за това негово поведение, както и че вече има осигурена работа за летния сезон в Свети Влас, което е ясна индикация за неговото поправяне. В този смисъл завишаването на така определеното общо наказание се явява допълнителна репресия, която не би способствала за постигане целите по чл.

36 от НК. Изтъквайки горните аргументи, защитата моли за отмяна на атакувания съдебен акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

Алтернативно се иска намаляване срока на увеличеното общо наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира определението на районния съд в частта както по отношение на извършеното групиране на присъдите, така и досежно увеличеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, за обосновано и законосъобразно. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в установения в чл. 319, ал. 1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, образувано по предложение на прокурор при ТО – Несебър към Районна прокуратура – Бургас, са били осъжданията на М.

Ц. Г., ЕГН **********, както следва:

1. С определение за одобряване на споразумение № 260022/26.08.2020 г., постановено по НОХД № 2490/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено на 22.07.2019 г. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което 3 да изтърпи при първоначален строг режим.

Определението е влязло в сила от 26.08.2020 г.

2. С определение за одобряване на споразумение № 97/27.08.2020 г., постановено по НОХД № 646/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър за извършено на 05.08.2020 г. деяние по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, на Г. е наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

Определението е влязло в сила на 27.08.2020 г.

3. С определение за одобряване на споразумение № 109/25.11.2020 г., постановено по НОХД № 759/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 20.07.2019 г. деяние по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ от НК, на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Определението е влязло в сила на 25.11.2020 г.

4. С определение за одобряване на споразумение № 1/22.01.2021 г., постановено по НОХД № 723/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 14.04.2020 г. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Определението е влязло в сила на 22.01.2021 г.

5. С определение за одобряване на споразумение № 260021/16.02.2021 г., постановено по НОХД № 138/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 17.07.2019 г. деяние по чл. 346, ал. 1 от НК, на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Определението е влязло в сила на 16.02.2021 г.

6. С присъда № 260036/14.09.2021 г. по НОХД № 104/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 18.07.2019 г. деяние по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Присъдата е влязла в сила от 30.09.2021 г.

От приложената по делото справка за съдимост става ясно също 4 така, че преди горепосочените шест осъждания, в периода 2011-2017 год., М.Г. е бил осъждан многократно с отделни съдебни актове (присъди и споразумения), за част от която санкционирана деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК са определяни общи наказания по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, и наказанията по всички присъди – изтърпени. В случая въззивният съд намира, че липсват основания да се извършва намеса с оглед прегрупирането на тези осъждания по начин, който да е по-благоприятен за дееца от вече формираните съвкупности с предходни влезли в сила съдебни актове.

При така отразените данни за съдимост на осъдения М.Г., следвайки принципа за най-благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди, правилно първоинстанционният съд е определил общо наказание измежду наложените му по НОХД № 2490/2020 г. на Районен съд - Бургас, по НОХД № 646/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 759/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 723/2020 г. на Районен съд - Несебър, по НОХД № 138/2021 г. на Районен съд - Несебър и по НОХД № 104/2021 г. на Районен съд - Несебър, в размер на най – тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Деянията по всяка от присъдите, включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, което предпоставя приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.

Законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че така определеното общо най-тежко наказание за формираната съвкупност следва да се увеличи по реда на чл. 24 от НК с шест месеца, като така увеличеното наказание не надминава предела, установен в посочената разпоредба. Построгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за съда, но спрямо осъдения Г. неговото приложение се явява необходимо и справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. В тази насока съдът правилно е отчел тежестта на извършените престъпления, обществената опасност на дееца и интензитета на престъпна му дейност.

Видно от представените по делото доказателства, М.Г. е многократно осъждан (24 пъти) за извършени умишлени престъпления от общ характер. Престъпната му деятелност е разнородна, включваща 5 престъпления против личността (телесна повреда, принуда), против собствеността (кражби, вещно укривателство, унищожаване и повреждане) и общоопасни престъпления (против транспорта и против народното здраве).

Многобройните осъждания на Г., последователността на деянията, при установената периодичност на същите, характерът на отделните престъпления сочат на една трайно формирана престъпна нагласа у дееца, която очевидно при наложените и изтърпени до момента ефективни наказания не е била коригирана. При това, престъпната му дейност датира от 2011 г. и обхваща различни по вид престъпления, повечето от които тежки умишлени, с оглед на предвиденото в особената част на НК наказание. При определяне размера на наказанията по отношение на Г. многократно е проявявана снизходителност, въпреки което последният не е променил начина си на живот. Напротив, продължил е да демонстрира пренебрежение към установения в страната правов ред, което го характеризира като личност със завишена обществена опасност.

Деятелността на осъдения Г., санкционирана с присъдите, включени в настоящата съвкупност, касае извършени от последния престъпления против собствеността на гражданите, против транспорта и против народното здраве. Всяко от тези престъпления се отличава със сериозна укоримост и се нуждае от засилена наказателна репресия. Касае се за деяния с правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, чл. 346, ал. 1 и ал. 2 и чл. 354а, ал. 3 от НК – все престъпления, разкриващи висока степен на обществена опасност и завишена обществена нетърпимост, предвид ръста на тяхното разпространение. Не е без значение и обстоятелството, че престъпните посегателства срещу собствеността на гражданите, за които е реализирана наказателната отговорност на дееца с две от присъдите – по НОХД № 2490/2020 г. по описа на БРС и НОХД № 104/2021 г. по описа на НРС, установяват значителна стойност на отнетите вещи, при множество квалифициращи белези на деянията.